Пестициди

Система за събиране на опаковки от пестициди

 

Асоциация Растителнозащитна Индустрия България /АРИБ/ създава в България реална система за събиране на празни пластмасови опаковки от пестициди, с цел да рискувате, свържете се с употребата на продуктите за растителна защита (ПРЗ) и за отговори на изискванията на закона в тази област.

 

През 2015 г. над 1400 земеделци от всички области в Северна България участваха в пролетната и в есенната кампания по събиране на празни опаковки от ПРЗ.

 

През 2016г. системата постепенно обвана и Южна България, а в следващите години ще продължи да се увеличава, т.е. да се включва възможно най-много земеделски производители.

 

           Северна България – обхванати са 14 области:

Добрич, Варна, Разград, Силистра, Русе, Шумен, Търговище, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Враца, Монтана и Видин

 

           Кампания пролет 2016 – към присъединяването се присъединяват 7 области:

Пазарджик, Пловдив, Хасково, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас

 

           Кампания есен 2016: към присъединяването се присъединяват 6 области:

София, Перник, Благоевград, Кюстендил, Кърджали и Смолян

 

Услугата по събиране на празните опаковки от ПРЗ е напълно безплатна за земеделците – единното условие е да се прилага добрата земеделска практика за трикратно изплакване на опаковките от ПРЗ по време на приготвяне на разтвора за прръскане.

 

Фирма оператор на ССОП е Скалар Еко ЕООД.

 

Контакти с оператора  :

 

Централен офи с в гр. Русе – 0876 208 860 / 082 840 279

област Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново - Радослава Панева , моб. тел.: 0876 208 868

област Враца, Монтана, Видин, София, Перник - Чавдар Ивайлов , моб. тел.: 0877 513 313

област Русе, Силистра, Разград – Теодор Тачев , моб. тел.: 0878 630 340

област Добрич, Варна, Шумен - Мартин Христов , моб. тел.: 0877 508 217

област Бургас, Ямбол, Сливен - Мирослав Чанев , моб. тел.: 0877 149 865

област Хасково, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Къджали, Смолян - Даниела Раднева , моб. тел.: 0877 458 842

област Търговище, Благоевград, Кюстендил – Милен Димитров , моб. тел.: 0877 511 471

 

 

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВАТА С ПЕСТИЦИДИ И ТЕЖКИ МЕТАЛИ

 

Известно е, че човечеството използва около 500 000 химични съединения и вещества, от които не са по-малко от 100 000 са създадени от човека, т.е. не се среща в природата, от тях 15 000 предизвикват тревога, а 500 вещества, постъпващи в почвения субстрат, се считат за опасни и вредни за живите същества и застрашават плодородието на почвата и здравето на хората.
Пестицидите трудно се разграждат по биологичния път и концентрацията им се увеличава многократно по дължината на хранителните вериги.

 

ЗАМЪРСЯВАНЕ С ПЕСТИЦИДИ

 

 

Пестицидите замърсяват директно почвата, като вливат на живеещите в нейните организми. Почвата от своята страна може да бъде разпространен на замърсяването на повърхността и подземните води. Органичните замърсители попадат в почвата директно от атмосферата, чрез отпадъци или отпадъчните води.

Освен пестицидите, органичните замърсители са и други съединения, като масла, катран, хлорни продукти на въглеводородите,  полихлорни бифенили  и  диоксини . Практически е невъзможно да се открие и проследи цялото разнообразие от органични вещества в почвата.

Пестицидите се използват в земеделието за растителна защита и качеството на реколтата. Особено опасни са пестицидите, оставащи неразградени за продължителния период от време, както и това, които оказват влияние върху организмите, за които не са предназначени.

 

Въздействие на земеделската продукция . Използването на пестициди може да причини:

 

  • повърхност на микрофлората и фауната на почвата, което да доведе до разрушаване на почвата; 
  • значително намаляване на селскостопанските добиви;
  • просмукване на токсични метали в подземните води с потенциална заплаха за питейните водоизточници.

 

 

Подобрението в земеделската практика може да доведе до намаляване на вредното въздействие върху пестицидите:

 

  • забрана на широк спектър от опасни пестициди;
  • прилагане на интегриран подход при прилагането на пестициди;
  • засилване на биологичния контрол върху продукцията;
  • развитие на биотехнологии.

 

 

Механизмът и степента на замърсеност на храните с пестициди се определя от: ??          

   

  • структурата, свойствата и карантинния им срок;
  • от вида и възрастта на растението;
  • от начина на обработване на почвата;
  • от сезонните и климатичните особености.

 

Правилното приложение на пестицидите се контролира чрез инсталиране на нормите за съдържанието на максимално допустимото количество на техните остатъци в храните.

Човечеството донякъде е пощадено само от това, че пестицидите се натрупват в малки количества 1/5 в плодовете и 4/5 в листа. Изключенията са само при ягодите и черешите.

 

Основни правила, които трябва да се спази за получаване на чиста от пестициди продукти:

Винаги да се спазва карантинните срокове при работа с пестициди. Компромиси в това отношение са недопустими.

Когато продукцията е за износ – не се допуска беритбата на плодовете преди изтичане на срока на карантинния период. При транспорт с автовлак пестицидите не се разграждат, тъй като като транспортната техника е оборудвана с хладилни уредби. Всеки препарат има норма, която е допустима и ако тя е превишена продукцията се връща.

През карантинния срок е недопустимо използването на продукти за стерилизация, тъй като разграждането на пестицидите става при температура над 180-200 градуса, а съгласно БДС зеленчуците се стерилизират при температура 105 градуса и 1,5 атм. Ако не се спази това изискване на пестицидите преминават от зоната А в сока на консервите, а от там в тънките черва и кръвта.

 

 

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ С ТЕЖКИ МЕТАЛИ

 

 

Основните тежки метали, замърсяващите почвени ресурси са: 

 

Оловото (Pb)  - при повишена концентрация в почвата, което се усвоява от растенията, след което от животните и така може да достигне до човека. Съдържание над 100 mg Pb на 1 кг фураж (суха маса) се смята за смъртоносно за животните. Голямото количество Pb се образува в резултат при употребата на бензин от двигателите с вътрешно горене, при които на 1л бензин се отделят 200 – 400 mg Pb. 

 

Цинк (Zn) и Мед (Cu)  - тези две съединения се явяват по-слабо токсични за разликата от  арсена (As), флуора (F), оловото (Pb) и живата (Hg).  При замърсяване на почвата, те подтискат развитието на микроорганизмите, намаляват ензимната активност на почвата и добиват от селскостопанските култури спадат. Цинкът в почвата е подвижен от медта, което е причината за нейната по-силна миграция. Установено е, че токсичността на тежките метали е неколкократно по-голямо при съвместното им действие върху организмите в почвата, отколкото при концентрацията на всеки елемент по отделно 

 

Кадмий (Cd)  и  мангана (Mg)  -  тези два елемента попадат в почвата при основното торене, чрез суперфосфат като примес. Малките количества са необходими за човешкия организъм, но при големи концентрации е силно токсичен. Най-много кадмий и манган се акумулират в почви с неутрална и алкална реакция, съдържащи много хумус и с голям сорбционен капацитет. В почви с лек механичен състав и малко хумус те лесно мигрират и се отнасят от повърхностните води или отиват в долните хоризонти на почвата, от там в подпочвените води и чрез питейната вода достигат до човека. 

 

Почви с малко съдържание на тежки метали се определя като незамърсени, тъй като като всички от тях са необходими за растенията или не се използват от тях и не им се влияят. При високо съдържание те оказва вредно влияние както растенията, така и върху човека.

 

При оценката на замърсяването на почвата по български държавен стандарт (БДС) се определят основните групи замърсяващи вещества, които променят киселинно-алкалните и окислително-редукционните условия в почвата, влошават качеството й, като среда за обитаване.

 

На базата на въздействието и устойчивостта на почвите към тежките метали, те се разделят на: 

 

  • силно устойчиви – глинести, карбонатни, наситени с бази и богати на органичните вещества почви;
  • средно устойчиви  – песъчливо-глинести, неутрални средно наситени с бази и богати на хумус почви;
  • слабо устойчиви  – песъчливи и ненаситени с бази почви. Съгласно БДС основни почвени показатели, които имат устойчивост на почвата към замърсяването, това са: реакцията (Ph); съдържание и качество на хумуса; мощност на хумусния хоризонт; съдържание на карбонати; механичен състав; състав и съдържание на глинести минерали; наличие и видове състав на микроорганизмите; катионен капацитет на почвата; мощност на целия профил; характеристика на почвообразуващите основни скали.

 

Негативно въздействие върху тежките метали почвите се формират от антропогенната дейност, която се изразява в промяната на техните основни качества и функции. Приоритетното наблюдение върху този вид замърсяване на почвите е продиктувано от факта, че натрупването на тежките метали е един монотонен акумулационен процес без никакви изгледи за естествена очистка на почвите. Тежките метали не се разлагат и са биокумулативни в растенията, животните и околната среда.

 

Възможни мерки за преодоляване на тежкометната токсичност:

 

  • Обогатяване на почвата с органично вещество/ зелено торене/.
  • Отглеждане на технически култури (лен, коноп, рапица за индустриални нужди и др.), растения за семепроизводство, цветя и друга декоративна растителност.
  • Промяна предназначението на земите.
  • Фитомедиация на замърсени с тежки метали почви – използват се растения, които притежават способността да извличат от почвата в значителна по-силна степен от другите тежки метали и органични замърсители.
  • Осъществяване контрол на качеството на вода, които се използват за напояване.
  • Прилагане на препоръчителен режим на земеползване (в зависимост от степента на замърсяване), при който се забранява отглеждането на определяне на културата.
  •  

 

 

STOPILLEGAL.EU - част от образователна кампания, насочена към фермерите