• НАЧАЛО
• НОРМАТИВИ В ЕКОЛОГИЯТА
• АТМОСФЕРА И КЛИМАТ
• ВОДНИ РЕСУРСИ
• ПОЧВИ
  • Пестициди, радиоактивно и химическо замърсяване
    • Пестициди
    • Радиоактивно и химическо замърсяване
  • Потърсете и в библиотеката
• ПАРКОВЕ И РЕЗЕРВАТИ
• ЗЕЛЕНА ИКОНОМИКА И ЕКОТЕХНОЛОГИИ
• УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
• ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО!
• ЗА ПРОЕКТА
• КОНТАКТИ

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВАТА С ПЕСТИЦИДИ И ТЕЖКИ МЕТАЛИ

Известно е, че човечеството използва около 500 000 химични съединения и вещества, от които не са по-малко от 100 000 са създадени от човека, т.е. не се среща в природата, от тях 15 000 предизвикват тревога, а 500 вещества, постъпващи в почвения субстрат, се считат за опасни и вредни за живите същества и застрашават плодородието на почвата и здравето на хората.
Пестицидите трудно се разграждат по биологичния път и концентрацията им се увеличава многократно по дължината на хранителните вериги.

ЗАМЪРСЯВАНЕ С ПЕСТИЦИДИ

Пестицидите замърсяват директно почвата, като вливат на живеещите в нейните организми. Почвата от своята страна може да бъде разпространен на замърсяването на повърхността и подземните води. Органичните замърсители попадат в почвата директно от атмосферата, чрез отпадъци или отпадъчните води.

Освен пестицидите, органичните замърсители са и други съединения, като масла, катран, хлорни продукти на въглеводородите,  полихлорни бифенили  и  диоксини . Практически е невъзможно да се открие и проследи цялото разнообразие от органични вещества в почвата.

Пестицидите се използват в земеделието за растителна защита и качеството на реколтата. Особено опасни са пестицидите, оставащи неразградени за продължителния период от време, както и това, които оказват влияние върху организмите, за които не са предназначени.

Въздействие на земеделската продукция . Използването на пестициди може да причини:

• повърхност на микрофлората и фауната на почвата, което да доведе до разрушаване на почвата; 
• значително намаляване на селскостопанските добиви;
• просмукване на токсични метали в подземните води с потенциална заплаха за питейните водоизточници.

Подобрението в земеделската практика може да доведе до намаляване на вредното въздействие върху пестицидите:

• забрана на широк спектър от опасни пестициди;
• прилагане на интегриран подход при прилагането на пестициди;
• засилване на биологичния контрол върху продукцията;
• развитие на биотехнологии.

Механизмът и степента на замърсеност на храните с пестициди се определя от: ??          

• структурата, свойствата и карантинния им срок;
• от вида и възрастта на растението;
• от начина на обработване на почвата;
• от сезонните и климатичните особености.

Правилното приложение на пестицидите се контролира чрез инсталиране на нормите за съдържанието на максимално допустимото количество на техните остатъци в храните.

Човечеството донякъде е пощадено само от това, че пестицидите се натрупват в малки количества 1/5 в плодовете и 4/5 в листа. Изключенията са само при ягодите и черешите.

Основни правила, които трябва да се спази за получаване на чиста от пестициди продукти:

Винаги да се спазва карантинните срокове при работа с пестициди. Компромиси в това отношение са недопустими.

Когато продукцията е за износ – не се допуска беритбата на плодовете преди изтичане на срока на карантинния период. При транспорт с автовлак пестицидите не се разграждат, тъй като като транспортната техника е оборудвана с хладилни уредби. Всеки препарат има норма, която е допустима и ако тя е превишена продукцията се връща.

През карантинния срок е недопустимо използването на продукти за стерилизация, тъй като разграждането на пестицидите става при температура над 180-200 градуса, а съгласно БДС зеленчуците се стерилизират при температура 105 градуса и 1,5 атм. Ако не се спази това изискване на пестицидите преминават от зоната А в сока на консервите, а от там в тънките черва и кръвта.

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ С ТЕЖКИ МЕТАЛИ

Основните тежки метали, замърсяващите почвени ресурси са: 

Оловото (Pb)  - при повишена концентрация в почвата, което се усвоява от растенията, след което от животните и така може да достигне до човека. Съдържание над 100 mg Pb на 1 кг фураж (суха маса) се смята за смъртоносно за животните. Голямото количество Pb се образува в резултат при употребата на бензин от двигателите с вътрешно горене, при които на 1л бензин се отделят 200 – 400 mg Pb. 

Цинк (Zn) и Мед (Cu)  - тези две съединения се явяват по-слабо токсични за разликата от  арсена (As), флуора (F), оловото (Pb) и живата (Hg).  При замърсяване на почвата, те подтискат развитието на микроорганизмите, намаляват ензимната активност на почвата и добиват от селскостопанските култури спадат. Цинкът в почвата е подвижен от медта, което е причината за нейната по-силна миграция. Установено е, че токсичността на тежките метали е неколкократно по-голямо при съвместното им действие върху организмите в почвата, отколкото при концентрацията на всеки елемент по отделно 

Кадмий (Cd)  и  мангана (Mg)  -  тези два елемента попадат в почвата при основното торене, чрез суперфосфат като примес. Малките количества са необходими за човешкия организъм, но при големи концентрации е силно токсичен. Най-много кадмий и манган се акумулират в почви с неутрална и алкална реакция, съдържащи много хумус и с голям сорбционен капацитет. В почви с лек механичен състав и малко хумус те лесно мигрират и се отнасят от повърхностните води или отиват в долните хоризонти на почвата, от там в подпочвените води и чрез питейната вода достигат до човека. 

Почви с малко съдържание на тежки метали се определя като незамърсени, тъй като като всички от тях са необходими за растенията или не се използват от тях и не им се влияят. При високо съдържание те оказва вредно влияние както растенията, така и върху човека.

При оценката на замърсяването на почвата по български държавен стандарт (БДС) се определят основните групи замърсяващи вещества, които променят киселинно-алкалните и окислително-редукционните условия в почвата, влошават качеството й, като среда за обитаване.

На базата на въздействието и устойчивостта на почвите към тежките метали, те се разделят на: 

• силно устойчиви – глинести, карбонатни, наситени с бази и богати на органичните вещества почви;
• средно устойчиви  – песъчливо-глинести, неутрални средно наситени с бази и богати на хумус почви;
• слабо устойчиви  – песъчливи и ненаситени с бази почви. Съгласно БДС основни почвени показатели, които имат устойчивост на почвата към замърсяването, това са: реакцията (Ph); съдържание и качество на хумуса; мощност на хумусния хоризонт; съдържание на карбонати; механичен състав; състав и съдържание на глинести минерали; наличие и видове състав на микроорганизмите; катионен капацитет на почвата; мощност на целия профил; характеристика на почвообразуващите основни скали.

Негативно въздействие върху тежките метали почвите се формират от антропогенната дейност, която се изразява в промяната на техните основни качества и функции. Приоритетното наблюдение върху този вид замърсяване на почвите е продиктувано от факта, че натрупването на тежките метали е един монотонен акумулационен процес без никакви изгледи за естествена очистка на почвите. Тежките метали не се разлагат и са биокумулативни в растенията, животните и околната среда.

Възможни мерки за преодоляване на тежкометната токсичност:

• Обогатяване на почвата с органично вещество/ зелено торене/.
• Отглеждане на технически култури (лен, коноп, рапица за индустриални нужди и др.), растения за семепроизводство, цветя и друга декоративна растителност.
• Промяна предназначението на земите.
• Фитомедиация на замърсени с тежки метали почви – използват се растения, които притежават способността да извличат от почвата в значителна по-силна степен от другите тежки метали и органични замърсители.
• Осъществяване контрол на качеството на вода, които се използват за напояване.
• Прилагане на препоръчителен режим на земеползване (в зависимост от степента на замърсяване), при който се забранява отглеждането на определяне на културата.
•