Пестициди

Система за събиране на опаковки от пестициди

 

Асоциация Растителнозащитна Индустрия България /АРИБ/ създаде първата в България реална система за събиране на празни пластмасови опаковки от пестициди, с цел да намали рисковете, свързани с употребата на продукти за растителна защита (ПРЗ) и да отговори на изискванията на законодателството в тази област.

 

През 2015 г. над 1400 земеделци от всички области в Северна България участваха в пролетната и в есенната кампания по събиране на празни опаковки от ПРЗ.

 

През 2016г. системата постепенно  обхвана и Южна България, а в следващите години развитието ще цели повишаване на участието, т.е. да се включат възможно най-много земеделски производители.

 

           Северна България – обхванати са 14 области:

Добрич, Варна, Разград, Силистра, Русе, Шумен, Търговище, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Враца, Монтана и Видин

 

           Кампания пролет 2016 – към системата се присъединяват 7 области:

Пазарджик, Пловдив,   Хасково, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас

 

           Кампания есен 2016: към системата се присъединяват 6 области:

София, Перник, Благоевград, Кюстендил, Кърджали и Смолян

 

Услугата по събиране на празните опаковки от ПРЗ е напълно безплатна за земеделците – eдинственото условие е да се прилага добрата земеделска практика за трикратно изплакване на опаковките от ПРЗ по време на приготвяне на разтвора за пръскане.

 

Фирмата оператор на ССОП е Скалар Еко ЕООД.

 

Контакти с оператора :

 

Централен офис в гр. Русе – 0876 208 860 / 082 840 279

област Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново - Радослава Панева, моб. тел.: 0876 208 868

област Враца, Монтана, Видин, София, Перник - Чавдар Ивайлов, моб. тел.: 0877 513 313

област Русе, Силистра, Разград – Теодор Тачев, моб. тел.: 0878 630 340

област Добрич, Варна, Шумен - Мартин Христов, моб. тел.: 0877 508 217

област Бургас, Ямбол, Сливен - Мирослав Чанев, моб. тел.: 0877 149 865

област Хасково, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Къджали, Смолян - Даниела Раднева, моб. тел.: 0877 458 842

област Търговище, Благоевград, Кюстендил – Милен Димитров, моб. тел.: 0877 511 471

 

 

 

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВАТА С ПЕСТИЦИДИ И ТЕЖКИ МЕТАЛИ

 

Известно е, че човечеството използва около 500 000 химични съединения и вещества, от които не по-малко от 100 000 са създадени от човека, т.е. не се срещат в природата, от тях 15 000 предизвикват тревога, а 500 вещества, постъпващите в почвения субстрат, се считат за опасни и вредни за живите същества и застрашават плодородието на почвата и здравето на хората.
Пестицидите трудно се разграждат по биологичен път и концентрацията им се увеличава многократно по дължината на хранителните вериги.

 

ЗАМЪРСЯВАНЕ С ПЕСТИЦИДИ

 

 

Пестицидите замърсяват директно почвата, като влияят на живеещите в нея организми. Почвата от своя страна може да бъде разпространител на замърсяването към повърхностните и подземните води. Органичните замърсители попадат в почвата директно от атмосферата, чрез отпадъците или отпадъчните води.

Освен пестицидите, органични замърсители са и други съединения, като масла, катран, хлорни производни на въглеводородите, полихлорни бифенили и диоксини. Практически е невъзможно да се открие и проследи цялото разнообразие от органични вещества в почвата.

Пестицидите се използват в земеделието за растителна защита и подобряване на качеството на реколтата. Особено опасни са пестицидите, оставащи неразградени за продължителен период от време, както и онези, които оказват влияние върху организми, за които не са предназначени.

 

Въздействие върху земеделската продукция. Използването на пестициди може да причини:

 

  • увреждане на микрофлората и фауната на почвата, което да доведе до разрушаване на почвата; 
  • значително намаляване на селскостопанските добиви;
  • просмукване на токсични метали в подземните води с потенциална заплаха за питейните водоизточници.

 

 

Подобрения в земеделската практика могат да доведат до намаляване на вредното въздействие на пестицидите:

 

  • забрана на широк спектър от опасни пестициди;
  • прилагане на интегриран подход при прилагането на пестициди;
  • засилване на биологичния контрол върху продукцията;
  • развитие на биотехнологии.

 

 

Механизмът и степента на замърсеност на храните с пестициди се определя от: „          

   

  • структурата, свойствата и карантинния им срок;
  • от вида и възрастта на растението;
  • от начина на обработване на почвата;
  • от сезонните и климатични особености.

 

Правилното приложение на пестицидите се контролира чрез установяване на нормите за съдържанието на максимално допустимите  количества на техните остатъци в храните.

Човечеството донякъде е пощадено само от това, че пестицидите се натрупват в малки количества 1/5 в плодовете, и 4/5 в листата. Изключенията са само при ягодите и черешите.

 

Основни правила които трябва да се спазват за получаване на чиста от пестициди продукция:

Винаги да се спазват карантинните срокове при работа с пестициди. Компромиси в това отношение са недопустими.

Когато продукцията е за износ – не се допуска беритбата на плодове преди изтичане на карантинния срок. При транспорт с автовлак пестицидите не се разграждат тъй като транспортната техника е оборудвана с хладилни уредби. Всеки препарат има норма която е допустима и ако тя е превишена продукцията се връща.

През карантинния срок е недопустимо използване на продукти за стерилизация, защото разграждането на пестицидите става при температура над 180-200 градуса, а съгласно БДС зеленчуците се стерилизират при температура 105 градуса и 1,5 атм. Ако не се спази това изискване пестицидите преминават от зона А в сока на консервите, а от там в тънките черва и кръвта.

 

 

 

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ С ТЕЖКИ МЕТАЛИ

 

 

Основните тежки метали, замърсяващи почвените ресурси са: 

 

Оловото (Pb) - при повишена концентрация в почвата то се усвоява от растенията, след което от животните и така може да достигне до човека. Съдържание над 100 mg Pb на 1 кг фураж (суха маса) се смята за смъртоносно за животните. Голямото количество Pb се образува в резултата на употребата на бензин от двигателите с вътрешно горене, при които на 1л бензин се отделят 200 – 400 mg Pb. 

 

Цинк (Zn) и Мед (Cu) - тези две съединения се явяват  по-слабо токсични за разлика от арсена (As), флуора (F), оловото (Pb) и живака (Hg). При замърсяване на почвата, те подтискат развитието на микроорганизмите, намаляват ензимната активност на почвата и добивите от селскостопанските култури  спадат.  Цинкът в почвата е по-подвижен от медта, което е причина за неговата по-силна миграция. Установено е, че токсичността на тежките метали е неколкократно по-голяма при съвместно им действие върху организмите в почвата, отколкото при същата концентрация на всеки елемент по отделно 

 

Кадмий (Cd) и мангана (Mg) - тези два  елемента попада в почвата при основното торене, чрез суперфосфата като примес. В малки количества са  необходими за човешкия организъм, но при големи концентрации е силно токсичен. Най-много кадмий и манган се акумулират в почви с неутрална и алкална реакция, съдържащи много хумус и с голям сорбционен капацитет. В почви с лек механичен състав и малко хумус те  лесно мигрират и се отнася от повърхностните води или отиват в долните хоризонти на почвата, от там в подпочвените води и чрез питейната вода достигат до човека. 

 

Почви с малко съдържание на тежки метали се определят като незамърсени, тъй като повечето от тях са необходими за растенията или не се използват от тях и съответно не им влияят. При високо  съдържание те оказват вредно влияние както върху растенията, така и върху човека.

 

При оценка на замърсяването на почвата по български държавен стандарт (БДС) се определят основните групи замърсяващи вещества, които променят киселинно-алкалните и окислително-редукционните условия в почвата, влошават качествата й, като среда за обитаване.

 

На базата на въздействието и устойчивостта на почвите към тежките метали,  те се разделят на: 

 

  • силно устойчиви – глинести, карбонатни, наситени с бази и богати на органични вещества почви;
  • средно устойчиви – песъчливо-глинести, неутрални средно наситени с бази и богати на хумус почви;
  • слабо устойчиви – песъчливи и ненаситени с бази почви.  Според  БДС основните почвени показатели, които  показват устойчивостта на почвата към замърсяване, това са: реакцията (Ph); съдържание и качество на хумуса; мощност на хумусния хоризонт; съдържание на карбонати;   механичен състав; състав и съдържание на глинести минерали; наличие и видов състав на микроорганизмите;  катийонен капацитет на почвата;  мощност на целия профил;  характеристика на почвообразуващите основни  скали.

 

Негативно въздействие на тежките метали върху почвите се формира от антропогенната дейност, която се изразява в изменение на техните основни качества и функции. Приоритетното наблюдение върху този вид замърсяване на почвите е продиктувано от факта, че натрупването на тежки метали е един монотонен акумулационен процес без никакви изгледи за естествена очистка на почвите. Тежките метали не се разлагат и са биокумулативни в растения, животни и околната среда.

 

Възможни мерки за преодоляване на тежкометалната токсичност:

 

  • Обогатяване на почвата с органично вещество/ зелено торене/.
  • Отглеждане на технически култури (лен, коноп, рапица за индустриални нужди и др.), растения за семепроизводство, цветя и друга декоративна растителност.
  • Промяна предназначението на земите.
  • Фиторемедиация на замърсени с тежки метали почви – използват се растения, които притежават способността да извличат от почвата в значително по-силна степен от другите тежки метали и органични замърсители.
  • Осъществяване контрол на качеството на води, които се използват за напояване.
  • Прилагане на препоръчителен режим на земеползване (в зависимост от степента на замърсяване), при който се забранява отглеждането на определени култури.

 

 

 

STOPILLEGAL.EU - част от образователна кампания, насочена към фермерите