 |
Рамсарската конвенция за влажните зони (приета на 2 февруари 1971 г. в град Рамсар, Иран) е първият от съвременните глобални международни договори за опазване и устойчиво ползване на природните ресурси и все още продължава да е единственият договор, който е насочен към специфични екосистеми. Първоначално, Рамсарската конвенция е създадена като международен договор с цел опазване на влажните зони предимно като местообитание на водолюбиви птици. От тогава насам, Конвенцията разширява своя обхват и понастоящем обхваща всички аспекти на опазването и разумното ползване на влажните зони, признавайки ги като екосистеми с жизненоважна значимост по отношение на опазването на биологичното разнообразие, управлението на водите и благосъстоянието на човешките общности. |
България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция за влажните зони, подписана без задължение за ратификация в изпълнение на Решение на Министерски съвет № 389 от 18 ноември 1974 г., в сила за страната от 24 януари 1976 г., изменена с Протокол, подписан в Париж на 3 декември 1982 г. и влязъл в сила за България на 27 февруари 1986 г.
Съгласно изискванията на Конвенцията, съществуват три основни направления по отношение на които страните членки изразяват своята ангажираност с присъединяването си към Конвенцията:
Разумно ползване – основно задължение на страните членки е да включат опазването на влажните зони като част от националното планиране, така че да стимулират разумно ползване на всички влажни зони на териториите си, независимо дали те са включени или не в списъка на влажните зони с международно значение. Съгласно конвенцията „разумното ползване на влажните зони е запазването на техния екологичен характер в контекста на устойчивото развитие, обезпечено чрез прилагането на екосистемния поход”.
Списък на влажните зони с международно значение (Рамсарски списък) - всяка страна, присъединила се към Конвенцията, определя подходящи влажни зони в рамките на своята територия за включване в Списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение – т. нар. Рамсарски места, които се определят от страните членки съгласно, критерии за дефиниране на понятието „международно значим”.
Международно сътрудничество – страните членки следва да се консултират една с друга за задълженията по прилагането, произтичащи от Конвенцията, особено в случаите, когато дадена влажна зона се разширява извън териториите на повече от една страна или когато дадена водна система се споделя от две или повече страни.
В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение (Рамсарските места), България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 49 912,43 ха, представляващи 0,45 % от територията на страната - “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато“.
Информация за Рамсарските места в България
Карта на Рамсарските места в България
Какво предтсвляват влажните зони?
Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Съгласно Конвенцията, влажните зони са: „блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра”.
Защо трябва да опазваме влажните зони? (Значение на влажните зони)
- Те са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята. Поддържат богатство от растения, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници и безгръбначни.
- Имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяават водните запаси и похранват подпочвените води.
- Особенно ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води. На много места места по света се изграждат изкуствени блата с тази цел.
- Влажните зони предпазват от наводнения, като поемат голяма част от повърхностните води.
- В утайките им се задържат въглероден диоксид, метан и др. газове, затова са важни за смекчаване на климатичните промени.
- Имат голяма стойност за живота на хората като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, животновъдство и др. Плодотворните почви около тях са подходящи за земеделие.
- Предлагат добри условия за отдих и туризъм.
Какви са ползите от обявяването на влажните зони като Рамсарски места?
- Повишаване на обществената ангажираност;
- Засилено участие на местните заинтересовани страни в управлението на обекта;
- По-голяма подкрепа в опазването на дадения обект;
- Подобрен достъп до финансиране на консервационните дейности – чрез логото на Рамсар; и
- Подобрени възможности за научни изследвания и развитие на екотуризъм;
Източник: Министерство на околната среда и водите
Китай е начело в света по брой акредитации на влажните зони
От Qi Xin (People's Daily) 09:23, 23 юни 2022 г.
 |
Втората половина от 25 града по света получи акредитация на Wetland City, включително седем китайски града, а именно Хефей, Джининг, Лиангпин, Нанчан, Панжин, Ухан и Янчен.
|
|
 |
Бебета черни лебеди, придружени от родителите си, се хранят и играят в езерото Нанси в град Заочжуан, източнокитайската провинция Шандонг, 24 август 2019 г. Общо 53 реки се вливат в езерото, което може да се похвали с богато биоразнообразие и е мястото, където много от прелетните птици зимуват, размножават се и почиват по време на дълго пътуване. (People’s Daily Online/Li Zongxian) |
Има общо 43 града, които притежават акредитацията, сред които 13 са в Китай, което е първото в света по брой.
Акредитацията, представяща екологичните постижения на града, която се дава от междуправителствения договор за околната среда Рамсарската конвенция, е висока и важна чест в световен мащаб за опазването на екологията на влажните зони в градовете.
Непрекъснатото увеличаване на броя на акредитираните градове в Китай показва, че защитата на влажните зони в страната се радва на стандартизирано управление и осведомеността за опазването на влажните зони постепенно се повишава в цялото китайско общество.
Сега Китай има 64 обекта, проектирани като „влажни зони с международно значение“, 602 природни резервата на влажни зони и повече от 1600 влажни парка.
Към края на 2021 г. в повечето влажни зони в Китай попълването на вода постоянно се увеличава, цялостното им качество на водата се подобрява и биологичното разнообразие се обогатява.
От април 2017 г. Рамсарската конвенция, известна още като Конвенцията за влажните зони, прилага схемата за акредитация на влажните зони по целия свят.
Туристите се наслаждават на лотосови цветя във влажната зона на канала Taierzhuang в град Заочжуан, източнокитайска провинция Шандонг, 24 юни 2018 г. (People’s Daily Online/ Ji Zhe, Shi Peijing)
През юли същата година Китай издаде временни мерки за номинирането на градове кандидати, които уточняват, че градовете, които номинира за акредитация, трябва не само да разполагат с адекватни ресурси за влажни зони, но и да са предприели всеобхватни и строги мерки за защита на влажните зони и да са видели определени резултати.
Разположен в източнокитайската провинция Шандонг, Джининг, един от китайските градове, новодобавени към списъка, е богат на влажни зони, включително речни влажни зони и влажни зони в изкуствени езера.
Градът инициира кампания, насочена към акредитацията на градските влажни зони на Рамсар през 2018 г. През последните няколко години опазването и възстановяването на местните влажни зони получиха висок приоритет и съответните съоръжения бяха подобрени, спечелвайки голяма слава на града.
Все повече китайски градове полагат активни усилия да кандидатстват за акредитация.
Град Суджоу в източнокитайската провинция Дзянсу има над 300 езера, включително добре познатите езеро Тайху и Янгченг, и повече от 20 000 реки, включително река Яндзъ. Общата площ на неговите естествени влажни зони е достигнала около 4 милиона mu (268 667 хектара), а делът на влажните зони във вътрешния град е на първо място в страната.
Наскоро Суджоу официално стартира кампания за титлата и се стреми да проучи своя уникален модел за мерките за опазване на влажните зони.
Градът ефективно укрепи своето екологично възстановяване и управление на околната среда и формира марка за еко-развлекателен туризъм, базирана на характерните му екологични ресурси, напълно отразяваща екологичната стойност на града.
Фокусирайки се върху опазването на влажните зони, много градове са включили своите съществуващи обекти на наследство в опазването на ресурсите на влажните зони.
| Снимката, направена на 5 юни 2022 г., показва цветната влажна зона на солено езеро в град Юнчен, севернокитайската провинция Шанси. (People’s Daily Online/Yan Xin) |
 |
Хората започнаха да предефинират проекти за културно и природно наследство от повече гледни точки и да поставят по-всеобхватни изисквания за градско развитие.
Джининг и Суджоу са и двата големи града за наследство по протежение на Големия канал на Китай, световноизвестен изкуствен канал, който е вписан в Списъка на световното наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура. Древният канал непрекъснато е проучвал водни източници, за да гарантира условията за воден транспорт.
Езерото Нанси в окръг Уейшан, Джининг, включва четири съседни езера, т.е. езерото Уейшан, езерото Джаоян, езерото Душан и езерото Нанянг, и е най-голямото езеро в провинция Шандонг.
Образуването на езерото е тясно свързано с историческата еволюция на Големия канал. Той все още е важен канал на канала и е богат на природни ресурси, особено влажни зони.
В заявлението на Джининг за акредитация влажната зона на езерото, обектите и участъците по Гранд канал, признати за световно наследство, провинциалният природен резерват на езерото Нанси и 35 влажни парка над общинско ниво заедно положиха основата за статута на Джининг като град на влажните зони на Рамсар.
Тези нови характеристики на природната среда и биоразнообразието, представени от влажните зони и влажните зони, наградени, доведоха до комбинацията от елементи на природното наследство с фактори на културното наследство по протежение на Големия канал. Той не само добавя нови елементи за опит в строящите се национални паркове на Големия канал, но също така тества способностите и потенциала на градовете за координирано развитие в изграждането на екологична цивилизация.
Уеб редактор: Hongyu, Bianji
|
Ръководство за възстановяване на влажни зони - WWT Съвети за влажни зони, Доклад септември 2005 |
