• НАЧАЛО
• НОРМАТИВИ В ЕКОЛОГИЯТА
• АТМОСФЕРА И КЛИМАТ
  • Климатични промени
  • Глобално затопляне
  • Природни бедствия и екологични катастрофи
  • Потърсете и в библиотеката
• ВОДНИ РЕСУРСИ
• ПОЧВИ
• ПАРКОВЕ И РЕЗЕРВАТИ
• ЗЕЛЕНА ИКОНОМИКА И ЕКОТЕХНОЛОГИИ
• УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
• ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО!
• ЗА ПРОЕКТА
• КОНТАКТИ

 

Водата надхвърли 39°C: Над 100 делфина загинаха в Амазонка

 

Всички мъртви животни са открити в езерото Тефе в Бразилия

 

Снимка: Getty Images

Повече от сто делфина са били открити мъртви в бразилската Амазонка на фона на историческа суша и рекордно високи температури на водата, които на места надхвърлиха 39 градуса по Целзий (102 градуса по Фаренхайт).   Всички мъртви делфини са открити в езерото Тефе през последните седем дни, съобщи институтът Мамирауа, изследователски център, финансиран от бразилското министерство на науката.   Толкова голям брой смъртни случаи е необичаен, а според института рекордно високите температури на езерото и историческата суша в Амазонка може да са причината.

 

Новината вероятно ще засили опасенията на учените по климата относно ефектите, които човешката дейност и екстремните засушавания оказват върху региона.

 

„Все още е рано да се определи причината за това екстремно събитие, но според нашите експерти то със сигурност е свързано с периода на засушаване и високите температури в езерото Тефе, в които някои точки надвишават 39 градуса по Целзий (102 градуса по Фаренхайт)“, съобщи институтът, цитиран от Си Ен Ен.

 

Река Амазонка, най-големият воден път в света, в момента е в сух сезон и няколко екземпляра от речната фауна също страдат от рекордно високи температури.

 

Изследователи и активисти се опитват да спасят оцелелите делфини, като ги прехвърлят от лагуни и езера в покрайнините до основното тяло на реката, където водата е по-хладна, но операцията не е лесна поради отдалечеността на района.

 

„Прехвърлянето на речни делфини в други реки не е толкова безопасно, защото е важно да се провери дали има токсини или вируси преди да се пуснат животните“, каза Андре Коелю, изследовател в института Мамирауа.

 

Източник: сайт на btvnovinite

 

 

Турбуленцията при полетите се е увеличила заради климатичните промени

 

Автор: Веселин Паунов - кор. на БНР в Лондон

 

Турбуленцията при полетите се е увеличила в резултат на климатичните промени със затоплянето на планетата, твърдят изследователи от британския университета в Рединг.

 

Учени от университета в Рединг са установили, че силната турбуленция се е увеличила с 55% между 1979 и 2020 година, вземайки за отправна точка типично натоварен северноатлантически маршрут. Те са изследвали турбуленцията на чистия въздух, която е по-трудна за избягване от пилотите.

 

Увеличението се отдава на промените в скоростта на вятъра на голяма надморска височина, поради по-топлия въздух от въглеродните емисии. Би Би Си цитира професор Пол Уилямс, съавтор на изследването, който казва, че трябва да се инвестира в подобрени системи за прогнозиране и откриване на турбуленции, „за да се избегне превръщането на по-грубия въздух в по-неравни полети през следващите десетилетия“.

 

Професорът пояснява, че повишената турбуленция се дължи на по-голямата напречна сила на вятъра в струйния поток, представляващ вятърна система, духаща от запад на изток между 8 и 11 хиляди метра над земната повърхност.

 

Тази система съществува до голяма степен поради разликата в температурите между екватора и полюсите. Докато сателитите не могат да видят турбуленцита, те могат да видят структурата и формата на струйния поток, което позволява той да бъде анализиран.

 

Турбулентните полети са не само неприятни, но могат да причинят и наранявания. Силната турбуленция е много рядка, но турбуленцията на чистият въздух може да се появи изненадващо, когато пътниците не са закопчани.

 

Източник: БНР

 

3 юли 2023 г. е бил най-горещият ден в документираната история на Земята

 

Средната световна температура достигна нов връх в понеделник, 3 юли, надхвърляйки за първи път средно 17 градуса по Целзий на цялата планета, съобщи Би Би Си в сряда.

 

Американски изследователи казаха, че новият рекорд е най-високият, откакто от края на XIX век се водят системни записи за дневните температури.

 

Според учените комбинация от естественото метеорологично събитие, известно като "Ел Ниньо", и продължаващите емисии на въглероден диоксид, произвеждани от човешката дейност, са причина за температурните рекорди.

 

Националните центрове за прогнозиране на околната среда на САЩ казаха, че средната температура в света е достигнала 17.01C на 3 юли, счупвайки предишния рекорд от 16.92C, регистриран през август 2016 г.

 

Най-високата юлска температура в Антарктика също беше надминат с отчитане от 8.7C, измерени в украинската изследователска база "Вернадски".

 

"Средната глобална температура на повърхностния въздух, достигаща 17C за първи път, откакто разполагаме с надеждни данни, е важен символичен крайъгълен камък в нашия затоплящ се свят", каза изследователят на климата Леон Симонс.

 

"През следващите 1.5 години можем да очакваме много повече ежедневни, месечни и годишни рекорди, предизвикани от започващата по-топла фаза на "Ел Ниньо", добави климатологът.

 

От началото на тази година изследователите изразяват загриженост за покачващите се температури на сушата и в морето.

 

Ефектът "Ел Ниньо"

 

Рекордните пролетни горещини в Испания и много страни в Азия бяха последвани от горещи морски вълни на места, където обикновено те не се наблюдават, като Северно море.

 

Тази седмица Китай продължи да изпитва продължителна гореща вълна с температури на някои места над 35C, подобни на климатичните условия в южната част на САЩ, пише Би Би Си.

 

Изминалия месец също беше потвърден като най-топлия юни в света, регистриран досега. Средните температури на планетата са били с 1.46C над тези в периода между 1850 и 1900 г.

 

Учените смятат, че още рекорди ще бъдат надминати, докато лятото продължава и "Ел Ниньо" набира сила.

 

"Вероятно юли ще бъде най-топлият месец в историята, а заедно с това и най-горещият месец от (междуледниковия период) Eemian преди около 120 хил. години", казва Карстен Хаущайн от Университета в Лайпциг пред Би Би Си.

 

"Температурите в Южното полукълбо ще се понижат малко през следващите няколко дни, но очакваме през юли и август да станат още по-високи, като се има предвид, че "Ел Ниньо" вече е в разгара си", добави той.

 

Източник: сайт на в. Дневник

 

 

Климатичен симулатор En-ROADS

 

 

Описание на климатичния симулатор En-ROADS /актуализиран на 01.06.2023 г./ от Апостол Пенков, първият климатичен посланик на инструмента в България и човекът, отговорен за неговия превод.

 

Линк: https://en-roads.climateinteractive.o...

 

Целта е да покаже действието на отделни глобални фактори, които влияят на този сложен процес, напр. видове енергийни източници (въглища, нефт, газ, ядрена енергия, възобновяеми източници), ефекта от въвеждането на въглероден данък, енергийна ефективност, електрификация и др.).

 

До момента инструментът е показан на повече от 300 000 души от 85 страни, в т.ч 130 членове на Конгреса на САЩ.

 

За повече информация: www.ECOck.org

 

 

 

Как са засегнати горите в България от климатичните промени?

 

 

 

Визуалното съдържание по статията на доц. д-р Момчил Панайотов: https://www.climateka.bg/gori-zasegnati-ekosistemi.../ Planet A

 

Източник: Климатека-науката за климата

 

 

Климатичните промени и горите   Автор: Йорданка Петрова

 

Горите ще бъдат от най-засегнатите екосистеми от климатичните промени, смята доц. д-р Момчил Панайотов - преподавател по "Дендрология" /наука за дървесните растения/ в Лесотехническия университет и част от авторския екип на "Климатека". Занимава се активно с проучвания на планински гори, тяхната история и развитие, както и на влиянието на различни фактори върху процесите в горите. Климатичните промени са тема, която засяга всички нас, защото всички живеем в една обща земя и когато нещо с климата се движи в посока, която не е добра за хората, това засяга цялото общество, каза д-р Момчил Панайотов.

 

"България е една от страните, която се намира в Южна Европа и според климатичните модели може да очакваме доста неприятни изменения в бъдеще в посока по-чести суши, горещи вълни през летните периоди, промяна на режима на някои месеци на валежите, общо повишаване на температурите и това съответно може да има много сериозни ефекти, особено върху природните екосистеми. Неща като това, което се случи преди една седмица само в южните склонове на Балкана, под тях всъщност, това наводнение, такива процеси се очаква да станат много по-чести. И съответно това е само един от ефектите, възможните, на климатичните промени", заяви доц. Момчил Панайотов.

 

Горите са най-широко разпространените екосистеми в нашата страна и логично те ще бъдат доста сериозно засегнати. Земеделието също, но там поне има варианти за по-бърза адаптация като поливане, промяна на културите. Докато при горите адаптацията се случва много по-бавно. Близо 40% от територията на България са горски екосистеми и животът на хората доста зависи от горите. От страна на климатичните промени има много неизвестности по това как ще реагират различните типове, а това буди притеснение, според доц. Панайотов.

 

"Първото, което забелязваме е страдане на създадени изкуствено гори, които са създадени в миналия век. Това са предимно залесявания с борове - бял бор и черен бор. Те са много често изнесени извън естественото разпространение на тези два вида, по-ниско отколкото те естествено се разпространяват. Съответно не са, грубо казано видовете не са на мястото си. И сега, когато климатът става малко по-суров спрямо тези видове, те започват да отслабват, да страдат, нападат се от различни вредители и масово наблюдаваме загиване в тези култури. Това съответно за едни хора е добре, ако става дума за дърводобив, за други хора е лошо, защото изведнъж виждаме едни обезлесени територии. Изобщо не изглежда добре картината в тези култури. Непрекъснато се говори за нуждата от тяхната трансформация към широколистни гори, които са по-устойчиви в този пояс. Но това не става бързо и не става от днес за утре, а и коства средства.", обясни доц. Момчил Панайотов.

 

Решения има много и трябва да се работи от днес за следващите десетилетия. Едни от мерките са спешни, като например готовност за бърза реакция при природни нарушения. От друга страна има и превантивни мерки, спрямо такива събития. По- отношение на адаптацията на горите спрямо бъдещия климат първо да се стимулира видово разнообразие в горите:

 

"Това дава по-висока вероятност ако някой вид не се чувства добре, другият вид, който е там, да го замести по-добре, най-общо казано. Доста важно е да толерираме тези видове, при стопанските дейности в горите, които имат повече шанс за бъдещето спрямо това, което е направено като модел за климатичните промени. Имаме разработени такива неща, за момента пилотно за Югозападна България, но те са доста валидни за други райони. В общи линии най-добре е да залагаме на бъдещето на дъбовете, тъй като те са доста пластични видове и понасят едновременно и зимните студове и летните суши и жеги."

 

Още по темата може да чуете в звуковия файл тук .

 

Източник: Климатека - науката за климата

 

Изменението на климата причинява загуба в синхрона на екосистемите

 

Изменението на климата има много сериозни последици за екосистемите. Видовете, както животни, така и растения, както и други организми също се подлагат на промени поради ефектите от изменението на климата.

 

С повишаване на температурите, промени в естествените цикли, повишени екстремни метеорологични явления и др. Много животни и растения не са синхронизирани с екосистемите. Какво означава това и какви са последиците от един вид, който губи синхрона си с екосистемите?

 

Доказателства за промени в екосистемите

 

В тази статия ще говоря за фенологията, така че ще я дефинирам в случай на съмнение. Фенологията е връзката между живота на животните и растенията като функция от вариациите във времето. Например циклите на размножаване или гнездене на птица е фенологична характеристика.   Ричард Фитър е автор на десетки книги за цветя, птици и сродни теми, като е известен натуралист през 90-те години. Той се разхожда в средата на миналия век и, за развлечение, а не за научни мотиви, записва датата на цъфтежа на стотици видове растения, напускането на пеперудите в края на лятото и други признаци, които бележат началото и края на сезоните. Всичко това те са фенологични характеристики на вида.

 

С течение на времето синът му Аластър също става натуралист и като възрастен осъзнава важността на бележките, които баща му прави. Те конституираха един от малкото записи, които са съществували за фенологията на много видове. По времето, когато той започна да преглежда всички записи, планетата вече се затопля поради климатичните промени и глобалните температури вече се повишиха с 0,6 градуса през последните 100 години.

 

Аластър отбеляза, че записите, направени в началото на 385-те, не показват никакъв последователен модел. Сравнявайки периодите на цъфтеж на повече от XNUMX растения, той установява, че те са имали напредват средно 4 дни. Някои видове дори цъфтяха до две седмици по-рано. С това той започна да показва, че изменението на климата се случва със забележителна скорост, тъй като с повишаването на температурите растенията "усещат" пролетта много по-рано, поради което цъфтят.

 

Доклад за промените във фенологията

 

Междуправителствената комисия по изменение на климата (IPCC) публикува доклад, разглеждащ връзката между видовете и температурата поне през последните 20 години. От повече от 500 изследвани вида птици, земноводни, растения и други организми, 80% се бяха променили, по начина, по който може да се очаква от повишаване на температурите. Нещата като датата на размножаване или миграция, продължителността на вегетационния сезон или размерът и разпределението на популациите се променят.

 

Този доклад заключава, че през XNUMX-ти век регионалното изменение на климата, по-специално повишаването на температурата, е най-определящият ефект, това е оказало влияние върху биологичните системи и техните естествени цикли.

 

Проведени са различни разследвания, в които се прави опит да се проучи дали глобалното затопляне уврежда връзките между растенията и животните в една и съща екосистема. В някои случаи повишаването на температурите влошава връзките в хранителната верига и ефективността на някои организми да оцелеят в местообитанията си.

 

Някои животни и растения стават по-рано

 

Има видове птици като голямата синигер (Парус майор), които започват своите годишни ритуали за гнездене през април и май. След разследване на тези птици, в които бяха поставени капани близо до гнездата им, за да могат да ги ловят, претеглят, измерват и т.н. Стигна се до заключението, че след 18 години мерки (от 1985 до 2003 г.), фенологията на големия синигер не се е променила, тъй като те гнездяха един и същи ден година след година. Можем да кажем, че изменението на климата не е засегнало пилетата. Това обаче е засегнало вид гъсеници на нощната пеперуда (Operaphtera brumata), които заедно с други по-малко разпространени видове служат като храна за пилетата на пилетата.

 

В момента максималният брой гъсеници, налични за пилетата на пилетата Това е две седмици пред 1985 година. Този връх в увеличаването на броя на гъсениците съвпадна идеално с периода на най-голямо търсене на храна на пилетата. Сега повечето пилета се излюпват, когато сезонът на гъсениците приключи. Като се има предвид последващият недостиг на храна, само пилетата, които стават рано, са единствените, способни да ядат гъсеници.

 

Хранителната мрежа също губи синхрон

 

Не само птиците или молците не са синхронизирани, но и са по-ниските нива на хранителната верига. Молецът се храни с младите и нежни листа на дъбовете, където са къщичките за птици. За да оцелее, гъсеница трябва да се излюпи точно когато пъпките се пръснат и дъбовите листа се отворят. Ако насекомото се излюпи от яйцето повече от около пет дни преди избухването на жълтъка, то ще умре от глад. Същото ще се случи, ако това се случи повече от две седмици по-късно, защото дъбовите листа са пълни с танин, мразен от гъсеница.

 

И то е, че в природата всичко преследва точен баланс, подходящ момент, в който видовете имат максималната си вероятност за оцеляване. Не че нещата работят по този начин, защото това е "продиктувано" или "наредено" от някой, а по-скоро, че видовете, както животни, така и растения, имат тези цикли като този, защото през цялата история еволюцията и адаптацията са накарали нейната фенология да получи тези периоди, тъй като степента на успех е по-висока.

 

С изменението на климата всички тези цикли се променят драстично. Много видове виждат, че шансовете им за оцеляване са намалели в лицето на такива променящи се сценарии и такива разнородни атмосферни променливи. Повишаването на температурата причинява напредването на пролетта и циклите на цъфтеж на много видове растения, от които те зависят от животните да растат. Ако влачим това през хранителната верига, ние осъзнаваме, че има множество проблеми в синхрона на екосистемите и че крехкият екологичен баланс не работи както трябва.

 

Източник: MeterorologiaenRed

 

 

Огромната озонова дупка е открита над тропиците — и тя е там от 80-те години

 

Тя е седем пъти по-голяма от антарктическата озонова дупка и се вижда през цялата година.

 

Кинг-Бин Лу, професор в университета Ватерло в Канада, е забелязал голяма озонова дупка в тропическия регион на планетата, която може да засегне 50% от населението на света, се казва в съобщение за пресата.

 

Озонът е силно реактивна газова молекула, съставена от три атома кислород. Според Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA) озонът се образува в стратосферата или по-високите нива на земната атмосфера, когато слънчевата светлина реагира с молекулярния кислород.

Тъй като е силно реактивен, озонът непрекъснато се създава и унищожава в стратосферата и общото му количество остава относително стабилно през сезоните и географските ширини през десетилетията.

 

Докато процесът на образуване и унищожаване на озон продължава в атмосферата, наличието на определени химикали може да ускори унищожаването. Един-единствен атом хлор в стратосферата може да извади 100 000 молекули, което сериозно изчерпва нивата на озон.

 

Има ли дупка в озоновия слой? 

 

От 70-те години на миналия век учените са установили, че нивата на озон са изчерпани в определени региони. Когато нивата на озон намалят с до 80% от нормалните си стойности, обедненият регион се нарича озонова дупка.

 

Озоновата дупка над Антарктида се наблюдава редовно през пролетния сезон от 80-те години на миналия век и продължава да се наблюдава от организации. Загубата на озон се приписва на използването на химикали като хлорофлуоровъглеводороди (CFC), хидрохлорфлуорвъглеводороди (HCFC), въглероден тетрахлорид и метил хлороформ, което налага забрана за тяхното използване.

 

Миналата година Обединената национална програма за околната среда (UNEP) публикува доклад, че забраната на тези химикали помага за възстановяването на озоновия слой.

 

Новото откритие обаче противоречи на това, което всички учени са знаели и постигнали досега.

 

Озонова дупка над тропиците

 

В статия, публикувана в списанието Американски институт по физика (AIP), авторът Лу прави изумително разкритие, че озоновата дупка над тропиците всъщност е седем пъти по-голяма от тази над Антарктика, за която сме се тревожили през всичките тези години. Още по-лош е фактът, че дупката съществува от 80-те години на миналия век.

 

Лу използва малко по-различен метод за анализ на данни, който води до това откритие, което е в съответствие с това, което той предполага в публикация преди две десетилетия.

 

Лу сравнява промените в нивата на озон в проценти, както и в абсолютно изражение през 2000-те години с тези през 1960-те и 1980-те години и открива, че това е дълбока целогодишна озонова дупка над тропиците.

 

„Изчерпването на озоновия слой може да доведе до повишена ултравиолетова радиация на нивото на земята, което може да увеличи риска от рак на кожата и катаракта при хората, както и да отслаби човешката имунна система, да намали селскостопанската продуктивност и да повлияе отрицателно на чувствителните водни организми и екосистеми“ казва Лу в прессъобщението.

 

Това, че тропическите региони съставляват половината от повърхността на планетата и са дом на половината от световното население, е доста тревожно. Определяйки това като причина за „голямо глобално безпокойство“, Лу призова за „внимателни проучвания на изтъняването на озоновия слой, промяната на UV радиацията, повишените рискове от рак и други отрицателни ефекти върху здравето и екосистемите в тропическите региони“.

 

Източник: InterestingEngineering

 

 

Подкаст "Еко трансформъри": Предизвикателството Net Zero: Как да станем въглеродно неутрални?

 

Какво се случва с промените в климата? И можем ли да въздействаме на този процес? Как да се постигне декарбонизация на икономиката и какво представлява концепцията Net Zero (нетни нулеви емисии). Това са част от темите във фокуса на новия епизод на подкаста "Еко трансформъри", в който гостуват Франсоа Деберг, регионален директор Веолия България и Юлиан Попов, експерт в областта на енергетиката и устойчивото развитие и служебен министър на околната среда и водите през 2013 г. Водещ на епизод 6 е експертът Генади Кондарев, познат на широката публика с компетентните му познания в областта на климатичните политики и енергетиката.

 

Спорът има ли климатични промени и допринася ли човечеството за това се счита за отдавна решен от науката. Според водещия Генади Кондарев макар климатичните промени да се изразяват в умерено, на пръв поглед, покачване на средните температури на планетата, това не се отразява равномерно по света. Разликата между 1,5 и 2 градуса средно годишно повишение на температурата на планетата се смята, че е границата за частичното или пълното изчезване на кораловите рифове на планетата, например. "Затова е важно да се действа и да се осъществи т.нар. декарбонизиране на човешката дейност. При това през следващите две-три десетилетия и в рамките на т.нар. въглероден бюджет (количеството парникови газове, които можем да си позволим да отделим, без да се случи неконтролируемо влошаване на последиците от климатичните промени). Настоящото десетилетие е решаващо за изхода на този глобален проблем", обясни той.

 

Според Франсоа Деберг въздействията от климатичните промени стават все по-осезаеми всеки ден и се отразяват пряко на живота ни. "Предполагам, че вече няма място за скептицизъм по темата, както всички виждаме в момента, и не става дума само за прякото въздействие, което има върху изменението на сезоните и температурите. Можем, също така, да забележим рязкото увеличение на природните бедствия в световен мащаб и огромните загуби, които те причиняват, изчерпването на водните ресурси и т.н. Биоразнообразието също е засегнато значително. По отношение на динамиката, за съжаление, тенденцията на изменението на климата и неговите последици, също се ускорява", коментира той.

 

Мнението на Юлиан Попов е, че в последните пет години целите за намаляване на въглеродните емисии и интересите и възможностите на бизнеса са започнали да се събират в едно и да се отваря огромно поле за развитие на компаниите. "Това е една от причините защо, освен глобалното политическо съгласие, наблюдаваме и все по-изостряща се глобална конкуренция между компаниите, държавите и технологиите за намаляване на емисиите", обясни той. Каква трябва да е ролята на обществото ни, на бизнеса и на политиците в борбата с климатичните промени?

 

• Къде трябва да е балансът между инициативите на компаниите и ролята на държавата и как трябва да се постигне този баланс?
• Защо се наложи концепцията Net Zero?
• Има ли трудни за декарбонизация сектори?
• Кои са добрите световни примери на въглеродна неутралност?
• Какви са проблемите и предизвикателствата пред глобалната Net Zero концепция и как може да се отговори на тези предизвикателства?
• Какво ще представлява светът през 2050 година и ще успеем ли да изпълним мисията Net Zero?

 

Към интервюто тук

 

Източник: Дневник

 

 

Нови изследвания регистрират невидими емисии на метан

от добив и пренос на изкопаеми горива

 

21 June 2022

Боян-Никола Зафиров

 

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

 

Антропогенните емисии на метан от добив на изкопаеми горива са слабо документирани и регулирани.

 

Боян-Никола Зафиров е част от авторския екип на “Климатека”, той е завършил специалност Управление на риска от бедствия в университета „Ван Хал Ларенстейн” във Велп, Нидерландия. Работи като консултант по дистанционни изследвания. Професионалните му задължения са свързани с разработването на приложения за данни от дистанционни наблюдения на Земята при управление на природните ресурси и оценка на риска от природни явления като лавини, пожари и наводнения. Научните му интереси са в областта на проследяването на промени в екологичното състояние на защитени планински и горски екосистеми под влиянието на климатичните промени и антропогенните фактори.

 

През последните десетилетия повишаващите се концентрации на метан и ефектите, които предизвиква парниковият газ в атмосферата, привлякоха вниманието на научната общност и международните организации, отговорни за смекчаването и адаптацията към климатичните промени. Същевременно, емисиите на метан от добив и пренос на изкопаеми горива са един от основните антропогенни източници и са слабо регулирани, а тяхното количество – подценено. Чрез съвременни методи и технологии за дистанционни наблюдения в глобален мащаб бяха разкрити съществени количества емисии по цялата верига на добив и транспорт на изкопаеми горива. Теренни изследвания разкриват възможността за множество по-малки, но продължителни емисии от газопреносната система на европейските държави. Възможността подобни емисии да оказват влияние върху концентрациите на метан на територията на България бе подкрепена и от изследване със спътникови данни за идентифициране на горещи точки, където обичайно се наблюдават по-високи концентрации на метан.

 

Развитието и модернизацията на технологиите за дистанционни изследвания през последните години спомагат за възможността за по-добро наблюдение на антропогенните емисии на парникови газове в глобален мащаб. Чрез спътникови данни бяха разкрити голям брой изтичания на метан от газопреносните системи, а най-големите емисии са в страни с голям добив и износ на изкопаеми горива. В Европа и България, големи емисии на метан от пренос и потребление се случват по-рядко. Съществуват и по-малки емисии, които не могат да бъдат засечени от спътникови изображения, но биват разкрити чрез наземни инструменти. Проучване на терен от Clean Air Task Force с инфрачервена камера засне течове на природен газ от обекти на газопреносната инфраструктура в редица европейски държави, от които Германия, Чехия, Италия, Великобритания, Унгария и България. Докато големите емисии често биват краткотрайни, подобни течове могат да бъдат дългосрочни. А предвид, че често липсва информация и изчисления за тяхното количество, е трудно да се определят негативни ефекти за околната среда от тях.

 

 

Фигура 1: Заснемане на изтичане на метан от газова инфраструктура в България.

Източник: За Земята, Clean Air Task Force.

 

За да се проследи дали има пространствена връзка между българската газопреносна система и високи концентрации на метан, бе направен анализ за периода от 2019 – 2021 г. с над 800 дневни изображения заснети от спътника Sentinel 5P (Фиг. 2). По този начин бе създадена карта за територията на България с горещи точки, при които често се наблюдават високи концентрации. В изследването не се разглеждат индивидуални данни за емисии, а се изследва местоположението на концентрации, които са по-високи от средните дневни стойности за страната. 

 

Фигура 2: Горещи точки с високи концентрации на метан в атмосферата за периода 2019 – 2021 г. и газопреносната система като потенциален източник. Източник: За Земята.

 

Високите концентрации не са в резултат единствено на потенциални емисии от газопреносната система, но и от други антропогенни и естествени източници. Въпреки това, резултатите могат да послужат за идентификация на проблемни зони, където да бъде извършено допълнително проучване за установяване на източника. До момента липсва система за мониторинг на емисиите на метан в Европейския съюз, но има напредък към нейното изграждане, а именно това е първата стъпка при проверка и инвентаризация на емисиите.  

   

Освен локализиране, бързо отстраняване и предотвратяване на течове, предизвикани от неизправности и аварии, друга важна стъпка е забрана за рутинни изпускания и изгаряния на природен газ (който се състои от около 90% метан), с изключение на извънредни ситуации и при нужда от мерки за поддържане на безопасни условия на труд. За целта съществуват алтернативни практики, които ограничават емисии по време на профилактични и ремонтни дейности. Важно изискване е и смяната и модернизацията на компоненти, при които изпускането на газ е част от техния дизайн. 

 

Защо е важно да се ограничат емисиите?

Първите измервания на количеството метан в атмосферата са направени в средата на миналия век. В продължение на няколко десетилетия се е смятало, че метанът е непроменлив и стабилен компонент в атмосферата. С напредване на хроматографските техники от спорадични измервания през 60-те и 70-те години, заедно с последващи систематични изследвания, се стига до заключението, че има тенденциозно увеличение на атмосферните концентрации на парниковия газ. Метанът е много силен парников газ с до 28 пъти по-голям затоплящ ефект от въглеродния диоксид за период от 100 години. Естествени източници на метан са влажните зони и до по-малка степен емисии се отделят от сладководни басейни, пермафрост, диви животни и вегетация. Антропогенните източници на метан включват оризища, животновъдство, добив,  обработка и пренос на изкопаеми горива и горене на биомаса и биогорива. Животът на метана в атмосферата е около 10 години, тъй като навлиза в химични реакции с хидроксилни радикали (OH), a част от него се поглъща и от почвите. Именно увеличените антропогенни емисии надхвърлят способността на естествения механизъм на планетата да преработва метан и това е една от причините неговото количество да се увеличава. 

 

Интересен е периодът между 1999 и 2007 г., когато концентрациите на метан се запазват стабилни, но след това равновесието отново е нарушено. Рязката промяна изненадва учените дотолкова, че тя не е била включена в разработваните климатични модели при подготовката за Парижкото споразумение. Изследвания разкриват съществени разлики в антропогенните емисии между 2000 – 2005 и 2017 г., като се наблюдава ясно увеличение на емисиите от земеделие в Източна Азия/Океания, Африка и Южна Америка. По-високи емисии от енергийния сектор спрямо референтния период се наблюдават в Китай, Северна Америка, Африка, Южна Азия и Океания.

 

Макар и след десетилетия на изследвания, все още голяма част от процесите, предизвикани от метана в атмосферата остават с много неизвестни. Същевременно, антропогенните емисии на метан от добив на изкопаеми горива са слабо документирани и регулирани. Съответно, има спешна нужда от регулация на емисиите на метан в сектора на изкопаеми горива, което би могло да намали съществено броя на изтичанията чрез бързи и нискоструващи мерки.

 

Измерванията на количеството емисии от този източник до момента се извършваха чрез регионални и краткотрайни самолетни обследвания или изграждане на наземни системи в определени периоди от годината. Глобалните изследвания бяха ограничени до спорадични количествени данни от спътници с малка разделителна способност, чрез които е невъзможно проследяването на отделни източници. По този начин емисиите между различните изследвания остават до голяма степен незасечени.

 

Какви са резултатите от новата система за мониторинг на емисиите?

Международен екип от учени създаде методика, чрез която да обработва данните, за да извлича, не само потвърждение за наличието и местоположението на големи антропогенни източници, но и да изчислява тяхното количество. Изследването представя повече от 1200 отделни аномалии, като голяма част от тях са на територията на Русия, Туркменистан, САЩ, Близкия изток и Алжир (Фиг. 3), за периода 2019 – 2020 г. 

 

Фигура 3: Глобална карта на антропогенни източници на метан от изкопаеми горива

за периода 2019 – 2020 г. Източник:  T. Lauvaux et al., 2022.

 

В България също има отчетена аномалия от националната газопреносна система.

 

От представените данни в глобалната карта прави впечатление, че на територията на България също фигурира отчетена аномалия от националната газопреносна система. След картиране на газовата инфраструктура и извличане на данни от спътниковите изображения за периода, бе идентифицирана аномалията на територията на област Велико Търново (Фиг. 4). 

 

Датата на изображението е 17 февруари 2020 г., а чрез визуален анализ е видно, че източникът на аномалията са компресорна станция „Полски Сеновец“ и газоизмервателна станция „Лом Черковна“ (Фиг. 4). Концентрациите на метан в района на двата източника достигат близо 2000 частици на милиард, което е с над 100 единици над средните месечни стойности за страната. От направените изчисления е възможно общите емисиите от двете станции да достигат до 10 тона/час. Тези стойности са далеч от емисиите от над 150 тона/час в страни с висок добив, но имат потенциала да образуват облак в радиус от десетки километри. Важно е да се спомене, че метанът не е токсичен и увеличени концентрации в атмосферата не представляват заплаха за човешкото здраве.

 

Фигура 4: Високи концентрации на метан и потенциални източници от газопреносната система.

Източник: За Земята.

 

Какви са причините за течовете?

Причините за непреднамерени емисии на метан от добив и транспорт на изкопаеми горива са предизвикани от влошени условия при процесите, свързани с контролни системи за съхранение, неизправности на компресори и системите за вентилация. Не липсват случаи, при които причината за течове на природен газ са в резултат на проблем на различно място от локацията на теча. По този начин системите за мониторинг, които наблюдават отделни компоненти, не отчитат правилно подобни течове и подценяват общото количество емисии. Емисии, предизвикани от неочаквани обстоятелства могат да бъдат трудно изчислени, като дори има вероятност да не бъдат установени за известен период от време, ако са в отдалечени и труднодостъпни райони. По този начин остава неясно до каква степен газопреносните системи влияят на глобалните концентрации на метан.

 

Според изследвания в САЩ, големите емисии на територията на Пермския басейн са в резултат на недостатъчна инфраструктура за добив, обработка и транспорт. Липсата на изградени системи за инвентаризация, инвестиция в модернизация на газовата инфраструктура и мерки за ограничаване на преднамереното изпускане и горене на газ са предизвикани от слаба регулация и мониторинг на емисиите. Същевременно, инвестиции в модернизиране на инфраструктурата и рутинните практики могат да намалят количеството загубен природен газ, като това в повечето случаи е положително и от финансова гледна точка.

 

Изследванията на националната газопреносна система в България разкриват наличието на потенциалните емисии, но не и количеството загуби на гориво. Имайки предвид геополитическия контекст на вноса на природен газ в момента, остава неясно доколко загубените количества биха облекчили ситуацията в страната. Европа, като основен вносител на изкопаеми горива от региони с високи емисии на метан, допринася значително със своето потребление за повишените глобалните концентрации.  За да бъдат ефективни мерките за ограничаване на емисиите, е нужно те да бъдат прилагани не само на национално и европейско ниво, но и извън границите на континента. Добивът и потреблението на природен газ ще продължат да растат, а средните годишни концентрации на метан в атмосферата в момента са сходни с най-неблагоприятния климатичен сценарий (RCP8.5), отразяващ затопляне с 4,3 °C до 2100 г. През последното десетилетие метанът си извоюва нужното внимание като важен негативен фактор за глобалното затопляне, а едно от възможните решения засяга навременни мерки за ограничаване на антропогенните емисии от изкопаеми горива, без това задължително да има негативен икономически ефект.

 

Резултатите от картите за концентрации на метан са част от кампанията на За Земята срещу добива и използването на природен/изкопаем газ и представяне на алтернативи от възобновяеми енергийни източници. Допълнителна информация за кампанията тук. А до 1 юли 2022 г. в парка Заимов, в София се провежда и Фотографска изложба: Метанът – невидима заплаха за нашия климат. Повече информация за събитието тук.

 

Източник: Климатека – науката за климъта на твоя език

 

 

Лавиноопасният ефект на промените в климата

 

 

Венелина Величкова 16 март 2022

Променят ли си зимите в България и условията за ски? Как се отразяват промените в климата на лавинната опасност? Изместват ли се сезоните? Как се отразяват промените на горите в планините ни? По всички тези въпроси разговаряме с Доц. д-р Момчил Панайотов. Той е лектор по лавинна безопасност, председател на Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил, съосновател на Българска лавинна асоциация, планински спасител, както и доцент в Лесотехническия университет в София, изследващ влиянието на промените в климата върху горите. Специализирал е в Института за проучване на сняг и лавини в Давос, Швейцария и вече повече от 20 години извършва наблюдения на снега и снеговалежите в планините от гледна точка на лавинната безопасност.

 

Към публикацията кликни тук

Източник: Горичка

 

Климатичните промени и здравето на жените

 

 

Прочети статията на д-р Спасова за климатичните промени и жените тук

 

 

Кой е по бърз – ние или климатът?

 

Венелина Величкова, 2 март 2022 г

Колкото и да се говори и прави за преодоляването на надвисналата климатична криза, анализирайте, че изоставаме, при това значително. Опасностите от изменението на климата нарастват толкова бързо, че скоро биха могли да преварят способността, както на природата, така и на хората да се адаптират. Единственият ни да се справя и да „обърнем играта“ е, като бързо и радикално шансовете на емисиите на парниковите газове. Това е един от важните изводи в новия голям научен доклад на ООН, публикуван на 28 февруари 2022 г.

 

Новият доклад на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) към ООН е най-подробният преглед на заплахите, породени от глобалното затопляне, посочени. Неговите автори са 270 учени от 67 държави и излизат осем години след следващия документ на IPCC. В него се стига до важния извод, че световната общност не е подходяща, за да защити хората и екосистемите от опасностите, които се променят на климата е отприщило до момента, като рекордни суши, покачване на морското участие и др.

 

 

По думите на Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН, докладът е „атлас на човешкото страдание и унизителен обвинителен акт срещу неуспешното лидерство в областта на климата“. Според Камил Пармезан, еколог от Тексаския университет в Остин, и един от въпросните 270 учени „едно от най-поразителните заключения в доклада е, че виждаме неблагоприятни въздействия, които са много по-разпространени и много по-опустошителни от очакваното“.

 

Опасностите вече са видими по целия свят, се казва още в доклада. През 2019 г. бури, наводнения и други екстремни метеорологични явления са подтикнали към миграция повече от 13 милиона души в Азия и Африка. Нарастващите горещини и сушата убиват култури и дървета, излагайки милиони хора по света на повишен риск от глад и недохранване, докато комарите, пренасящи болести като малария и денга, се разпространяват в нови области. Приблизително половината население на света в момента е изправено пред сериозен недостиг на вода през поне част от годината, добавят учените.

 

Друг важен извод от доклада е, че промените в климата вече засягат всяка част на планетата и хората е трябвало да започнат да се подготвят за тях още „вчера“.

 

Един от най-мрачните доклади на IPCC излиза на фона на нарастващо напрежение и война в Европа. И макар изводите от него да не са особено оптимистични, все пак има надежда, че можем да се справим и с климатичната криза, но ако действаме бързо и решително сега. На кои други важни изводи от доклада е добре да обърнем внимание, научаваме от Реймънд Джонг, който е част от екипа на The New York Times и един от авторите на изданието, спечелили наградата Пулицър през миналата година.

 

Петте най-важни извода от доклада на IPCC според Реймънд Джонг:

 

1. Опасностите от промените в климата са се влошили значително през последното десетилетие

В последния подобен доклад на IPCC от 2014 г. се казва, че има „ограничени доказателства“, че нациите се нуждаят от по-голямо финансиране, за да се справят с климатичните опасностите. Посочва се, че глобалното затопляне има „сравнително малък“ ефект върху човешкото здраве спрямо други стресови фактори. Осем години по-късно това е различна история. Новият доклад установява, че изменението на климата не само увеличава екологичните заплахи като горски пожари, горещи вълни и повишаване на морското равнище, но също така принуждава милиони хора по света да се изселват от домовете си и застрашава доставките на храна и вода. Всичко това вреди на физическото и психическото здраве на хората, води до нарастваща честота на заболявания, пренасяни с храна и вода, причинява респираторни проблеми, породени от дима от горските пожари и травми от природните бедствия. Успоредно се увеличава и недостигът на финансиране за справяне с проблема.

 

2.Ако затоплянето не се забави, опасностите ще се умножат

В близкото минало учените смятаха, че планетата може да бъде пощадена от най-вредните последици от изменението на климата, ако глобалното затопляне не надхвърли 2°C спрямо температурите от 19-ти век или т.нар. прединдустриален период. Сега е ясно, че много от тези вреди ще се проявят, ако затоплянето надхвърли 1,5°C, което се очертава да се случи през следващите няколко десетилетия (вече сме достигнали 1,1°C затопляне). Прогнозите в новия доклад показват, че дори ако преминем 1,5°C, но след това температурите спаднат, все още ни грози опасност от сериозни и необратими щети. Дори при 1,5°C затопляне крайбрежните, планинските и арктическите райони могат да пострадат непоправимо, се казва в доклада. Зачестяващите горски пожари, масовото загиване на дърветата, изсъхването на блата и размразяването на вечната замръзналост могат да отделят още повече въглероден диоксид във въздуха, което ще направи по-трудно спирането на глобалното затопляне. Ако температурите продължат да се покачват отвъд 1,5°C пък, всички тези опасности се засилват и икономическите щети в световен мащаб се увеличават „нелинейно“, според доклада. Има вероятност да изчезнат много повече животински видове. Комарите ще разширят обхвата си на север, излагайки още милиарди хора на риск, се казва още в доклада на IPCC.

 

3.Обществата не са направили достатъчно, за да се адаптират и да осигурят безопасно бъдеще

Колкото и песимистично да звучи, в доклада има и позитивни примери и изводи. Един от тях е признаването на известен успех в условията за приспособяване към новите климатични опасности, като по-добри системи за ранно предупреждение за бедствия. Според авторите обаче голяма част от усилията за адаптация са били „фрагментирани“ и „постепенни“, а понякога и „контрапродуктивни“. Представени са мерки за адаптация като изграждането на предпазни стени, които да спират надигащите се океански приливи, но това е изтласкано рисковете от наводнения към други части от крайбрежието. В доклада се казва, че не са необходими хаотични действия, а „трансформационни“ промени, за да се защити човешкото благополучие, включително по-силни здравни и санитарни системи, по-стабилни вериги за доставка на храни, по-устойчиви електрически мрежи и по-добре насочено към бъдещето градско планиране.

 

4.Тъй като затоплянето продължава, ще става все по-трудно да се справяме

В доклада се казва, че тъй като глобалните температури вече са се повишили, крехки екосистеми като кораловите рифове, влажните зони, тропическите гори и полярните региони се сблъскват с ограничения за това колко могат да се коригират. За някои нации разходите за поддържане на здравето, безопасността и благополучието на хората вече са непосилни, според доклада. И тъй като затоплянето продължава, мерките, които са ефективни днес за защита на водоснабдяването, стимулиране на селското стопанство и защита срещу вреди, свързани с климата, ще загубят своята сила. Могат да се разработят нови сортове култури, които да издържат на горещина и суша, например, но това няма да бъде достатъчно, за да се адаптираме. Докладът предполага, че общностите ще положат по-големи усилия да работят заедно с природата, а не срещу нея. Сред примерите за адаптация, които дават авторите, са съживяване на влажните зони, които да послужат като защита от наводнения, увеличаване на дървесната покривка в градовете, за да се подобри охлаждането и др. Въпреки наличието на много подобни добри примери за адаптация обаче, според авторите на доклада те ще бъдат ефективни, но само до известна степен.

 

5.Бедните държави са изправени пред много по-големи предизвикателства от богатите

Развиващите се страни не само имат по-малък ресурс за справяне с климатичните сътресения, но и се оказват много по-уязвими. Тяхната инфраструктура често не е добре планирана, мрежите им за социална сигурност са по-слаби, а поминъкът на хората зависи повече от природата и капризите на времето. Между 2010 и 2020 г. наводненията, сушите и бурите са убили 15 пъти повече хора в развиващите се страни, отколкото в богатите държави, се посочва в доклада. Калкулациите на учените на IPCC показват, че между 3,3 и 3,6 милиарда души  – почти половината от човечеството – са „силно уязвими“ към изменението на климата в момента.

Колкото и да изоставаме обаче и колкото и заплашителна да изглежда започналата вече промяна, дори сред екипа от 270 автора на доклада се намират оптимисти за бъдещето. Според Едуард Р. Кар, професор по международно развитие в университета Кларк и автор на доклада „Ако действаме сега, имаме много възможности за избор“. Ключовото според него е колко ще се забавим обаче: „Винаги ще имаме избор. Но той ще бъде все по-малко добър избор и ще бъде много по-труден избор“, допълва професорът.

 

Източник: Горичка

 

Изменение на климата 2022: Въздействие, адаптация и уязвимост

 

 

\

 

 

2022 и промените в климата

 

Венелина Величкова

Темата за изменението на климата и нашите и световните лидери участват в справянето с този глобален проблем с всяка изминала година става все по-важна. Започващата 2022 г. се отбелязва като изключително важна промяна в работата на международното споразумение за климата. Очакваме да разберем дали ще започне реалните възможности за възможността за вашето засега необвързващо обещание. Предстои да научим и какво ще следва след далата поводи за среща  COP26 в Глазгоу .

 

Търсене на индикации за положителна промяна, през 222-ра се очаква да постигнем правилата, по-специално вниманието към няколко важни теми, които ще могат да не покажат дали светът се движи в посоката, която да не бъде отведена към справяне със задаващата се климатична криза, а именно:

 

Как се движат прогнозите за нарастване на средните глобални температури
Големият въпрос тук е дали ще успеем да задържим нарастването на средните температури до края на века с до 1,5°C спрямо прединдустриалните нива. Началото на срещата за климата в Глазгоу показва, че ако не се стигне до значима промяна, нито очаква нарастване с 2,9 градуса по Целзий, което би нанесло огромни щети на екосистемите, икономиката и нас самите. По-късно обаче доза оптимизъм даде изход на индийския министър-председател Нарендра Моди, с което той заяви, че страната му ще се опита да достигне нетни нулеви емисии до 2070 г. и ще използва 50% от енергията си от възобновяемите източници до 2030 г. Тази позиция, изразена едва една от около 200 държави, промените моделите на климатолозите и показват, че увеличението може да се доведе до 2,4°C. Примерът в Индия беше определен стъпка в правилната посока и следващото съгласуване на страните от COP26, че ще се срещнете през 2022 г. в арм ел-Шейх, Египет, с по-амбициозни ангажименти, които гарантират, че няма да се нарастват бързо от 1,5 градуса по Целзий. Това връща светлината на прожекторите върху националните действия, които излизат като една от важните теми, които след започват години. Държавата, която ще бъде създадена към този вид, продължава да бъде Китай и САЩ и от тях очакват най-много отговори на въпросите за декарбонизацията и задържането на глобалните температури под 1,5°C. Това връща светлината на прожекторите върху националните действия, които излизат като една от важните теми, които след започват години. Държавата, която ще бъде създадена към този вид, продължава да бъде Китай и САЩ и от тях очакват най-много отговори на въпросите за декарбонизацията и задържането на глобалните температури под 1,5°C. Това връща светлината на прожекторите върху националните действия, които излизат като една от важните теми, които след започват години. Държавата, която ще бъде създадена към този вид, продължава да бъде Китай и САЩ и от тях очакват най-много отговори на въпросите за декарбонизацията и задържането на глобалните температури под 1,5°C.

 

Кои са спаси, които се отказват от въглищата

Докато всички държави са важни за изпълнението на световните климатични цели, някои са по-важни от други. Големите източници на парниковите емисии и силно зависимите от въглищата райони ще бъдат в центъра на международното внимание през следващите месеци. Важно е обаче не само за постепенното спиране на употребата на въглищата, но е необходимо за справедлив преход към зелените източници на енергията и електрическата инфраструктура. Въжен пример по тези теми е Южна Африка. Причината е, че там работи вече в продължение на три години по разработването на плана за справедлив преход, който до момента успя да привлече 8,5 милиарда долара от Обединеното кралство, ЕС, САЩ и други и по този начин се осигурява международен принос за целите на конкретна държава. Това, съчетано с гаранции и друга финансова помощ, което може да помогне за привличането на по-нататъшни частни инвестиции, може да се включи във възпроизводим модел, който да се приложи успешно и на други места по света. Други държави, които тръгват в подобна позиция и ще е интересно да наблюдавате през следващите месеци, в Индонезия и Виетнам, които очакват да се преобразят в модела при отказване от въглищата.

 

Ще ли осигурено предоставяне ще се финансира за борбата с промените в климата и адаптацията към тях

Добрата воля за справяне с климатичната заплаха не липсва на всички места по света. Когато все пак се стигне до финансиране, нещата стоят различно. Ситуацията се усложнява допълнително и от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19 и проблемите с достъпа до финансиране и търговия. Още преди десетилетие на развитието на икономиката дадоха обещание за осигуряване на 100 милиарда долара годишно финансиране за климата. Макар и проблемът с глобалните температури и екстремните метеорологични явления да се влошава обаче, все още не може да се осигури обещаното финансиране. Ако има оптимизъм по тази тема, той идва от калкулирането на всички повече отделни държави за размера на икономическите щети, които ще бъдат пренесени в резултат от неизправност с климатичната криза. Само за Китай например потенциалните загуби от наводнения и горещи вълни възлизат на трилиони долара. Подобни изчисления могат да се окажат полезно упражнение на винаги, когато дадено решение се опита да се противопоставя на глобалните преговори и да се осигури за финансиране за климата. През последните години на правителствата се съгласиха да достигнат годишната цел за финансиране на климата от 100 милиарда долара през следващите две години и че финансирането за адаптиране трябва да се удвои. Остава да разберем дали това ще се случи наистина или ще е средното обещание без покритие. През последните години на правителствата се съгласиха да достигнат годишната цел за финансиране на климата от 100 милиарда долара през следващите две години и че финансирането за адаптиране трябва да се удвои. Остава да разберем дали това ще се случи наистина или ще е средното обещание без покритие. През последните години на правителствата се съгласиха да достигнат годишната цел за финансиране на климата от 100 милиарда долара през следващите две години и че финансирането за адаптиране трябва да се удвои. Остава да разберем дали това ще се случи наистина или ще е средното обещание без покритие.

 

Популярна шотландска поговорка гласи: „Глупаците гледат към утрешния ден, а мъдрите използват тази вечер“. Дали световните лидери ще паднат в едната или другата категория, ни предстои да разберем. Дали обещанията ще останат само на думи, дали ще се създадат добри модели за подражание и ще се търси решение за проблемите тук и сега, а не поредното отлагане, очакваме да разберем.

 

Източник: Горичка

 

Институционализация на  климатичните промени в глобалната политика   Михаела Александрова ЕС промяната на климата в централния елемент на вашата външна политика   Михаела Александрова е част от авторския екип на Климатека, тя е доктор по политология към катедра „Международни отношения“ в УНСС. Част от учените и интересите се отнасят до: психология, социология, антропология, конфликтология, когнитивна наука, анализ и прогнозиране.

 

След средата на ХХ век политическите лидери започват да говорят по-активно за опазване на околната среда и планетата. Едва в края на 80-те и началото на 90-те години обаче въпросът за климатичните промени започва да се разглежда в глобалната политика и това като един от много проблеми, свързани с околната среда. Постепенно климатичните промени се превръщат в приоритет на различни международни политически форуми. Сред някои от опорните точки в историческото развитие на този процес са Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКООНИК), Протоколът от Киото и Парижкото споразумение относно изменението на климата.Въпреки това подобрението в тази насока, най-голямото предложение пред политическите лидери на външния ден е както да се използват институционализирани пътища по ефективен начин и да се открие между заложените цели и реални действия.

 

Въпросът за последните промени и ролята на антропогенния фактор преминава през различни фази на развитие в десетилетията. Вследствие на голям обем от научни трудове, активизъм, по-широко медийно отчитане и др., постепенно се включва институционализацията на климатичните промени в глобалната политика. Въпреки това, че все още има голямо поле за развитие, промяната се откроява в следните направления:

 

• Политическо действие;
• Финансови ресурси;
• Програма и действия на различни международни организации.

 

Основен фокус на статията е изучаване на процеса на институционализация на климатичните промени в рамките на международната политика.

 

Може да се каже, че той признава своя дълг за опазване на околната среда на международното ниво за първи път на конференцията за околната среда в Стокхолм през 1972 г. Минават близо до две десетилетия обаче започва преди държавните лидери да говорят експлицитно за климатичните промени. В това число може да се отнесе алармиращите послания на лидери от края на 80-те години на миналия век като Маргарет Тачър и Джордж Х. У. Буш. А през 1989 г. се състои и международна среща в G7, която се развива на необвързаните държави и управлява ръководителите на страни от Британската общност, при което глобалното затопляне беше разгледано като неотложен глобален проблем.

 

Това, което е важно да се предвиди, че въпросът за климатичните промени в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век се разглежда в глобалната политика като само един от много проблеми, свързани с околната среда. От това следва и че фокусът на международните институционални анализирани действия все още не се поставя категорична справка в тази предпоставка. Включително на конференцията на ООН за околната среда и развитието в Рио де Жанейро през 1992 г., световните лидери обсъждат широк спектър от въпроси: биоразнообразие, изтощаване на почвите, нарастваща озонова дупка, замърсяване и климатични промени. Комюникетата на Г7 и Г8 от въпросната конференция потвърждава одобрението, че на климатичните промени все още не се гледа като на приоритетен глобален въпрос.

 

И все пак, конференцията в Рио де Жанейро прави важна крачка към постепенна промяна на текущите тенденции. В рамките на конференцията се подписва международен договор за околната среда, работата с изменението на климата. Става въпрос за Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК). Тя се стреми да се стабилизира концентрациите на парниковия газ в атмосферата до нивата, които не застрашават климатичната система. РКООНИК се преобразува във форума, на който водачите преговарят, отговарящи на заложените цели. Срещите и преговорите на годишната база, като първата Конференция на ООН по изменение на климата (на английски: Conference of the Parties – COP) се провежда в Берлин през 1995 г. Членовете се съгласяват,че индустриализираните държави трябва да управляват вързващите ангажименти за намаляване на емисиите на парниковия газ. Така, РКООНИК институционализира климатичните промени и подсигурява редовните срещи на държавните лидери с фокус върху нарастващите в глобалните партньори на емисиите.

 

 

Групова снимка на световните лидери от конференцията на ООН за околната среда и развитието в Рио де Жанейро през 1992 г. Източник:  UN Photo/Michos Tzovaras

 

Следващата стъпка може да  разгледа Протоколът от Киото , приет в Япония през 1997 г. Протоколът представлява международно споразумение, което цели да постигне редуциране на емисиите на въглероден диоксид и наличието на парникови газови в атмосферата. Повече от 150 държави се съгласяват да подпишат споразумението, след сложен процес на ратификация, за влизане в сила от 2005 г. Това, което демонстрира държавния преговорен процес по протокола, все пак е повишеното ниво на трудността да се постига съгласие на ниво глобална политика по въпроса като климатичните промени. Институционализацията по въпроса е важна стъпка, но на институционализираните пътища по ефективен начин, се извършва отделна и трудна задача.Част от възможността, която се открива в рамките на договарянето на Протокола от Киото, се отнася до несъгласието на някои от най-големите потребители със СО2, за да поема по-големия тежест при ангажиментите за справяне с климатичните промени. Страница като САЩ и Китай бойкотират участието си в такъв тип, когато споразумението, както и международните срещи във връзка с него, започват да губят от авторитета и обръщат сила.

 

Подобен тип проблеми се открояват и в наследника на Протокола от Киото –  Парижкото споразумение относно изменението в климата . Преди да използвам вниманието и на него, редно е да се отбележат още няколко важни момента от развитието на институционализацията на климатичните промени в глобалната политика. 

 

През 90-те години на миналия век и началото на следващия век РКООНИК се поставя основният форум за обсъждане на климатичните промени към 2005 г. световните сили започват да поставят на дневния ред на въпросите на важните глобални икономически срещи и срещите за сигурност. 

 

Например през 2005 г. на срещата на G8 в Гленигълс, климатичните промени са като топ приоритет в програмата. Великобритания, която е домакин на срещата, кани също и Бразилия, Китай, Индия, Мексико и Южна Африка. Те се формират групата Г8 + 5, за да се постигне споразумение с климатичните промени и да се излязат със своята позиция. Тя намира израз в т.нар. Гленигълски план за действие, в рамките на всяка страна на всички участници се съгласяват, че климатичните промени се случват и са необходими спешни мерки за справяне с изисканото. Следващите на срещите Г7 и Г8 продължават да поддържат фокуса върху климатичните промени. 

 

В допълнение, това започва да разглежда климатичните промени не само като проблем, с околната среда, но и като икономически такъв. Тази промяна във възприятията се подсилва и от Стърн доклада. Това представлява доклад от 700 страници, публикуван за правителството на Обединеното кралство през 2006 г. от икономиста Николас Стърн, председател на изследователския институт в Грантъм за изменението на климата и околната среда. Основното допускане, до което се постига Стърн, е, че е необходимо редуциране на парниковите емисии. Според него краткосрочните разходи, необходими за това, ще бъдат значителни по-малки от дългосрочните разходи, които могат да последват от бездействието в настоящето.Докладът има голямо международно влияние, тъй като е първият такъв, който е поръчан и подкрепен от правителството, и е в водещата световна сила.

 

Друга част от промяната в началото, по която се гледа на климатичните промени в глобалната политика, се отнася до анализирането на проблема като заплаха за сигурността. Някои държави, обществени, НПО-та и учените, постепенно стигат до допускането, че климатичните промени ще увеличат риска от конфликт. Като израз на това може да се коментира кампанията във Великобритания през 2007 г. насочва се към Съвета за сигурност на ООН за климатичните промени в рамките на Съвета. Така, над 90 държави участват в обсъждането на климатичните промени като заплаха за сигурност. Накратко, към 2007 г. климатичните промени като топ приоритет, както се разглежда от разглеждането на световен икономически форум, така и от водещия форум за сигурност.Това обаче не означава, 

 

Срещата на РКООНИК през 2009 г. в Копенхаген, например, често се показва като пример за провал. Договореното в последния момент на споразумение между САЩ, Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка не подкрепя от всички страни, участващи в срещата. Като последица, непосредствено след срещата в Копенхаген, интересът към въпроса за климатичните промени спада. Това още винаги показва колко важна готовност във всяка една държава да работите за търсенето и решенията. Това като при протокола от Киото основната демотивация за ефективно действие на събитието от гледане на някои от водещите водещи лидери, при срещата в Копенхаген не се стига до споразумение поради липсата на подкрепа на някои от по-малките международни играчи.

 

 

Срещата на РКООНИК през 2009 г. в Копенхаген често се разглежда като пример за провал на международните институционални усилия, за да се постигне напредък по въпроса за климатичните промени. Източник:  Снимка на ООН

 

Междувременно опитите за договаряне и изпълнение на различни решения продължават. През 2010 г., например, в рамките на РКООНИК е създаден фонд за зелен климат. Това е като действащ субект на Финансовото подпомагане за подпомагане на защитата на се страни в приспособяването и смекчаващите практики за противодействие на изменението на климата. В допълнение, през 2014 г. действащият президент на САЩ Барак Обама и президентът на Китай Си Дзинпин поема нови ангажименти за намаляване на въглеродните емисии на страните, като се превръща в пример и за други страни. Вероятно този пример изиграва положителна роля и влизането в сила през 2015 г. на Парижкото споразумение относно изменението на климата, което е подкрепено от почти всяка държава по света. 

 

Това е да замени ефикасен протокол от Киото, като предоставя и рамка за наблюдение и показва доклади относно климатичните цели на всяка страна. В допълнение към споразумението за предоставяне и начина за развитие, за да действаме върху развитието на страните в своите усилия, за да се адаптираме към мерките за справяне с климатичните промени. Въпреки че през 2019 г. Съединените щати официално се отчитат от Парижкото споразумение, след като се присъединяват към длъжността, президентът Джо Байдън започва процес при повторното включване. ЕС, от своята страна, изпълнява най-амбициозните цели за намаляване на емисиите на парниковите газове, като е отговорен едва за 9,6% от дейността на глобалните емисии.Като цяло, ЕС преобразува централното изменение на климата в елемента на външната политика. Това става посредством:

 

• Дипломация по въпросите на климата: чрез работата с неговите глобални партньори в двустранните партньорства, но и многостранно в рамките на ООН и РКООНИК, както и по други международни инициативи;
• Финансиране на борбата с изменението на климата: предоставяне на финансова подкрепа за действията в областта на климата в развиващите се държави.

 

Институционализацията на климатичните промени в глобалната политика дава своето отражение и върху политиката на България. 

 

Предвид глобалния характер на процеса, промяната на климата, политиката на България в областите се определя, от една страна, от международните ангажименти, поети от страната с ратифицирането на РКООНИК и Споразумението от Париж и от друга страна – от европейското законодателство в тази област .

 

От 2014 г. в страната действие Законът за ограничаване на изменението на климата. Изпълнява се третият национален план за действие по изменение на климата, разработена и приета е Национална стратегия за адаптация и План за действие към нея. България в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газови със 127 инсталации на територията на страната. Заедно с останалите държави-членки на ЕС, България ще изпълнява общата цел за намаляване на емисиите на парниковия газ с най-малко 40% до 2030 г. с приемането на Рамката за политиката по климата и енергетиката до 2030 г.

 

И все пак, следва да се предвиди, че България е една от страните с най-неамбициозни цели по отношение на зелените политики. В края на юни 2021 г. България не подкрепи  европейския закон за климата , а глас „въздържал се“. Основните опасности на индустрията са свързани с въглищата, от която България е силно зависима. В тази връзка, страницата е и един от най-късните планирани срокове за прекратяване на сравняването на въглища, в други Балкански страни – 2038 г. 

 

На държавно институционално ниво на околната среда и водите стопанската политика Министерство за регулиране на изменението на климата, подпомагано от национален експертен съвет за промяна на климата като консултативен орган. За прилагането и прилагането на ангажиментите на страницата, произтичащи от международното, европейското и националното законодателство в областта на изменението на климата, е структурирана дирекция „Политика по изменение на климата“. Новото коалиционно правителство уважава прилагането на няколко НПО-та за създаване на нова министерска позиция – по климатичните политики. Позицията се заема от Борислав Сандов, който е и министърът на околната среда и водите. Това, двете функции няма да могат да се изпълняват независимо.Това може да бъде източник както на риска, така и е възможно. 

 

 

Борислав Сандов е новият министър на околната среда и водите и първият, който заема новата министерска позиция по климатичните политики. Източник:  Standardnews

 

В обобщение, процесът по институционализация на климатичните промени в глобалната политика отнема време и води след себе си допълнителни стимули. Един основен начин е при установените институционални пътища по ефективен начин. Тоест – съответствие между международните партньори, както и изпълнение на поетите ангажименти. Последната  конференция на страните на SOR26  е редният пример за това колко трудно се оказва, за да се определи прикриване между заложените цели и реални действия. Това се поддържа в синхронизацията между целите и действията по отношение на климатичните политики може да се разглежда като целта сама по себе си в глобалната политика.

 

Източник: Климатека – наука за климата на твоя език

 

 

Най-екстремните метеорологични явления за 2021 г.

 

Защо времето през 2021 г. трябва да не служи като предупреждение за измененията на климата?

 

 

През изминалата година светът преживява множество екстремни метеорологични явления във всички краища на света – горещи вълни, пожари, наводнения, тропически циклони, бури и застудяване. Много от тях бяха с рекордни характеристики и според водещите учени, те са отчасти причинени от антропогенния фактор. В статията е представен списък с 10 от най-забележителните екстремни явления от последните 12 месеца.

 

Светът се „променя пред очите ни“ в резултат на изменението на климата, предупреди генералния секретар на ООН Антониу Гутериш.

 

Коментарите му бяха по повод предварителните  доклади за мониторинга на глобалния климат на Световната метеорологична организация (СМО), според който 2021 г. се очаква да бъде сред седемте най-горещи години в историята на метеорологичните наблюдения. Публикувайте предсрочно, за да предоставите актуална информация за участниците в  Конференцията на ООН за климатичните промени – COP26 .

 

“От дълбочините на океаните до планинските върхове, от топящите се глетчери до неумолимите екстремни метеорологични явления, различни екосистеми и общества по света биват опустошавани”, каза в изявлението генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. 

 

Според секретаря на СМО, проф. Петери Талас, екстремните явления са новата норма. „Има нарастващи доказателства, че част от тях носят отпечатъка на изискването от човека климатични промени”, добави още проф. Талас.

 

“При сегашната скорост на увеличение на концентрациите на парниковите газове, до края на века ще станем свидетели на повишение на температурата (на Земята – бел. ред.) далеч отвъд целите на Парижкото споразумение от 1,5°C и 2,0°C “.

 

Докладът за наблюдение на климата в глобален играч за 2021 г. подчерта, че нивото на  покачването на световното морско  участие се ускори през последните 8 години. и е достигнало рекордно висока нива през 2021 г., с продължаващо затопляне и окисляване на океанските води. Концентрациите на основните парникови газови в атмосферата (въглероден диоксид, метан и диазотен оксид) също са се увеличили през последните 12 месеца и за определения път са достигнали рекордните равнища, невиждани от поне 100 години. 

 

Към някои от най-неблагоприятните екстремни метеорологични явления, регистрирани през 2021 г. кликни тук .

 

Източник: Климатека

 

Промени в нивото на  световния океан и тяхното значение

 

 

Вариацията на морското ниво е резултат от промяната във водния баланс на хидросферата и атмосферата и се определя пряко от глобалните температури

 

Морското ниво е основна граница между атмосферата и хидросферата, а това положение е особено голямо значение за процеса при бреговата ивица и в по-широк контекст, за близките крайбрежни територии. Равнището на Световния океан е динамично – това се променя през миналото, променяте се и днес. Променете на морското ниво може директно да се свържете с климата. Покачването на нивото, което е свързано с нарастването на температурата, е и резултатът от топенето на ледниците и топлинното разширение на водната маса, може да бъде регистрирано с материални и екологични загуби, понеже носи рискове от разрушаване и заливане на плодородни и гъстонаселени краища на територии.

 

Към пълната статия тук .

Източник: Климатека

 

Учени: Пригответе се за горещ апокалипсис

Това твърдят авторите на изследване, проведено в рамките на проекта World Weather Attribution (WWA), резултатите от което обаче все още не са публикувани в научното описание.

 

В него се посочва, че затоплянето на Земята, причинено от парниковите газове, е увеличило 150 пъти вероятността за горещи вълни като сегашната в Канада и САЩ. Вижте сравните температурата от края на юни и началото на юли тази година с данните за температурата на Земята от 1800-та година насам. Изводът: подобна температурна аномалия се случва всеки път на 1000 години.

 

Фридерике Ото от Оксфордския университет, който е част от екипа на изследването, казва: "Това, което наблюдаваме сега, е безпрецедентно. Новите температурни рекорди, които да надвишават предните с по 4 или 5 градуса по Целзий - това не е нещо нормално."

 

През последните седмици Канада и северозападните райони на САЩ бяха сполетени от невиждана гореща вълна. В канадското село Литън, на около 260 километра североизточно от Ванкувър, бяха измерени 49,6 градуса. Допреди това абсолютният температурен рекорд в Канада беше 45 градуса. В тази адска жега селището изгоря почти напълно само за няколко дни. В канадската провинция Британска Колумбия за една седмица бяха регистрирани над 700 смъртни случая, настъпили неочаквани и внезапно.

 

Авторите на причината за изследването това са това, че е възможно да има и друго за горещините, макар и тя да е твърде малко вероятна: възможно е паралелно със затонетопля на земната повърхност, за да се постигне онзи праг на климатичните промени, при който екстремните феномени , смятани достигат за невъзможни, да зачестят значително. Уточнението гласи, че дотук събраната информация не е предвещавала подобно развитие. Според авторите на изследването, необичайният феномен може да е предзнаменование за подобни температурни аномалии в бъдещето и в северните географски ширини, в т.ч. Германия. Те правят и още един извод: при сегашния обем на изпусканите емисии в атмосферата само до няколко десетилетия средната температура на Земята може да се повиши с два градуса по Целзий.И тогава подобни горещи вълни могат да започнат да не участват на всеки 1000 години,

 

Източник: aktualno.com

 

 

Как Китай ще постигне въглероден неутралитет до 2060 г.?

 

На 22 септември в посланието си в Общото събрание на ООН китайският председател Си Динпин заяви, че Китай ще се стреми да постигне въглероден неутралитет до 2060 г., разкривайки амбициозната цел на страната с конкретна рамка за времето.

 

През 2014 г. Китай представи Национален план за действие за изменение на климата 2014 г. – 2020 г. Поставените в него цели бяха постигнати до края на 2018 г., т.е. с две години по-рано. Имайки предвидени от Китай многобройни мерки, сред които коригиране на индустриалната структура, оптимизиране на енергийните миксове, повишаване на енергийната ефективност и укрепване на изграждането на пазара на въглеродни емисии, възстановяване на намаляване на въглеродните емисии до 2060 г. е реалистична цел.

 

Много световни лидери могат да разберат точно както Китай ще изпълни този план, като има предвиден размер на енергийната енергия и емисиите на страната. Ако Китай наистина се справи, то глобалното затопляне вероятно ще бъде само около 0,2 до 0,3 градуса по Целзий.

 

Макар и китайските власти да не отговарят на подробностите, да предприемете различни мерки за справяне с проблема на лицето.

 

Разликата от добри икономики по света, където петролът е най-големият източник на въглеродни емисии, в Китай това е горенето на въглища, което е около 75% от емисиите на парниковите газове в страната. За да се справите с този проблем, Китай се стреми да коригира с индустриалната си структура. През 2018 г. китайското постановление представи план за действие, което изисква от стоманодобивната промишленост за допълнителни стандарти за „ултрани емисии“ до 2020 г. Страната, подобрила електропреносната мрежа и ефикасната централа, което произвежда повече енергия с малко въглища. В рамките на Парижкото споразумение Китай обещава капацитет на света за увеличаване на възобновяемата енергия от 800 до 1000 гигавата до 2030 г.Освен това бяха въведени политики, като цяло е да се използва на въглища от домашното производство. През 2017 г. китайското министерство предоставя субсидии на над три милиона семейства в северните и централните провинции на страната, за да инсталирате електрически или газови нагреватели в домовете си.

 

Сред другите, които ще помогнат на Китай да променят емисиите от парниковите газове, с повече електрически превозни средства и ограниченията за разход на гориво на новото. В края на 2019 г. Електрическите автомобили по пътищата от страната са били 3,81 милиона, а производството на 500 модела, които не покриват строги стандарти за гориво, без да бъдат спряни през 2018 г.

 

Източник: CRI nline

 

 

Българинът, който спаси озоновия слой

 

Световният доайен на стратосферната наука проф. Румен Божков убеди правителствата на стотиците на тези, които защитават фрионите.

 

Петър Кънев

Снимки: Владимир Мачков

и архив на Румен Божков

 

И без тази си слава метеорологът проф. Румен Божков е сред малкото ни учени от истинския световен партньор.

 

Постижението на живота му е включено в Виенската конвенция /1981 г./ и Протоколът от Монреал за ограничаване и по-късно забрана на фрионите, унищожаващи озоновия слой.

 

От 1947 г. насам той израства в науката за атмосферата. Потвърждава се като водещ и администратор в Световната метеорологична организация /СМО/ в Женева. През 1988 г. оглавява Програмата за атмосферни изследвания на СМО.

 

През 1974 г. Шери Роланд, заедно с докторанта си Марио Молина 1995 г. получава Нобелова награда/ изпращане на д-р Божков статията си за възможността фреоните, под влиянието на ултарвиолетовото лъчение в стратосферата да освобождава хлорни атоми, всеки от които може да разруши сто хиляди озонови молекули. Проф. Божков вява в техните резултати и необходимостта от незабавни мерки за предотвратяване на глобалната катастрофа.

 

През 1975 г. проф. Божков организира в Женева среща на 15 водещи ученици, които се подготвят за СМО изявление за опасността от разрушаване на слоя на слоя на озоновия слой за увеличаване на емисиите на хлорофлуоровъглеводороди и за необходимостта от конкретните мерки в глобалния човек. Този проект, след умело разясняването и лобирането, е приет от изпълнителния комитет на СМО като второ междупартно заявление за опазване на озоновия слой.

 

Следващата година Програмата на ООН за опазване на околната среда /ЮНЕП/ се присъединява към действията на СМО.

 

ЮНЕП и СМО представят спешния случай за загиването на озоновия слой от влиятелната трибуна на Държавния департамент на САЩ през април 1977 г.

 

 

Съвещанието във Вашингтон приема план за приемане, според който СМО поема отговорността за анализа на данните, а ЮНЕП – координацията на правните аспекти за сключване на международен договор.

 

След многогодишна борба и стотици заседания на заинтересованите страни се стига до подписването на Конвенцията за защита на озоновия слой /Виена, 1985 г./. Тя признава, че има голяма потенциална опасност, но не мерките за забрана на фреоните поради съпротива на индустриалните комплекси.

 

Само два месеца след приемането на конвенцията в научните среди се появяват първите съобщения за драстично намаляване на озона /с 40-50 %/ след началото на слънцето над Антарктика през местния пролет /септември-октомври/. Феноменът е наречен „озонова дупка”. Това е доказателството за правотата на учените.

 

С дейното участие на проф. Божков започва нова кампания за включване на протокола към конвенцията, конкретните мерки. След много работи преговори протоколът от Монреал /1987 г./ е готов. Той забранява част от употребяваните озоноразрушаващи компоненти. По това време на индустрията вече е почти готова да по-малко вредни заместители.

 

След анализа на данните от наблюденията в световната мрежа от станциите се следи пониженото съдържание на озона и над умерените разширения. Това откритие става основа за изменение на протокола, който вече е необходим пълен забрана за използване на хлорофлуорометани и това в много по-съкратени срокове, освен в първоначалния. Постепенно се постига до пълна защита на озоноразрушаващите химикали.

 

Резултатите от измерванията в станциите на СМО от последните десетина години са показани, че концентрирайте регулиращите компоненти, снабдени и ако всички страни продължават да спазват протокола, озоновата дупка над Антарктида може да изчезне в края на столетието. Но има още нерешени проблеми.

 

Докато озоната в стратосферата намалява например, то в тропосферата /слоя под 10-12 км/ той се увеличава с 3 и много бързо – почти пъти за последните 100 години. Този ръст се дължи на реакцията с азотни окиси, глероден окис и летливи органични съединения – всички те са продукт на газовете, изхвърляни от автомобили, кораби, самолети и други индустриални дейности. Имам вредно влияние върху дихателната система на човека и разрушаващото действие върху гумените и някои пластмасови продукти. Ето защо е целта на Европейската конвенция за намаляване на емисиите от автомобили, самолети, кораби и ТЕЦ, използващи въглища, разработена в Женева още през 1975-1977 г.

 

Не трябва да се забравя и фактът, че озонът също е един парников газ, предупреждава проф. Божков. Намаляването му в стратосферата води до понижение на температурата, което от вашата страна причинява изменението на атмосферната циркулация. За това има примери в Антарктика, където температурата през септември и октомври е по-ниски с 10-14 градуса сега по посока на времето отпреди отлични действия на озонирана дупка. Обратно на това, известен ръстът в тропосферата подсилва значително парниковия ефект, който се приписва само на въглеродния диоксид и метана.

 

 

Изочник: списание 8 – за твоя космос, бр.4, април 2009 г 

 

 

Садят по 512 820 дръвчета на ден в Перу

 

Според доклад без тези мерки 40 мил. души  ще останат без вода до 2020 г.

 

Без 40 мили. фиданки страни от Латинска Америка са застрашени от екологична катастрофа.

 

Научено, подготвено от Андийската общност и е представено по време на петата среща на върха на ЕС и страни от Латинска Америка през май 2008 г., накара перуанското решение за вземане на мерки за залесяване, съобщава перуанската агенция Андина.

 

Учените представиха смайващия анализ на ефекта от глобалните климатични промени в района на Латинска Америка и в частност в перуанския и бразилския речен басейн. Бързо топящите се глетчери заплашват 40 мл. души да останат без питейна вода до 2020 г. Ще има недостиг на жизненоважната течност за селскостопански нужди, както и за захранване на водноелектрически централи. Столицата Лима /Перу/, Кито /Еквадор/ и Ла Пас /Боливия/ са най-застрашени.

 

Докладът предрича икономически загуби поради екстремните изменения във времето, включително наводнения, суши, градушки, вълчища. Загубете може да достигнете до 30 милиарда. Долара от брутния вътрешен продукт до 2025 г.

 

Изсичането на горите и очакваното повишение на температурата, най-вече по протежение на източните долини на Андите, ще доведат до екологичния колапс и до изсъхването на джунглите в поречието на Амазонка, се твърдят в доклада.

 

Като реакция на аполиптичната картина на министерството на земеделието на Перу стартира амбициозен проект. На 13 декември 2008 г. започна раждането на 40 мили. „зелени пречиствателни станции”, което прави приблизително 512 820 дръвчета дневно. Според ръководството на проекта Родолф Белтран 1 хектар със 1000 дърва на него може да улови до 25 тона CO ₂ годишно.

 

Министерството се надява да завърши благородното дело само за 3 месеца. За целта са ангажирани 130 хил. Души. Всеки работник сади 4-5 дръвчета дневно. Равен брой борове, кипариси и евкалипти ще бъдат разделени между 18 перуански области, в които водните и почвените условия са определени като подходящи.

 

С този успешен акт Перу дава пример на далеч по-развитите страни какво означава големи мерки в името на екологията .

 

 

Източник: списание 8 - за твоя космос бр.3, март 2009г

 

 

 

КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ И ТЕХНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ

 

Парижкото споразумение относно изменението на климата е подписано през 2015 г.
от 190 държави и ограничаване на щетите, причинени
от нарастващите екстремни климатични условия и покачващите се морски нива

 

 

Парижкото споразумение е план за действие за ограничаване на глобалното затопляне при под 2°C. То влиза в сила през 2020 г.

 

Промяната на климата е въпрос от световно значение, който засяга всички хора. Резултатите от изследването на учениците от Станфордския университет сочат, че дори целите на Парижкото споразумение от 2015 г. да бъдат постигнати, екстремните климатични явления ще продължи да се увеличава.

 

Например – природните бедствия в САЩ през 2017 г. са причинили щети за 306 милиарда долара. От 1970 г. насам природните бедствия са се увеличили почти 4 пъти. САЩ са преживели най-много природни стихии от 1995 г., следвани от Китай и Индия.

 

През 2016 г. 24,2 милиона души по света са били принудени да напуснат домовете си заради природни бедствия, което е три пъти повече от хората, бягащи от военни конфликти и насилие.

 

 

ПАРНИКОВ ЕФЕКТ

 

 

Парниковият ефект е процес, при атмосферата задържа част от енергията на слънцето и по този начин за затопляне на земята и която променя нейния климат. Въведените учени, специалисти по въпросите на климата, смятат, че „парниковите газове”, които се освобождават в резултата на човешката дейност, изкуствено увеличава този ефект.

 

 

Естествен парников ефект

 

Животът на Земята, такъв какъвто го познаваме, е възможен поради естествения парников ефект. Естествените парникови газови, основни водни пари (H2O), въглероден двуокис (CO2) и малко количество метан (CH4), двуазотен окис (N2O) и тропосферен озон (O3) позволяват слънчевата енергия да прониква и достига Земята като видима светлина, а след това я улавят под формата на инфрачервена топлина. Този феномен поддържа нашата планета достатъчно топла за правилното физиологично функциониране на всички живи организми. Липсата на парниковите газове би понижила температурата на Земята с около 33o C, преобразувайки я в още една безжизнена планета от Слънчевата система.Парниковият ефект, който продължава милиони години е благословия за Земята, изглежда се превръща в сериозна заплаха след последното столетие, поради усилването ми от човешката дейност.

 

За първия път парниковият ефект е наблюдаван от Жозеф Фурие през 1824 г. Проучен е количествено от Сванте Арениус през 1896 г. Това от аналога с ефект се получава в парниците, които се използват в селското стопанство.

 

 

Влияние на парниковия ефект върху климата на Земята

 

Човешката дейност води до увеличаване на концентрацията на парниковите газове в атмосферата, което от вашата страна води до нагряване на ниските ì слоеве. Всяко изменение на способността за приемане на Земята или поглъщането на топлината може да доведе до промяна в температурата на атмосферата и океана и да наруши стабилността на цикличните процеси, като доведе до промяна в климата на цялата планета.

 

 

Основните източници на парникови газови

 

1. Природните (натурални) изригвания на вулканите е бърз и хаотичен процес, той може да изхвърли повече въглероден диоксид, отколкото цялата човешка дейност за няколко месеца.
2. Изветряването на варовиковите скали от друга страна е бавен процес и отнемат десетки столетия.
3. Човешки – най-значими са дейности като: горенето на изкопаеми горива, прочистване на горски площи земеделието.

 

 

Основни парникови газове

 

Общото название „парникови газове“ се отнася до всички газове, под чието влияние се затопля повърхността на Земята и по-ниските слоеве от атмосферата. Въглеродният диоксид позволява на слънчевите лъчи да достигне до повърхността на Земята, но възпрепятства излъчването на топлината обратно. Други газове, които действат по същия начин, са метанът, диазотният оксид, малки количества от които се получават при изгаряне на изкопаемите горива и земеделска дейност, и хлор-флуор-въглеродните (фреоните), които се използват в аерозолните препарати, в старите хладилници и в много климатици.

 

Основният фактор за парниковия ефект в земната атмосфера са водните пари, между 36% и 66%. В зависимост от височината и атмосферата може да играе ролята на охладителя или нагревателя на земната повърхност. Повече облаци означава, че по-малка част от слънчевите лъчи ще достига до земната повърхност поради отражението от тях.

 

Озонът (O3) се е увеличил с около 30% поради индустриализацията. Това е една от основните причини за формирането на смогните в големите градове и промишлените центрове, както и за парниковия ефект. Основната причина за образуването на озоновата дупка е хлорът (предимно от широкото използване на фреони в промишлеността и бита), който разрушава озона при специфични метеорологични условия над Антарктида. Разрастващата се над Антарктида озон дупка е съвет от аерозолните производства и се увеличава броят на въглеродните двуокис в атмосферата.

 

Метанът (CH4) е безцветен и запалим газ, без миризма. Формира се при разлагане на биологичните отпадъци. Наричан е още блатен газ, защото е в изобилие около блата. За последните три стола неговата концентрация е станала двойна, но се очаква за следващите 100 години да се удвоят отново. Метан се отделя при отглеждане на добитъка, добиване на въглища, сондиране и от боклука, който изхвърля всеки ден и който след това е оставян, за да се разлага на открито. Остава в атмосферата само 10 години, но успях да задържите 20 пъти повече топлина от CO2.

 

Диазотен оксид N2O , известен още като райски газ, често се използва в медицината като обезболяващо средство. Създаден е най-вече от човешки и животински отпадъци. Макар концентрацията да не се увеличи драстично, той успя да се задържи в атмосферата на повече от 100 години.

 

 

Затопляне на климата

 

Ледниците в планините в Европа се топят, а и в Южното полукълбо имат лечение на затопляне. Повече се учи на мнението, че човешката дейност е основната причина за засилването на парниковия ефект.

В резултат на тези проблеми се появяват силни и продължителни засушавания или невиждани бури и наводнения, засоляване на почвата и др.

 

 

 

КАКВО ПРИЧИНЯВА ПАРНИКОВИЯ ЕФЕКТ?

Животът на Земята зависи от енергията на слънцето. От падналата върху земята слънчева енергия, около 38% не достига повърхността й. Тя се връща обратно в космоса, отразена от облаците и различни частици, намиращи се в атмосферата. 48% се поглъща, като нагрява сушата, океаните и атмосферата. Едновременно с това всяко нагрято тяло излъчва топлина. Така по-голямата част от падналата върху повърхността на земята на слънчевата енергия се връща обратно в космоса. Излъчените топлинни лъчи от земната повърхност се поглъщат от молекулите на някои газови в атмосферата - вода, въглероден диоксид, метан, азотни окиси и други. Така се задържа топлинна енергия в атмосферата и се затопля.

Това явление се нарича парников ефект, а газовете, чиито молекули го предизвикват - парникови газове. такъв са въглеродният диоксид и метанът например.

Въпреки че парниковите газове са само около 1% от земната атмосфера, те регулират климата като задържат топлината във вид “завивка” от топъл въздух, който огражда планетата ни. Това явление учите наричат ​​парников ефект. Учените смятат, че ако той не съществува, средната температура на Земята ще бъде с около 30 градуса по Целзий по-ниска - твърде ниска за поддържане на сегашните екосистеми.

 

Как хората имат за парниковия ефект?

Парниковият ефект по принцип е съществена предпоставка за нормалните температури на Земята, но и тази не е полезен, ако е в голямо количество.

Проблемите започват, когато човешката дейност нарушава и ускорява естествения процес. Това се създава чрез създаване на повече газови газове в атмосферата, освен че е необходимо за загряване на планетата до идеалната температура.

Изгарянето на природен газ, въглища и нефт, включително бензинът от автомобилните двигатели се увеличава във въглероден диоксид. Стопански практики и полезните някои нива на метан сел и азотни оксиди.

Много продукти произвеждат различни отпадъчни промишлени газови.Те съдържат веществата, които не се срещат естествено в природата, но спомагат за засилването на парниковия ефект.

Обезлесяването също е за нарушаване на съотношението на газовете в атмосферата. Дърветата поглъщат много въглероден диоксид и отделят кислород, но когато ги отсечем, започват процеси на гниене и силно отделяне на въглерод.

Естественият прираст е друг фактор. Всички повече хора използват изкопаеми горива за топлинна енергия, транспорт и това води до производство на повече парникови газове. Необходими са и всички повече продукти от селското стопанство. В крайна сметка повече парникови газови означава по-силен парников ефект и високи средни температури в ниската част на атмосферата.

Температурите вече се увеличават бързо и това с безпрецедентна скорост. През XX средната глобална температура се увеличава с около 0,6 градуса по Целзий. Компютърни модели оценяват, че до 2100 години средната глобална температура ще се увеличи с 1.4 - 5.8 градуса Целзий.

 

Не всички учени са съгласни

Някои учени смятат, че се променят в климата, които следват, са част от природен цикъл, а не е естествена антропогенна дейност. Но промените са факт. Факт са и ефектът от тях - повишаване на температурата; повишаване на морското; недостиг на прясна вода; изчезване на вида; промени в местообитанията; недостиг на храни; разпространяване на някои насекоми и болести, които пренасят.

 

Климатичните промени са неизбежни

Според Организацията на обединените нации, изменението на климата вече е неизбежно, като се увеличава емисиите над нивата от индустриалната епоха са факт. Ако емисиите на въглероден диоксид удължават да растат със сегашните нива, количеството на парниковите газове в атмосферата най-вероятно ще се удвоят или дори утрои по посока на нивата от прединдустриалната епоха. Въпреки че климатът на Земята не реагира бързо на външни промени, много учени вярват, че глобалното затопляне вече има значителен импулс.

 

Какво се прави за намаляване на парниковите газове и глобалното затопляне?

Някои държави полагат големи усилия, за да се намалят дългосрочните ефекти. Най-добрият пример е среща за климата в Копенхаген и Канкун. Но дали това е достатъчно? Не трябва да започнем промените на по-ниско ниво - в домашното например? Хората трябва да се научи да пазят ресурсите и природата, преди да се наложи да стигнем до глобалното споразумение.

Петър Петров

 

 

 

КИСЕЛИНЕН ДЪЖД

 

Киселинният дъжд е замърсяване на въздуха, причиняващо много щети върху околната среда. Тези киселинни замърсявания достигат високо в атмосферата, пътувайки с вятъра стотици мили, и след това се връщат към земята по пътя на дъжда, снега или мъглата, и като невидими „сухи” форми. Киселините се свързват с други химикали, за да се формира урбанизацията на смог, който бели дробове, причинява болести и смърт.

 

Киселинният дъжд се увеличава на насажденията, особено на земята, като планинските са в по-голям риск. Ако популацията на едно насаждение или животно е конфликт от киселинния дъжд, видовете, храните се с този организъм, ще бъдат също така застрашени. Така цялата екосистема ще бъде изложена на опасност.

 

Киселинният дъжд на практика унищожава сгради, статуи, автомобили и пр. Корозивните щети могат да се отнасят и много исторически сгради, което е истинска трагедия. Такъв е случаят с Партенона в Атина и Тадж Махал в Индия.

 

Как да бъде предотвратено това? Всеки път, когато потребителят купува енергоуреди, прибавя изолация към дома си, движи се с колело, или взема автобуса до работа, спестява енергия и така се бори срещу киселинен дъжд.

 

Щом всеки се появява киселинният дъжд, варовикът на прах може да бъде добавен към водата или почвата и така да бъде неутрализиран. Земната повърхност в големите градове, уязвима на явлението, може да бъде покрита с киселинно-резистенни бои.

 

Изчистването на сулфар-диоксида и нитроген-оксидите ще редуцира не само киселинния дъжд, но също и успя. Базирана върху знанията за цената, която на националните паркове ситуира чисти сценични далечни изгледи, Американската агенция за защита на околната среда, смята че достига на дълбочините изгледи само в източността на националния парк ще струва 1 милиарда долара от туристическите приходи за много време само за 1 година.

 

Киселинният дъжд е замърсяване на въздуха, причиняващо много щети върху околната среда. Тези киселинни замърсявания достигат високо в атмосферата, пътувайки с вятъра стотици мили, и след това се връщат към земята по пътя на дъжда, снега или мъглата, и като невидими „сухи” форми. Киселините се свързват с други химикали, за да се формира урбанизацията на смог, който бели дробове, причинява болести и смърт.

 

 

КАК ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ ПО СВЕТА СЕ БОРЯТ С ОТРОВНИЯ СМОГ

 

През март 2016 г. гълъбите в Лондон станаха известни. Гледката на излитащото ято в северната част на града не е необичайна, но този път птиците бяха нарамени с инструменти за измерване на въздушното замърсяване.

 

Веднъж полетели във въздуха, инструментите на гърбовете на гълъбите изпращаха на живо ъпдейти директно на телефоните на лондончани. Почти всички случаи не изглеждаха добре. Проблемът със замърсяването на въздуха в Лондон се влошава с годините и често се следи повече от три пъти над допустимата граница в ЕС.

 

Гълъбите, контролирайте с датчици са само един от последната серия отчаяни опити да се следи и контролира въздушното замърсяване. Според Световната здравна организация представлява най-големия риск за здравето, причините за околната среда и този риск продължава да се покачва с обезпечителни темпове. Мръсният въздух убива над 3 милиона души всяка и е проблем от особено значение за градските зони: само един от 10 души живее в град, който е в съответствие с годините за качеството на въздуха в СЗО. Това се отнася както за развитието, така и развиващите се страни. Замърсяването на въздуха в Делхи скъсява се на живота на жителите му с 6,3 години, а един на 12 смъртни случая в Лондон е регистриран мръсния въздух.

 

Фините прахови частици, миниатюрни частици, изпускани в газовете на колите са най-големият въздушен убиец. Една от най-малките частици, ФПЧ 2.5 (така се нарича, защото е само 2.5 микрометра в кожата) може да проникне белодробната тъкан, впоследствие в кръвния поток и оттам да увреди артериите и да доведе до сърдечно-съдови заболявания. Азотният диоксид (NO2) е следващият смъртоносен компонент: от въздействието на белите дробове, след това след инфекцията, това причинява до 23,500 смъртни случаи на годишна възраст само в Обединеното кралство.

 

Борбата за изкореняване на замърсяването на въздуха в нашите градове е пред нас. Най-доброто решение в дългосрочен план би било да се забранят колите на изкопаеми горива, но това няма да помогне на милионите хора, които умират в същото време. Това поставя някои високотехнологични решения на дневен ред.

 

Един от най-обещаващите подходи принадлежи на Пекин, след като Китай обяви "война срещу замърсяването" през 2014 г. Препоръкът на СЗО е посочен, че ФПЧ 2.5 не трябва да надвишава 25 микрограма на кубичен метър в даден ден - но смогът в Пекин, наречен „Въздушният апокалипсис” е редовно 10 пъти на това ниво. Най-замърсеният град в Китай Шъдзяджуан показва средно годишни стойности от 305 микрограма на кубичен метър.

 

“Нашият стремеж към прогрес има странични ефекти и смогът е един от тях” казва холандският изобретател Даан Розегаард , който се вдъхновява да търси решения на проблема, след като посещава Пекин през 2013 г. Три години по-късно нейните седемметра “Свободна от смог кула”, подкрепена от китайското Министерство за защита на околната среда, е открита в градския парк през септември 2016 г. Тя представлява гигантски, открива пречиствател на въздуха. По същия начин, както и статичното електричество може да прилепите космите към гребен, частиците се засмукват с въздуха в кулата, където е положителен заряд. След това частиците са заловени от отрицателно заредена плака за обезпрашаване, а чистия въздух се издухва от другия край.

 

 

Розегаард е предпазлив по отношение на детайлите - кулата ми е патентована напълно скоро и екипът се притиска да разкрие твърде много, но той споделя, че зареждането на смогните частици не изисква много ток, което означава, че потреблението на енергия е много ниска. Той твърди, че може да улови и събере повече от 75% от ФПЧ в района с размерите на футболно игрище, работи само на 1400 вата - по-малко електроенергия, по-малко от стандартен домашен пречиствател за въздух. „Около 95% от вътрешните въздушни пречистватели използват филтри, които използват много енергия и трябва да се почистват често“, казва той.

 

Розегаард вярва, че кулата му може да бъде част от моста между силно замърсената индустриална епоха и бъдещето на ниски въглеродни емисии. „Този ​​вид пряко решение не е постоянно и но това е стъпката по края“, казва той. “В момента работим над изчислението: колко кули ще са необходими, в процеса, в град като Пекин, за да се намаля въздушното замърсяване с от 20 % до 40 %? Не би трябвало да са хиляди, по-скоро стотици. Можем да направим по-голяма версия на кулата, с размерите на къщите.”

 

Това се отнася до отпадъците от ФПЧ, Даан притежава линията за бижута, създадена от компресираната материя на частиците. Принц Чарлз притежава комплект от "свободни от смог" копчета за ръкавели. Розегаард вярва, че може да се използва като строителен материал, ако се събира в огромен играч.

 

Архитектът, базиран в Берлин Алисън Дринг има алтернативно решение. Нейният първи опит в борбата със замърсяването на въздуха започва в Мексико Сити в началото на 2000 г., когато градът се бори, за да се отърси от своята нежелана репутация на най-замърсен град в света. Местните ФПЧ включват дори „кучешки прах“ - голямата популация на бездомните кучета и сухите условия за изхвърляне на суха фекална материя във въздуха.

 

 

Основната задача на Дринг е то на азотния диоксид, изхвърлян от ауспусите на превозните средства, който също образува въздушен слой над града. Първоначалният й опит е да се обвие във фото-каталитичен титанов диоксид, който използва от слънчевата светлина, за да доведе до киселината на азотния диоксид в азотна. Азотната киселина веднага след това се неутрализира в безвредна сол и се отмива от дъжда.

 

Вдъхновена от природата, тя търси начини да максимизира площта на фасадата на сградата и изграждащия дизайн, наподобяващ корал, който има възможност да улавя светлината и вятъра от всички страни. Най-големият й проект до този момент обхваща 2500 квадратни метра от фасадата на болницата Мануел Геа Гонсалес (в южната част на Мексико Сити) и успя да намаля замърсяването от улицата пред болничното заведение с еквивалент на около 1000 коли на ден. От тогава Дринг е с една стъпка напред в борбата срещу въздушното замърсяване.В момента тя работи над производството на строителен материал от биовъглища - материал, например на глища, направен чрез изгаряне на отпадъци от селскостопански култури или дървени изрезки в пиролизна пещ, които химически разлагат органични материали чрез нагряването им при липса на кислород. „Това означава,

 

Дървета създава това също, като улавят въглерода от въздуха и го поставят в капани от дървесина, ноо биовъглищата са решили от отпадъците и съдържат много повече въглерод, отколкото дървото, казва тя. „Така ние сме премахваме повече CO2, колкото е възможно да се поберат.” Нещо повече, тя казва, че биовъглищата са "пластичен, подебен на пластмаса материал, който може да се оформя", а това ги прави идеален материал за архитектурен дизайн. Новият строителен материал, наречен Made Of Air, ще направи първото си поява като облицовка в индустриален завод в Берлин през 2017 г. 2000-те тона на отпадъците от коледни елхи могат да осигурят суровината.

 

Въпреки това, всичко битката за сърцата, условете и образованието на градските жители за опасността от замърсяването на въздуха остава почти толкова трудна, колкото и да е предпоставка пред науката. Най-натовареният търговски район на Лондон Oxford Street продължава да привлича огромни тълпи, въпреки че редовно се отчита на годишните нива на NO2, които са три пъти над законната граница на ЕС.

 

Надеждата беше, че патрулът от гълъби ще насърчи лондончани да отделят повече внимание на въздуха, който дишат. „Замърсяването е невидимо, така че, ако искам да го видим, ще трябва да се намери начин да се грабне вниманието на хората“, казва Пиер Дюкесной от DigitasLBi, които в Plume Labs реализират идеята за приложение, което следва след замърсяването на въздуха.

 

Миниатюрните датчици за замърсяване са в състояние да измерват NO2 и озона в атмосферата. Те са проектирани от някои от учениците, които са работили по мисията до Марс Curiosity. Голямото предложение е как да се сложи всичко това на гърба на гълъба, казва Дюкесной. Състезателните гълъби могат да носят товар само от около четиридесет грама. С 3D печат на корпуса те в крайна сметка успяват да намалят подходящия размер. Гълъбите намират отзвук сред лондончани, казва Дюкесной - и потенциално енергийна група за предприемане на действие за намаляване на емисиите на града.

Борбата срещу замърсяването на въздуха е наистина в самото начало. Дори и ако нито една от идеите не излети с блестящ старт, най-малкото копчета за ръкавели на принц Чарлз, извънземно изглеждащите болнични фасади и гълъбите с миниатюрни ранички ще са допринесли за повече внимание върху проблема от страна на обществеността.

 

 

За България

 

Времето в България става все по-екстремно.

Променете в климата със най-голямата заплаха за природата и човечеството през ХХІ в. Данните оценяват, че 15-те най-топли години на Земята бяха през последните 20 години. В България се наблюдават повече и по-дълги периоди на засушаване, следващи от сериозни бури и тежки наводнения с разрушения и жертви.

Климатът южно от Стара планина става все по-средиземноморски, а на плодородните земи бавно север се опустиняват. Снежните месеци в планините намаляват. Сняг започва да вали след Коледа, а така се променя количеството вода, с което разполагаме през годината.
 

WWF за действието на глобалното споразумение за изменението на климата. Всеки човек също може да предприеме стъпките в ежедневието, като ограничи въздействието върху климата, без да влошава качеството на живота.

 

 

„КАК ДА ОГРАНИЧИМ ВЪГЛЕРОДНИТЕ СИ ЕМИСИИ И ДА СЕ СПРАВИМ С КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ” -
Наръчник за добри практики и полезни съвети

 

	КОАЛИЦИЯ ЗА КЛИМАТА - БЪЛГАРИЯ
	Климатека - науката за климата на твоя език
	IPCC - Междуправителствената група за изменение на климата е орган на ООН за оценка на науката, която се извършва с изменението на климата.