КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ - ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ, СМОГ, КИСЕЛИННИ ДЪЖДОВЕ

 

 

Как Китай ще постигне

въглероден неутралитет до 2060 г.?

 

На 22 септември в посланието си до Общото събрание на ООН китайският председател Си Динпин заяви, че Китай ще се стреми да постигне въглероден неутралитет до 2060 г., разкривайки амбициозната цел на страната с конкретна времева рамка.

 

През 2014 г. Китай представи Национален план за действие за измененията в климата 2014 г. – 2020 г. Поставените в него цели бяха постигнати до края на 2018 г., т.е. с две години по-рано. Имайки предвид предприетите от Китай многобройни мерки, сред които коригиране на индустриалната структура, оптимизиране на енергийните миксове, подобряване на енергийната ефективност и насърчаване изграждането на пазари на въглеродни емисии, според експертите намаляването на въглеродните емисии до нула до 2060 г. е реалистична цел.

 

Много световни лидери са любопитни да разберат как точно Китай ще реализира този план, като се имат предвид размерът на енергийната консумация и емисиите на страната. Ако Китай наистина се справи, то глобалното затопляне вероятно ще бъде само около 0,2 до 0,3 градуса по Целзий.

 

Макар и китайските власти да не посочват детайли, то предприетите различни мерки за справяне с проблема са на лице.

 

За разлика от другите икономики по света, където петролът е най-големият източник на въглеродни емисии, в Китай това е горенето на въглища, което е причина за около 75% от емисиите на парникови газове в страната. За да се справи с този проблем, Китай се стреми да коригира индустриалната си структура. През 2018 г. китайското правителство представи план за действие, който изисква от стоманодобивната промишленост да изпълни стандартите за „ултра ниски емисии“ до 2020 г. Страната подобри и електропреносната си мрежа с по-ефективни „свръхкритични“ централи, които произвеждат повече енергия с по-малко въглища. В рамките на Парижкото споразумение Китай обеща на света да увеличи капацитета на възобновяемите енергии на 800 до 1000 гигавата до 2030 г. Освен това бяха въведени политики, чиято цел е да се намали използването на въглища от домакинствата. През 2017 г. китайското Министерство на околната среда предостави субсидии на над три милиона семейства в северните и централни провинции на страната, за да инсталират електрически или газови нагреватели в домовете си.

 

Сред другите промени, които ще помогнат на Китай да намали емисиите от парникови газове, са повече електрически превозни средства и ограничения за разхода на гориво на новите. В края на 2019 г. електрическите автомобили по пътищата в страната са били 3,81 милиона, а производството на над 500 модела, които не покриват строгите стандарти за гориво, бе спряно през 2018 г.

 

Източник: CRI nline

 

 

Българинът, който спаси озоновия слой

 

Световният доайен на стратосферната наука проф. Румен Божков убеди правителствата на стотици държави да забранят фрионите.

 

Петър Кънев

Снимки: Владимир Мачков

и архив на Румен Божков

 

И без тази си слава метеорологът проф. Румен Божков е сред малкото ни учени от наистина световен мащаб.

 

Постижението на живота му е сключването на Виенската конвениция /1981 г./ и Протоколът от Монреал за ограничаване и по-късно забрана на фрионите, унищожаващи озоновия слой.

 

От 1947 г. насам той израства в науката за атмосферата. Утвърждава се като водещ учен и администратор в Световната метеорологична организация /СМО/ в Женева. През 1988 г. оглавява Програмата за атмосферни изследвания на СМО.

 

През 1974 г. Шери Роланд, заедно с докторанта си Марио Молина 1995 г. получават Нобелова награда/ изпращат на д-р Божков статията си за възможността фреоните , под влияние на ултарвиолетовото лъчение в стратосферата да освобождават хлорни атоми, всеки от които може да разруши сто хиляди озонови молекулу. Проф. Божков вява в техните резултати и необходимостта от незабавни мерки за предотвратяване на глоблна катастрофа.

 

През 1975 г. проф. Божков организира в Женева среща на 15 водещи учени, които подготвят за СМО изявление за опасността от разрушаване на озоновия слой  от увеличаващите се емисии на хлорофлуоровъглеводороди, както и за необходимостта от конкретни мерки в глобален мащаб. Този проект, след умело разясняване и лобиране, е приет от изпълнителния комитет на СМО като първото междупарителствено заявление за опазване на озоновия слой.

 

Следващата година Програмата на ООН за опазване на околната среда /ЮНЕП/ се присъединява към действията на СМО.

 

ЮНЕП и СМО представят спешния случай за загиващия озонов слой от влиятелната трибуна на Държавния департамент на САЩ през април 1977 г.

 

 

Съвещанието във Вашингтон приема план за действия, според който СМО поема отговорността за анализ на данните, а ЮНЕП – координацията на правовитв аспекти за сключване на международен договор.

 

След многогодишна борба и стотици заседания на заинтересованите страни се стига до подписването на Конвенцията за защита на озоновия слой /Виена, 1985 г./. Тя признава, че има голяма потенциална опасност, но не предвижда мерки за забрана на фреоните поради съпротива на индустриалните комплекси.

 

Само два месеца след приемането на конвенцията в научните среди се появяват първите съобщения за драстично намаляване на озона /с 40-50 %/ след появяването на слънцето над Антарктика през местната пролет /септември-октомври/. Феноменът е наречен „озонова дупка”. Това е доказателството за правотата на учените.

 

С дейното участие на проф. Божков започва нова кампания за сключване на протокол към конвенцията, предвиждащ конкретни мерки. След много трудни преговори протоколът от Монреал /1987 г./ е готов. Той забраннява част от употребяваните озоноразрушаващи компоненти. По тов време индустрията вече е почти готова да предложи по-малко вредни заместители.

 

След анализ на данни от наблюденията в световната мрежа от станции се наблюдава понижение в съдържанието на озон и над умерените ширени. Това откритие става основа за изменение на протокола, който вече изисква пълна забрана за използване на хлорофлуорометани, и то в много по-съкратени срокове, отколкото в първоначалния протокол. Постепенно се достига до пълна забрана на използването на озоноразрушаващи химикали.

 

Резултатите от измерванията в станциите на СМО от последните десетина години показват, че концентрациите на регулираните компоненти намаляват и ако всички страни продължават да спазват протокола, озоноват дупка над Антарктида може да изчезне в края на столетието. Но има още нерешени проблеми.

 

Докато озоноът в стратосферата намалява например, то в тропосферата  /слоя под 10-12 км/ той се увеличва, и то много бързо – почти 3 пъти за последните 100 години. Този ръст се дължи на реакции с азотни окиси, въглероден окис и летливи органични съединения – всички те са продукт на газовете, изхвърляни от автомобили, кораби, самолети и други индустриални дейности. И има вредно влияние върху дихателната система на човека и разрушаващо действие върху гумените и някои пластмасови продукти. Ето защо е приета Европейската конвенция за намаляване на емисиите от автомобили, самолети, кораби и ТЕЦ, използващи въглища, разработена в Женева още през 1975-1977.

 

Не трябва да се забравя и фактът, че озонът също е един парников газ, предупреждава проф. Божков. Намаляването му в стратосферата води до понижение на температурите, което от своя страна причинява изменениея в атмосферанта циркулация. За това има отлични примери в Антарктика, където температурите през септември и октомври са по-ниски с 10-14 градуса сега спрямо времето отпреди появата на озоноват дупка. Обратно на това, неговият ръст в тропосферата подсилва значително парниковия ефект, който обикновенно се приписва само на въглеродния диоксид и метана.

 

 

Изочник: списание 8 – за твоя космос, бр.4, април 2009 

 

 

Садят по 512 820 дръвчета на ден в Перу

 

Според доклад без тези мерки 40 мил. души ще останат без вода до 2020 г.

 

Без 40 мил. фиданки страните от Латинска Америка са застрашени от екологична катастрофа.

 

Научен доклад, подготвен от Андийската общност и представен по време на петата среща на върха на ЕС и страните от Латинска Америка през май 2008 г., накара перуанското правителство да вземе спешни мерки по залесяването, съобщи перуанската агенция Андина.

 

Учените представиха смайващ анализ на ефекта от глобалните климатични промени в района на Латинска Америка  и в частност в перуанския и бразилския речен басейн. Бързо топящите се глетчери заплашват 40 мл. души да останат без питейна вода до 2020 г. Ще има недостиг на жизненоважната течност за селскостопански нужди, както и за захранване водноелектрическите централи. Столицата Лима /Перу/, Кито /Еквадор/ и Ла Пас /Боливия/ са най-застрашени.

 

Доклада предрича икономически загуби поради екстремните изменения на времето, включително наводнения, суши, градушки, свлачища. Загубите могат да достичнат до 30 млрд. Долара от брутния вътрешен продукт до 2025 г.

 

Изсичането на горите и очакваното повишение на температурите, най-вече по протежение на източните долини на Андите, ще доведат до екологичен колапс и до изсъхването на джунглите в поречието на Амазонка, се твърди в доклада.

 

Като реакция на апокалиптичната картина министерството на земеделието  на Перу стартира амбициозен проект. На 13 декември 2008 г. започна засаждането на 40 мил. „зелени пречиствателни станции”, което прави приблизително 512 820 дръвчета дневно. Според ръководството на проекта Родолф Белтран 1 хектар с 1000 дървета на него може да улови до 25 тона CO2 годишно.

 

Министерството се надява да завърши благородното дело само за 3 месеца. За целта са ангажирани 130 хил. Души. Всеки работник сади 4-5 дръвчета дневно. Равен брой борове, кипариси и евкалипти ще бъдат разделени между 18 перуански области, в които водните и почвени условия са определени като подходящи.

 

С този мащабен акт Перу дава пример на далеч по-развитите страни  какво значат крупни мерки в името на екологията .

 

 

Източник: списаяние 8 - за твоя космос бр.3, март 2009

 

 

 

КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ И ТЕХНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ

 

Парижкото споразумение относно изменението на климата е подписано през 2015 г.
от 190 държави и цели ограничаване на щетите,
причинени от нарастващите екстремни климатични условия и покачващите се морски нива

 

 

Парижкото споразумение съдържа план за действие за ограничаване на глобалното затопляне с под 2°C. То влиза в сила през  2020 г.

 

Промяната на климата е въпрос от световно значение, който засяга всички хора. Резултатите от изследване на учени от Станфордския университет сочат, че дори целите на Парижкото споразумение от 2015 г. да бъдат постигнати, екстремните климатични явления ще продължат да се увеличават.

 

За пример – природните бедствия в САЩ през 2017 г. са причинили щети за 306 милиарда долара. От 1970 г. насам природните бедствия са се увеличили почти 4 пъти. САЩ са преживели най-много природни стихии от 1995 г., следвани от Китай и Индия.

 

През 2016 г. 24,2 милиона души по света са били принудени да напуснат домовете си заради природни бедствия, което е три пъти повече от хората, бягащи от военни конфликти и насилие.

 

 

ПАРНИКОВ ЕФЕКТ

 

 

Парниковият ефект е процес, при който атмосферата задържа част от енергията на слънцето и по този начин затопля земята и променя нейния климат. Повечето учени, специалисти по въпросите на климата, смятат, че „парниковите газове”, които се освобождават в резултат на човешката дейност, изкуствено увеличават този ефект.

 

 

Естествен парников ефект

 

Животът на Земята, такъв какъвто го познаваме, е възможен поради естествения парников ефект. Естествените парникови газове, основно водни пари (H2O), въглероден двуокис (CO2) и малки количества метан (CH4), двуазотен окис (N2O) и тропосферен озон (O3) позволяват слънчевата енергия да прониква и достига Земята като видима светлина, а след това я улавят под формата на инфрачервена топлина. Този феномен поддържа нашата планета достатъчно топла за правилното физиологично функциониране на всички живи организми. Липсата на парникови газове би понижила температурата на Земята с около 33o C, превръщайки я в още една безжизнена планета от Слънчевата система. Парниковият ефект, който в продължение на милиони години е бил благословия за Земята, изглежда се превръща в сериозна заплаха през последното столетие, поради усилването му от човешката дейност.

 

За първи път парниковият ефект е наблюдаван от Жозеф Фурие през 1824 г. Проучен е количествено от Сванте Арениус през 1896 г. Името идва от аналогията с ефекта, който се получава в парниците, използвани в селското стопанство.

 

 

Влияние на парниковия ефект върху климата на Земята

 

Човешката дейност води до увеличаване на концентрацията на парниковите газове в атмосферата, което от своя страна води до нагряване на ниските ѝ слоеве. Всяко изменение в способността на Земята да отразява или поглъща топлина може да доведе до промяна на температурата на атмосферата и океаните и да наруши стабилността на цикличните процеси, като доведе до промяна в климата на цялата планета.

 

 

Основните източници на парникови газове

 

  1. Природни (натурални) изригванията на вулканите е бърз и хаотичен процес, той може да изхвърли повече въглероден диоксид, отколкото цялата човешка дейност за няколко месеца.
  2. Изветряването на варовиковите скали от друга страна е бавен процес и отнема десетки столетия.
  3. Човешки – най-значими са дейности като: горенето на изкопаеми горива, прочистване на горски площи земеделието.

 

 

Основни парникови газове

 

Общото название „парникови газове“ се отнася до всички газове, под чието влияние се затопля повърхността на Земята и по-ниските слоеве от атмосферата. Въглеродният диоксид позволява на слънчевите лъчи да достигнат до повърхността на Земята, но възпрепятства излъчването на топлината обратно. Други газове, които действат по същия начин, са метанът, диазотният оксид, малки количества от които се получават при изгаряне на изкопаемите горива и земеделска дейност, и хлор-флуор-въглеродните (фреоните), които се използват в аерозолните препарати, в старите хладилници и в много климатици.

 

Основният фактор за парниковия ефект в земната атмосфера са водните пари, между 36% и 66%. В зависимост от височината си в атмосферата те могат да играят роля на охладител или нагревател на земната повърхност. Повече облаци означава, че по-малка част от слънчевите лъчи ще достигат до земната повърхност поради отражението от тях.

 

Озонът (O3) се е увеличил с около 30% вследствие на индустриализацията. Той е една от основните причини за формирането на смог в големите градове и промишлените центрове, както и за парниковия ефект. Основна причина за образуване на озоновата дупка е хлорът (предимно от широкото използване на фреони в промишлеността и бита), който разрушава озона при специфичните метеорологични условия над Антарктида. Разрастващата се над Антарктида озонова дупка е вследствие от аерозолните производства и непрекъснато увеличаващото се количество въглероден двуокис в атмосферата.

 

Метанът (CH4) е безцветен и запалим газ, без миризма. Формира се при разлагане на биологични отпадъци. Наричан е още блатен газ, защото е в изобилие около блата. За последните три столетия неговата концентрация е станала двойна, но се очаква за следващите 100 години да се удвои отново. Метан се отделя при отглеждането на добитък, добиване на въглища, сондиране и от боклука, който изхвърляме всеки ден и който след това е оставян да се разлага на открито. Остава в атмосферата само 10 години, но успява да задържи 20 пъти повече топлина от CO2.

 

Диазотен оксид N2O, известен още като райски газ, често се използва в медицината като обезболяващо средство. Създаван е най-вече от човешки и животински отпадъци. Макар неговата концентрация да не се е увеличила драстично, той успява да се задържи в атмосферата повече от 100 години.

 

 

Затопляне на климата

 

Ледниците в планините в Европа се топят, а и в Южното полукълбо има симптоми на затопляне. Повечето учени са на мнение, че човешката дейност е основната причина за засиления парников ефект.

В резултат на тези проблеми се появяват силни и продължителни засушавания или невиждани бури и наводнения, засоляване на почвата и др.

 

 

 

КАКВО ПРИЧИНЯВА ПАРНИКОВИЯ ЕФЕКТ?


Животът на Земята зависи от енергията на слънцето. От падналата върху земята слънчева енергия, около 38% не достига повърхността й. Тя се връща обратно в космоса, отразена от облаците и различни частици, намиращи се в атмосферата. 48% се поглъща, като нагрява сушата, океаните и атмосферата. Едновременно с това всяко нагрято тяло излъчва топлина. Така по-голямата част от падналата върху повърхността на земята слънчева енергия се връща обратно в космоса.

Излъчените топлинни лъчи от земната повърхност се поглъщат от молекулите на някои газове в атмосферата - вода, въглероден диоксид, метан, азотни окиси и други. Така се задържа топлинна енергия в атмосферата и се затопля. Това явление се нарича парников ефект, а газовете, чиито молекули го предизвикват - парникови газове. Такива са въглеродният диоксид и метанът например.

Въпреки че парниковите газове са само около 1% от земната атмосфера, те регулират климата като задържат топлината във вид “завивка” от топъл въздух, която огражда планетата ни. Това явление учените наричат парников ефект. Учените смятат, че ако той не съществува, средната температура на Земята ще бъде с около 30 градуса по Целзий по-ниска - твърде ниска за поддържане на сегашните екосистеми.

 

Как хората допринасят за парниковия ефект?

Парниковият ефект по принцип е съществена предпоставка за нормалните температури на Земята, но и той не е полезен, ако е в прекалено големи количества.

Проблемите започват, когато човешката дейност нарушава и ускорява естествения процес. Това става чрез създаване на повече парникови газове в атмосферата, отколкото са необходими за загряване на планетата до идеалната температура.

Изгарянето на природен газ, въглища и нефт, включително бензинът от автомобилните двигатели повишава нивото на въглероден диоксид в атмосферата. Някои селскостопански практики и използването на земята повишават нивата на метан и азотни оксиди.

Много производства произвеждат различни отпадъчни промишлени газове. Те съдържат вещества, които не се срещат естествено в природата, но спомагат за засилването на парниковия ефект.

Обезлесяването също допринася за нарушаване съотношението на газовете в атмосферата. Дърветата поглъщат много въглероден диоксид и отделят кислород, но когато ги отсечем, започват процеси на гниене и силно отделяне на въглерод.

Естественият прираст е друг фактор. Все повече хора използват изкопаеми горива за топлинна енергия, транспорт и това води до производството на повече парникови газове. Необходими са и все повече продукти от селското стопанство. В крайна сметка повече парникови газове означава по-силен парников ефект и по-високи средни температури в ниската част на атмосферата.

Температурите вече се увеличават бързо и то с безпрецедентна скорост. През XX век средната глобална температура се е увеличила с около 0,6 градуса по Целзий. Компютърни модели показват, че до 2100 година средната глобална температура ще се увеличи с 1.4 - 5.8 градуса Целзий.

 

Не всички учени са съгласни

Някои учени смятат, че промените в климата, които наблюдаваме, са част от естествен природен цикъл, а не от антропогенна дейност. Но промените са факт. Факт са и последиците от тях - повишаване на температурите; повишаване на морското равнище; недостиг на прясна вода; изчезване на видове; промени в местообитанията; недостиг на храни; разпространяване на някои насекоми и болестите, които пренасят.

 

Климатичните промени са неизбежни

Според Организацията на обединените нации, изменението на климата вече е неизбежно, тъй като увеличаването на емисиите над нивата от индустриалната епоха са факт. Ако емисиите на въглероден диоксид продължат да растат със сегашните нива, количеството на парниковите газове в атмосферата най-вероятно ще се удвои или дори утрои спрямо нивата от пред-индустриалната епоха. Въпреки че климатът на Земята не реагира бързо на външни промени, много учени вярват, че глобалното затопляне вече има значителен импулс.

 

Какво се прави за намаляване на парниковите газове и глобалното затопляне?

Някои държави полагат големи усилия, за да се намалят дългосрочните ефекти. Най-добрият пример е срещата за климата в Копенхаген и Канкун. Но дали това е достатъчно? И не трябва ли да започнем промените на по-ниско ниво - в домакинството например? Хората трябва да се научат да пазят ресурсите и природата, преди да се наложи да се стига до глобално споразумение.

Петър Петров

 

 

 

КИСЕЛИНЕН ДЪЖД

 

Киселинният дъжд е замърсяване на въздуха, причиняващо много щети върху околната среда. Тези киселинни замърсявания достигат високо в атмосферата, пътувайки с вятъра стотици мили, и след това се връщат към земята по пътя на дъжда, снега или мъглата, и като невидими “сухи” форми. Киселините се свързват с други химикали, за да формират урбанизирания смог, който атакува белите дробове, причинява болести и дори смърт.

 

Киселинният дъжд забавя растежа на насажденията, особено на дърветата, като планинските са в по-голям риск. Ако популацията на едно насаждение или животно е засегната от киселинния дъжд, видовете, хранещи се с този организъм, ще бъдат също застрашени. Така цялата екосистема ще бъде изложена на опасност.

 

Киселинният дъжд на практика унищожава сгради, статуи, автомобили и пр. Корозивните щети могат да засегнат и много исторически сгради, което е истинска трагедия. Такъв е случаят с Партенона в Атина и Тадж Махал в Индия.

 

Как да бъде предотвратено това? Всеки път, когато потребител купува енергоефективни уреди, прибавя изолация към дома си, движи се с колело, или взема автобуса до работа, спестява енергия и така се бори срещу киселинния дъжд.

 

Щом веднъж се появи киселинният дъжд, варовикът на прах може да бъде добавен към водата или почвата и така да го неутрализира. Земната повърхност в големите градове, уязвима на явлението, може да бъде покрита с киселинно-резистенни бои.

 

Изчистването на сулфар-диоксида и нитроген-оксидите ще редуцира не само киселинния дъжд, но също и смога. Базирана върху знания за цената, която посетителите на националните паркове ситуират върху чисти сценични далечни изгледи, Американската агенция за защита на околната среда, смята че достигането на дълбочинни изгледи само в източния национален парк ще струва 1 билион долара от туристически приходи в държавната хазна само за 1 година.

 

Киселинният дъжд е замърсяване на въздуха, причиняващо много щети върху околната среда. Тези киселинни замърсявания достигат високо в атмосферата, пътувайки с вятъра стотици мили, и след това се връщат към земята по пътя на дъжда, снега или мъглата, и като невидими “сухи” форми. Киселините се свързват с други химикали, за да формират урбанизирания смог, който атакува белите дробове, причинява болести и дори смърт.

 

 

КАК ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ ПО СВЕТА СЕ БОРЯТ С ОТРОВНИЯ СМОГ

 

През март 2016 г. гълъбите в Лондон станаха известни. Гледката на излитащо ято в северната част на града не е необичайна, но този път птиците бяха нарамени с инструменти за измерване на въздушното замърсяване.

 

Веднъж полетели във въздуха, инструментите на гърбовете на гълъбите изпращаха на живо ъпдейти директно на телефоните на лондончани. В почти всички случаи данните не изглеждаха добре. Проблемът със замърсяването на въздуха в Лондон се влошава с годините и често показателите са повече от три пъти над допустимата граница в ЕС.

 

Гълъбите, въоръжени с датчици са само един от последната серия отчаяни опити да се следи и контролира въздушното замърсяване. Според Световната здравна организация то представлява най-големият риск за здравето, причинен от околната среда и този риск продължава да се покачва с обезпокоителни темпове. Мръсният въздух убива над 3 милиона души всяка година и е проблем от особено значение за градските зони: само един от 10 души живее в град, който е в съответствие с препоръките за качество на въздуха на СЗО. Това се отнася както за развитите, така и развиващите се страни. Замърсяването на въздуха в Делхи скъсява продължителността на живота на жителите му с 6,3 години, а един на 12 смъртни случая в Лондон е свързан мръсния въздух.

 

Фините прахови частици, миниатюрните частици, изпускани в газовете на колите са най-големият въздушен убиец. Една от най-малките такива частици, ФПЧ 2.5 (така се нарича, защото е само 2.5 микрометра в диаметър) може да проникне белодробната тъкан, впоследствие в кръвния поток и оттам да увреди артериите и да доведе до сърдечно-съдови заболявания. Азотният диоксид (NO2) е следващият смъртоносен компонент: от възпаление на белите дробове, през податливост на инфекции, той причинява до 23,500 смъртни случая годишно само в Обединеното кралство.

 

Борбата за изкореняване на замърсяването на въздуха в нашите градове е пред нас. Най-доброто решение в дългосрочен план би било да се забранят колите на изкопаеми горива, но това няма да помогне на милионите хора, които умират в същото време. Това поставя някои високотехнологични решения на дневен ред.

 

Един от най-обещаващите подходи принадлежи на Пекин, след като Китай обяви "война срещу замърсяването" през 2014 г. Препоръките на СЗО посочват, че ФПЧ 2.5 не трябва да надвишава 25 микрограма на кубичен метър в даден ден - но смогът в Пекин, наречен “Въздушният Апокалипсис” е редовно 10 пъти над това ниво. Най-замърсеният град в Китай Шъдзяджуан показва средногодишни стойности от 305 микрограма на кубичен метър.

 

“Нашият стремеж към прогрес има странични ефекти и смогът е един от тях” казва холандският изобретател Даан Розегаард, който се вдъхновява да търси решения на проблема, след като посещава Пекин през 2013 г. Три години по-късно неговата седемметрова “Свободна от смог кула”, подкрепена от китайското Министерство за защита на околната среда, е открита в градски парк през септември, 2016.  Тя представлява гигантски, открит пречиствател на въздуха. По същия начин, както статичното електричество може да прилепи космите към гребен, частиците се засмукват с въздуха в кулата, където те получават положителен заряд. След това частиците са заловени от отрицателно заредена плака за обезпрашаване, а чистия въздух се издухва от другия край.

 

 

Розегаард е предпазлив относно детайлите - кулата му е патентована съвсем наскоро и екипът се притеснява да разкрива твърде много, но той споделя, че зареждането на смог частици не изисква много ток, което означава, че консумацията на енергия е много ниска. Той твърди, че може да улови и събере повече от 75% от ФПЧ в район с размерите на футболно игрище, работещ на само 1,400 вата - по-малко електроенергия, отколкото стандартен домашен пречиствател за въздух. "Около 95% от вътрешните въздушни пречистватели използват филтри, които консумират много електроенергия и трябва да се почистват често", казва той.

 

Розегаард вярва, че кулата му може да бъде част от моста между силно замърсената индустриална епоха и бъдещето на ниски въглеродни емисии. "Този вид пряко решение не е постоянно и окончателно, но то е стъпка по средата", казва той. “В момента работим над изчислението: колко кули ще са нужни, в действителност, в град като Пекин, за да се намали въздушното замърсяване с от 20 % до 40 %? Не би трябвало да са хиляди, по-скоро стотици. Можем да направим по-големи версии на кулата, с размерите на сгради.”

 

Що се отнася до отпадъците от ФПЧ, Даан притежава линия за бижута, направени от компресираната материя на частиците. Принц Чарлз притежава комплект от "свободни от смог" копчета за ръкавели. Розегаард вярва, че дори могат да се използват като строителен материал, ако се събират в огромен мащаб.

 

Архитектът, базиран в Берлин Алисън Дринг има алтернативно решение. Нейният първи опит в борбата със замърсяването на въздуха започва в Мексико Сити в началото на 2000 г., когато градът се бори, за да се отърси от своя нежелана репутация на най-замърсен град в света. Местните ФПЧ включват дори “кучешки прах" - голямата популация на бездомни кучета и сухите условия изхвърлят суха фекална материя във въздуха.

 

 

Основна задача на Дринг е отстраняването на азотния диоксид, изхвърлян от ауспусите на превозните средства, който също оформя въздушен слой над града. Първоначалният й опит е да обвие сгради във фото-каталитичен титанов диоксид, който използва UV от слънчевата светлина, за да превърне азотния диоксид в азотна киселина. Азотната киселина веднага след това се неутрализира в безвредна сол и се отмива от дъжда.

 

Вдъхновена от природата, тя търси начини да максимизира площта на фасадата на сградата и създадава дизайн, наподобяващ корал, който има възможност да улавя светлина и вятър от всички страни. Най-големият й проект до този момент обхваща 2500 квадратни метра от фасадата на болницата Мануел Геа Гонсалес (в южната част на Мексико Сити) и успява на намали замърсяването от улицата пред болничното заведение с еквивалент на около 1000 коли на ден. От тогава Дринг е с една стъпка напред в борбата срещу въздушното замърсяване. В момента тя работи над произвеждането на строителен материал от биовъглища - материал, подобен на въглища, направен чрез изгаряне на отпадъци от земеделски култури или дървесни изрезки в пиролизна пещ, която химически разлага органичните материали чрез нагряването им при липса на кислород. "Това означава, че вие всъщност взимате въглерод от небето, превръщате го в материал и го използвате за строежи” казва Дринг.

 

Дървета правят това също, като улавят въглерода от въздуха и го поставят в капани от дървесина, ноо биовъглищата са направени от отпадъци и съдържат много повече въглерод, отколкото дървото, казва тя. "Така ние всъщност премахваме повече CO2, отколкото дърветата могат да поберат.” Нещо повече, тя казва, че биовъглищата са "пластичен, подебен на пластмаса материал, който може да се оформя", а това ги прави идеален материал за архитектурен дизайн. Новият строителен материал, наречен Made Of Air, ще направи първата си поява като облицовка на индустриален завод в Берлин през 2017 г. 2000-те тона отпадъци от коледни елхи могат да осигурят суровината.

 

Въпреки всичко битката за сърцата, умовете и образоването на градските жители за опасностите от замърсяването на въздуха остава почти толкова трудна, колкото и предизвикателството пред науката. Най-натовареният търговски район на Лондон Oxford Street продължава да привлича огромни тълпи, въпреки редовното отчитане на годишни нива на NO2, които са три пъти над законната граница на ЕС.

 

Надеждата беше, че патрулът от гълъби ще насърчи лондончани да отделят повече внимание на въздуха, който дишат. "Замърсяването е невидимо, така че, ако искаме да го видим ще трябва да се намери начин да се грабне вниманието на хората", казва Пиер Дюкесной от DigitasLBi, които в партньорство с Plume Labs реализира идеята за приложението, което следи замърсяването на въздуха.

 

Миниатюрните датчици за замърсяване са в състояние да измерят NO2 и озона в атмосферата. Те са проектирани от някои от учените, които са работили по мисията до Марс Curiosity. Голямото предизвикателство е как да се сложи всичко това на гърба на гълъб, казва Дюкесной. Състезателните гълъби могат да носят товар само от около четиридесет грама. С 3D печат на корпуса те в крайна сметка успяват да намалят устройството до подходящ размер. Гълъбите намират отзвук сред лондончани, казва Дюкесной - и потенциално ги насърчават да предприемат действия за намаляване на емисиите на града.


Борбата срещу замърсяването на въздуха е наистина в самото началото. Дори и ако нито една от идеите не излети с блестящ старт, най-малкото копчета за ръкавели на принц Чарлз, извънземно изглеждащите болнични фасади и гълъбите с миниатюрни ранички ще са допринесли за повече внимание върху проблема от страна на обществеността.

 

 

За България

 

Времето в България става все по-екстремно.

Промените в климата са най-голямата заплаха за природата и човечеството през ХХІ в. Данните показват, че 15-те най-топли години на Земята са били през последните 20 години. В България се наблюдават повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от сериозни бури и тежки наводнения с разрушения и жертви.

Климатът южно от Стара планина става все по-средиземноморски, а на север плодородните земи бавно се опустиняват. Снежните месеци в планините намаляват. Сняг започва да вали след Коледа, а така се променя количеството вода, с което разполагаме през годината.

 

WWF работи за действащо глобално споразумение по промените в климата. Всеки човек също може да предприеме стъпки в ежедневието си, с които да ограничи въздействието си върху климата, без да влошава качеството си на живот.

 

 

 

„КАК ДА ОГРАНИЧИМ ВЪГЛЕРОДНИТЕ СИ ЕМИСИИ И ДА СЕ СПРАВИМ С КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ” -
Наръчник за добри практики и полезни съвети

 

  

КОАЛИЦИЯ ЗА КЛИМАТА - БЪЛГАРИЯ