КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ - ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ, СМОГ, КИСЕЛИННИ ДЪЖДОВЕ

 

Най-екстремните метеорологични явления за 2021 г.

 

Защо времето през 2021 г. трябва да не служи като предупреждение за измененията на климата?

 

 

През изминалата година светът преживява множество екстремни метеорологични явления във всички краища на света – горещи вълни, пожари, наводнения, тропически циклони, бури и застудяване. Много от тях бяха с рекордни характеристики и според водещите учени, те са отчасти причинени от антропогенния фактор. В статията е представен списък с 10 от най-забележителните екстремни явления от последните 12 месеца.

 

Светът се „променя пред очите ни“ в резултат на изменението на климата, предупреди генералния секретар на ООН Антониу Гутериш.

 

Коментарите му бяха по повод предварителния доклад за състоянието на глобалния климат на Световната метеорологична организация (СМО), според който 2021 г. се очаква да бъде сред седемте най-горещи години в историята на метеорологичните наблюдения. Докладът бе публикуван предсрочно, за да осигури актуална информация за участниците в Конференцията на ООН за климатичните промени – COP26.

 

“От дълбините на океаните до планинските върхове, от топящите се глетчери до неумолимите екстремни метеорологични явления, различни екосистеми и общества по света биват опустошавани”, каза в изявление генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. 

 

Според секретаря на СМО, проф. Петери Талас, екстремните явления са новата норма. “Има нарастващи доказателства, че част от тях носят отпечатъка на предизвиканите от човека климатични промени”, добави още проф. Талас.

 

“При сегашната скорост на увеличение на концентрациите на парникови газове, до края на века ще станем свидетели на повишение на температурата (на Земята – бел. ред.) далеч отвъд целите на Парижкото споразумение от 1,5°C и 2,0°C”.

 

Докладът за състоянието на климата в глобален мащаб за 2021 г. подчерта, че нивото на покачването на световно морско равнище се е ускорило през последните 8 г. и е достигнало рекордно високи нива през 2021 г., с продължаващо затопляне и окисляване на океанските води. Концентрациите на основни парникови газове в атмосферата (въглероден диоксид, метан и диазотен оксид) също са се увеличили през последните 12 месеца и за пореден път са достигнали рекордни равнища, невиждани от поне стотици хиляди години. 

 

Към някои от най-неблагоприятните екстремни метеорологични явления, регистрирани през 2021 г. кликни тук.

 

Източник: Климатека

Промени в нивото на  световния океан и това значение

 

 

Вариацията на морското ниво е резултат от промяната във водния баланс на хидросферата и атмосферата и се определя пряко от глобалните температури

 

Морското ниво е основна граница между атмосферата и хидросферата, а това положение е особено голямо значение за процеса при бреговата ивица и в по-широк контекст, за близките крайбрежни територии. Равнището на Световния океан е динамично – това се променя в миналото, промените се и днес. Променете на морското ниво може директно да се свържете с климата. Покачването на нивото, което е свързано с нарастването на температурата, е и резултатът от топенето на ледниците и топлинното разширение на водната маса, може да бъде регистрирано с материални и екологични загуби, понеже носи рискове от разрушаване и заливане на плодородни и гъстонаселени крайбрежни територии.

 

Към пълната статия тук .

Източник: Климатека

 

Учени: Пригответе се за горещ апокалипсис

Това твърдят авторите на изследване, проведено в рамките на проекта World Weather Attribution (WWA), резултатите от което обаче все още не са публикувани в научното описание.

 

В него се посочва, че затоплянето на Земята, причинено от парниковите газове, е увеличило 150 пъти вероятността за горещи вълни като сегашната в Канада и САЩ. Вижте сравните температурата от края на юни и началото на юли тази година с данните за температурата на Земята от 1800-та година насам. Изводът: подобна температурна аномалия се случва всеки път на 1000 години.

 

Фридерике Ото от Оксфордския университет, който е част от екипа на изследването, казва: "Това, което наблюдаваме сега, е безпрецедентно. Новите температурни рекорди, които да надвишават предните с по 4 или 5 градуса по Целзий - това не е нещо нормално."

 

През последните седмици Канада и северозападните райони на САЩ бяха сполетени от невиждана гореща вълна. В канадското село Литън, на около 260 километра североизточно от Ванкувър, бяха измерени 49,6 градуса. Допреди това абсолютният температурен рекорд в Канада беше 45 градуса. В тази адска жега селището изгоря почти напълно само за няколко дни. В канадската провинция Британска Колумбия за една седмица бяха регистрирани над 700 смъртни случая, настъпили неочаквани и внезапно.

 

Авторите на причината за изследването това са това, че е възможно да има и друго за горещините, макар и тя да е твърде малко вероятна: възможно е паралелно със затоплянето на земната повърхност, за да се постигне онзи праг на климатичните промени, при който екстремните феномени , смятани достигат за невъзможни, да зачестят значително. Уточнението гласи, че дотук събраната информация не е предвещавала подобно развитие. Според авторите на изследването, необичайният феномен може да е предзнаменование за подобни температурни аномалии в бъдещето и в северните географски ширини, в т.ч. Германия. Те правят и още един извод: при сегашния обем на изпусканите емисии в атмосферата само до няколко десетилетия средната температура на Земята може да се повиши с два градуса по Целзий.И тогава подобни горещи вълни могат да започнат да не участват на всеки 1000 години,

 

Източник: aktualno.com

 

 

Как Китай ще постигне

въглероден неутралитет до 2060 г.?

 

На 22 септември в посланието си в Общото събрание на ООН китайският председател Си Динпин заяви, че Китай ще се стреми да постигне въглероден неутралитет до 2060 г., разкривайки амбициозната цел на страната с конкретна рамка за времето.

 

През 2014 г. Китай представи Национален план за действие за изменение на климата 2014 г. – 2020 г. Поставените в него цели бяха постигнати до края на 2018 г., т.е. с две години по-рано. Имайки предвидени от Китай многобройни мерки, сред които коригиране на индустриалната структура, оптимизиране на енергийните миксове, повишаване на енергийната ефективност и укрепване на изграждането на пазари на въглеродни емисии, възстановяване на намаляване на въглеродните емисии до 2060 г. е реалистична цел.

 

Много световни лидери могат да разберат точно както Китай ще изпълни този план, като има предвиден размер на енергийната енергия и емисиите на страната. Ако Китай наистина се справи, то глобалното затопляне вероятно ще бъде само около 0,2 до 0,3 градуса по Целзий.

 

Макар и китайските власти да не отговарят на подробностите, да предприемете различни мерки за справяне с проблема на лицето.

 

Разликата от добри икономики по света, където петролът е най-големият източник на въглеродни емисии, в Китай това е горенето на въглища, което е около 75% от емисиите на парниковите газове в страната. За да се справите с този проблем, Китай се стреми да коригира с индустриалната си структура. През 2018 г. китайското постановление представи план за действие, което изисква от стоманодобивната промишленост за допълнителни стандарти за „ултрани емисии“ до 2020 г. Страната, подобрила електропреносната мрежа и ефикасната централа, която произвежда повече енергия с малко въглища. В рамките на Парижкото споразумение Китай обещава капацитет на света за увеличаване на възобновяемата енергия от 800 до 1000 гигавата до 2030 г.Освен това бяха въведени политики, като цяло е да се използва на въглища от домашното производство. През 2017 г. китайското министерство предоставя субсидии на над три милиона семейства в северните и централните провинции на страната, за да инсталирате електрически или газови нагреватели в домовете си.

 

Сред другите, които ще помогнат на Китай да променят емисиите от парниковите газове, с повече електрически превозни средства и ограниченията за разход на гориво на новото. В края на 2019 г. Електрическите автомобили по пътищата от страната са били 3,81 милиона, а производството на 500 модела, които не покриват строги стандарти за гориво, без да бъдат спряни през 2018 г.

 

Източник: CRI nline

 

 

Българинът, който спаси озоновия слой

 

Световният доайен на стратосферната наука проф. Румен Божков убеди правителствата на стотиците на тези, които защитават фрионите.

 

Петър Кънев

Снимки: Владимир Мачков

и архив на Румен Божков

 

И без тази си слава метеорологът проф. Румен Божков е сред малкото ни учени от истинския световен партньор.

 

Постижението на живота му е включено в Виенската конвенция /1981 г./ и Протоколът от Монреал за ограничаване и по-късно забрана на фрионите, унищожаващи озоновия слой.

 

От 1947 г. насам той израства в науката за атмосферата. Потвърждава се като водещ и администратор в Световната метеорологична организация /СМО/ в Женева. През 1988 г. оглавява Програмата за атмосферни изследвания на СМО.

 

През 1974 г. Шери Роланд, заедно с докторанта си Марио Молина 1995 г. получава Нобелова награда/ изпращане на д-р Божков статията си за възможността фреоните , под влиянието на ултарвиолетовото лъчение в стратосферата да освобождава хлорни атоми, всеки от които може да разруши сто хиляди озонови молекули. Проф. Божков вява в техните резултати и необходимостта от незабавни мерки за предотвратяване на глобалната катастрофа.

 

През 1975 г. проф. Божков организира в Женева среща на 15 водещи ученици, които се подготвят за СМО изявление за опасността от разрушаване на слоя на озоновия слой за увеличаване на емисиите на хлорофлуоровъглеводороди и за необходимостта от конкретните мерки в глобален човек. Този проект, след умело разясняване и лобиране, е приет от изпълнителния комитет на СМО като второ междупартно заявление за опазване на озоновия слой.

 

Следващата година Програмата на ООН за опазване на околната среда /ЮНЕП/ се присъединява към действията на СМО.

 

ЮНЕП и СМО представят спешния случай за загиването на озоновия слой от влиятелната трибуна на Държавния департамент на САЩ през април 1977 г.

 

 

Съвещанието във Вашингтон приема план за приемане, според който СМО поема отговорността за анализа на данните, а ЮНЕП – координацията на правните аспекти за сключване на международен договор.

 

След многогодишна борба и стотици заседания на заинтересованите страни се стига до подписването на Конвенцията за защита на озоновия слой /Виена, 1985 г./. Тя признава, че има голяма потенциална опасност, но не мерките за забрана на фреоните поради съпротива на индустриалните комплекси.

 

Само два месеца след приемането на конвенцията в научните среди се появяват първите съобщения за драстично намаляване на озона /с 40-50 %/ след началото на слънцето над Антарктика през местния пролет /септември-октомври/. Феноменът е наречен „озонова дупка”. Това е доказателството за правотата на учените.

 

С дейното участие на проф. Божков започва нова кампания за включване на протокола към конвенцията, конкретните мерки. След много работи преговори протоколът от Монреал /1987 г./ е готов. Той забранява част от употребяваните озоноразрушаващи компоненти. По това време на индустрията вече е почти готова да по-малко вредни заместители.

 

След анализа на данните от наблюденията в световната мрежа от станциите се следи пониженото съдържание на озона и над умерените разширения. Това откритие става основа за изменение на протокола, който вече е необходим пълен забрана за използване на хлорофлуорометани и това в много по-съкратени срокове, отколкото в първоначалния. Постепенно се постига до пълна защита на озоноразрушаващите химикали.

 

Резултатите от измерванията в станциите на СМО от последните десетина години са показани, че концентрирайте регулираните компоненти, намалени и ако всички страни продължават да спазват протокола, озоновата дупка над Антарктида може да изчезне в края на столетието. Но има още нерешени проблеми.

 

Докато озоната в стратосферата намалява например, то в тропосферата /слоя под 10-12 км/ той се увеличава 3 и много бързо – почти пъти за последните 100 години. Този ръст се дължи на реакцията с азотни окиси, глероден окис и летливи органични съединения – всички те са продукт на газовете, изхвърляни от автомобили, кораби, самолети и други индустриални дейности. Имам вредно влияние върху дихателната система на човека и разрушаващото действие върху гумените и някои пластмасови продукти. Ето защо е целта на Европейската конвенция за намаляване на емисиите от автомобили, самолети, кораби и ТЕЦ, използващи въглища, разработена в Женева още през 1975-1977 г.

 

Не трябва да се забравя и фактът, че озонът също е един парников газ, предупреждава проф. Божков. Намаляването му в стратосферата води до понижение на температурата, което от вашата страна причинява изменението на атмосферната циркулация. За това има примери в Антарктика, където температурата през септември и октомври е по-ниски с 10-14 градуса сега по посока на времето отпреди отлични действия на озонирана дупка. Обратно на това, известен ръстът в тропосферата подсилва значително парниковия ефект, който се приписва само на въглеродния диоксид и метана.

 

 

Изочник: списание 8 – за твоя космос, бр.4, април 2009 г 

 

 

Садят по 512 820 дръвчета на ден в Перу

 

Според доклад без тези мерки 40 мил. души  ще останат без вода до 2020 г.

 

Без 40 мили. фиданки страни от Латинска Америка са застрашени от екологична катастрофа.

 

Научено, подготвено от Андийската общност и е представено по време на петата среща на върха на ЕС и страни от Латинска Америка през май 2008 г., накара перуанското решение за вземане на мерки за залесяване, съобщава перуанската агенция Андина.

 

Учените представиха смайващия анализ на ефекта от глобалните климатични промени в района на Латинска Америка и в частност в перуанския и бразилския речен басейн. Бързо топящите се глетчери заплашват 40 мл. души да останат без питейна вода до 2020 г. Ще има недостиг на жизненоважната течност за селскостопански нужди, както и за захранване на водноелектрически централи. Столицата Лима /Перу/, Кито /Еквадор/ и Ла Пас /Боливия/ са най-застрашени.

 

Докладът предрича икономически загуби поради екстремните изменения във времето, включително наводнения, суши, градушки, вълчища. Загубете може да достигнете до 30 милиарда. Долара от брутния вътрешен продукт до 2025 г.

 

Изсичането на горите и очакваното повишение на температурата, най-вече по протежение на източните долини на Андите, ще доведат до екологичния колапс и до изсъхването на джунглите в поречието на Амазонка, се твърдят в доклада.

 

Като реакция на аполиптичната картина на министерството на земеделието на Перу стартира амбициозен проект. На 13 декември 2008 г. започна раждането на 40 мили. „зелени пречиствателни станции”, което прави приблизително 512 820 дръвчета дневно. Според ръководството на проекта Родолф Белтран 1 хектар със 1000 дърва на него може да улови до 25 тона CO 2 годишно.

 

Министерството се надява да завърши благородното дело само за 3 месеца. За целта са ангажирани 130 хил. Души. Всеки работник сади 4-5 дръвчета дневно. Равен брой борове, кипариси и евкалипти ще бъдат разделени между 18 перуански области, в които водните и почвените условия са определени като подходящи.

 

С този успешен акт Перу дава пример на далеч по-развитите страни какво означава големи мерки в името на екологията .

 

 

Източник: списание 8 - за твоя космос бр.3, март 2009г

 

 

 

КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ И ТЕХНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ

 

Парижкото споразумение относно изменението на климата е подписано през 2015 г.
от 190 държави и ограничаване на щетите, причинени
от нарастващите екстремни климатични условия и покачващите се морски нива

 

 

Парижкото споразумение е план за действие за ограничаване на глобалното затопляне при под 2°C. То влиза в сила през 2020 г.

 

Промяната на климата е въпрос от световно значение, който засяга всички хора. Резултатите от изследването на учениците от Станфордския университет сочат, че дори целите на Парижкото споразумение от 2015 г. да бъдат постигнати, екстремните климатични явления ще продължи да се увеличава.

 

Например – природните бедствия в САЩ през 2017 г. са причинили щети за 306 милиарда долара. От 1970 г. насам природните бедствия са се увеличили почти 4 пъти. САЩ са преживели най-много природни стихии от 1995 г., следвани от Китай и Индия.

 

През 2016 г. 24,2 милиона души по света са били принудени да напуснат домовете си заради природни бедствия, което е три пъти повече от хората, бягащи от военни конфликти и насилие.

 

 

ПАРНИКОВ ЕФЕКТ

 

 

Парниковият ефект е процес, при атмосферата задържа част от енергията на слънцето и по този начин за затопляне на земята и която променя нейния климат. Въведените учени, специалисти по въпросите на климата, смятат, че „парниковите газове”, които се освобождават в резултата на човешката дейност, изкуствено увеличава този ефект.

 

 

Естествен парников ефект

 

Животът на Земята, такъв какъвто го познаваме, е възможен поради естествения парников ефект. Естествените парникови газове, основни водни пари (H2O), въглероден двуокис (CO2) и малко количество метан (CH4), двуазотен окис (N2O) и тропосферен озон (O3) позволяват слънчевата енергия да прониква и достига Земята като видима светлина, а след това я улавят под формата на инфрачервена топлина. Този феномен поддържа нашата планета достатъчно топла за правилното физиологично функциониране на всички живи организми. Липсата на парниковите газове би понижила температурата на Земята с около 33o C, преобразувайки я в още една безжизнена планета от Слънчевата система.Парниковият ефект, който продължава милиони години е благословия за Земята, изглежда се превръща в сериозна заплаха след последното столетие, поради усилването ми от човешката дейност.

 

За първия път парниковият ефект е наблюдаван от Жозеф Фурие през 1824 г. Проучен е количествено от Сванте Арениус през 1896 г. Това от аналога с ефект се получава в парниците, които се използват в селското стопанство.

 

 

Влияние на парниковия ефект върху климата на Земята

 

Човешката дейност води до увеличаване на концентрацията на парниковите газове в атмосферата, което от вашата страна води до нагряване на ниските ì слоеве. Всяко изменение на способността за приемане на Земята или поглъщането на топлината може да доведе до промяна в температурата на атмосферата и океана и да наруши стабилността на цикличните процеси, като доведе до промяна в климата на цялата планета.

 

 

Основните източници на парникови газови

 

  1. Природните (натурални) изригвания на вулканите е бърз и хаотичен процес, той може да изхвърли повече въглероден диоксид, отколкото цялата човешка дейност за няколко месеца.
  2. Изветряването на варовиковите скали от друга страна е бавен процес и отнемат десетки столетия.
  3. Човешки – най-значими са дейности като: горенето на изкопаеми горива, прочистване на горски площи земеделието.

 

 

Основни парникови газове

 

Общото название „парникови газове“ се отнася до всички газове, под чието влияние се затопля повърхността на Земята и по-ниските слоеве от атмосферата. Въглеродният диоксид позволява на слънчевите лъчи да достигне до повърхността на Земята, но възпрепятства излъчването на топлината обратно. Други газове, които действат по същия начин, са метанът, диазотният оксид, малки количества от които се получават при изгаряне на изкопаемите горива и земеделска дейност, и хлор-флуор-въглеродните (фреоните), които се използват в аерозолните препарати, в старите хладилници и в много климатици.

 

Основният фактор за парниковия ефект в земната атмосфера са водните пари, между 36% и 66%. В зависимост от височината и атмосферата може да играе ролята на охладителя или нагревателя на земната повърхност. Повече облаци означава, че по-малка част от слънчевите лъчи ще достига до земната повърхност поради отражението от тях.

 

Озонът (O3) се е увеличил с около 30% поради индустриализацията. Това е една от основните причини за формирането на смогните в големите градове и промишлените центрове, както и за парниковия ефект. Основната причина за образуването на озоновата дупка е хлорът (предимно от широкото използване на фреони в промишлеността и бита), който разрушава озона при специфични метеорологични условия над Антарктида. Разрастващата се над Антарктида озон дупка е съвет от аерозолните производства и се увеличава увеличаването на броя на въглеродните двуокис в атмосферата.

 

Метанът (CH4) е безцветен и запалим газ, без миризма. Формира се при разлагане на биологичните отпадъци. Наричан е още блатен газ, защото е в изобилие около блата. За последните три стола неговата концентрация е станала двойна, но се очаква за следващите 100 години да се удвоят отново. Метан се отделя при отглеждане на добитъка, добиване на въглища, сондиране и от боклука, който изхвърля всеки ден и който след това е оставян, за да се разлага на открито. Остава в атмосферата само 10 години, но успях да задържите 20 пъти повече топлина от CO2.

 

Диазотен оксид N2O , известен още като райски газ, често се използва в медицината като обезболяващо средство. Създаден е най-вече от човешки и животински отпадъци. Макар концентрацията да не се увеличи драстично, той успя да се задържи в атмосферата на повече от 100 години.

 

 

Затопляне на климата

 

Ледниците в планините в Европа се топят, а и в Южното полукълбо имат лечение на затопляне. Повече се учи на мнението, че човешката дейност е основната причина за засилването на парниковия ефект.

В резултат на тези проблеми се появяват силни и продължителни засушавания или невиждани бури и наводнения, засоляване на почвата и др.

 

 

 

КАКВО ПРИЧИНЯВА ПАРНИКОВИЯ ЕФЕКТ?


Животът на Земята зависи от енергията на слънцето. От падналата върху земята слънчева енергия, около 38% не достига повърхността й. Тя се връща обратно в космоса, отразена от облаците и различни частици, намиращи се в атмосферата. 48% се поглъща, като нагрява сушата, океаните и атмосферата. Едновременно с това всяко нагрято тяло излъчва топлина. Така по-голямата част от падналата върху повърхността на земята на слънчевата енергия се връща обратно в космоса. Излъчените топлинни лъчи от земната повърхност се поглъщат от молекулите на някои газови в атмосферата - вода, въглероден диоксид, метан, азотни окиси и други. Така се задържа топлинна енергия в атмосферата и се затопля.

Това явление се нарича парников ефект, а газовете, чиито молекули го предизвикват - парникови газове. такъв са въглеродният диоксид и метанът например.

Въпреки че парниковите газове са само около 1% от земната атмосфера, те регулират климата като задържат топлината във вид “завивка” от топъл въздух, който огражда планетата ни. Това явление учите наричат ​​парников ефект. Учените смятат, че ако той не съществува, средната температура на Земята ще бъде с около 30 градуса по Целзий по-ниска - твърде ниска за поддържане на сегашните екосистеми.

 

Как хората имат за парниковия ефект?

Парниковият ефект по принцип е съществена предпоставка за нормалните температури на Земята, но и тази не е полезен, ако е в голямото количество.

Проблемите започват, когато човешката дейност нарушава и ускорява естествения процес. Това се създава чрез създаване на повече парникови газови в атмосферата, освен че е необходимо за загряване на планетата до идеалната температура.

Изгарянето на природен газ, въглища и нефт, включително бензинът от автомобилните двигатели се увеличава във въглероден диоксид. Стопански практики и полезните някои нива на метан сел и азотни оксиди.

Много продукти произвеждат различни отпадъчни промишлени газови.Те съдържат веществата, които не се срещат естествено в природата, но спомагат за засилването на парниковия ефект.

Обезлесяването също е за нарушаване на съотношението на газовете в атмосферата. Дърветата поглъщат много въглероден диоксид и отделят кислород, но когато ги отсечем, започват процеси на гниене и силно отделяне на въглерод.

Естественият прираст е друг фактор. Всички повече хора използват изкопаеми горива за топлинна енергия, транспорт и това води до производство на повече парникови газове. Необходими са и всички повече продукти от селското стопанство. В крайна сметка повече парникови газови означава по-силен парников ефект и високи средни температури в ниската част на атмосферата.

Температурите вече се увеличават бързо и това с безпрецедентна скорост. През XX век средната глобална температура се увеличава с около 0,6 градуса по Целзий. Компютърни модели оценяват, че до 2100 години средната глобална температура ще се увеличи с 1.4 - 5.8 градуса Целзий.

 

Не всички учени са съгласни

Някои учени смятат, че се променят в климата, които следват, са част от природен цикъл, а не е естествена антропогенна дейност. Но промените са факт. Факт са и ефектът от тях - повишаване на температурата; повишаване на морското; недостиг на прясна вода; изчезване на вида; промени в местообитанията; недостиг на храни; разпространяване на някои насекоми и болести, които пренасят.

 

Климатичните промени са неизбежни

Според Организацията на обединените нации, изменението на климата вече е неизбежно, като се увеличава емисиите над нивата от индустриалната епоха са факт. Ако емисиите на въглероден диоксид удължават да растат със сегашните нива, количеството на парниковите газове в атмосферата най-вероятно ще се удвоят или дори утрои по посока на нивата от прединдустриалната епоха. Въпреки че климатът на Земята не реагира бързо на външни промени, много учени вярват, че глобалното затопляне вече има значителен импулс.

 

Какво се прави за намаляване на парниковите газове и глобалното затопляне?

Някои държави полагат големи усилия, за да се намалят дългосрочните ефекти. Най-добрият пример е среща за климата в Копенхаген и Канкун. Но дали това е достатъчно? Не трябва да започнем промените на по-ниско ниво - в домашното например? Хората трябва да се научат да пазят ресурсите и природата, преди да се наложи да стигнем до глобалното споразумение.

Петър Петров

 

 

 

КИСЕЛИНЕН ДЪЖД

 

Киселинният дъжд е замърсяване на въздуха, причиняващо много щети върху околната среда. Тези киселинни замърсявания достигат високо в атмосферата, пътувайки с вятъра стотици мили, и след това се връщат към земята по пътя на дъжда, снега или мъглата, и като невидими „сухи” форми. Киселините се свързват с други химикали, за да се формира урбанизацията на смог, който бели дробове, причинява болести и смърт.

 

Киселинният дъжд се увеличава на насажденията, особено на земята, като планинските са в по-голям риск. Ако популацията на едно насаждение или животно е конфликт от киселинния дъжд, видовете, храните се с този организъм, ще бъдат също така застрашени. Така цялата екосистема ще бъде изложена на опасност.

 

Киселинният дъжд на практика унищожава сгради, статуи, автомобили и пр. Корозивните щети могат да се отнасят и много исторически сгради, което е истинска трагедия. Такъв е случаят с Партенона в Атина и Тадж Махал в Индия.

 

Как да бъде предотвратено това? Всеки път, когато потребителят купува енергоефективни уреди, прибавя изолация към дома си, движи се с колело, или взема автобуса до работа, спестява енергия и така се бори срещу киселинен дъжд.

 

Щом всеки се появява киселинният дъжд, варовикът на прах може да бъде добавен към водата или почвата и така да бъде неутрализиран. Земната повърхност в големите градове, уязвима на явлението, може да бъде покрита с киселинно-резистенни бои.

 

Изчистването на сулфар-диоксида и нитроген-оксидите ще редуцира не само киселинния дъжд, но също и успя. Базирана върху знанията за цената, която на националните паркове ситуира чисти сценични далечни изгледи, Американската агенция за защита на околната среда, смята че достига на дълбочините изгледи само в източността на националния парк ще струва 1 милиарда долара от туристическите приходи за много време само за 1 година.

 

Киселинният дъжд е замърсяване на въздуха, причиняващо много щети върху околната среда. Тези киселинни замърсявания достигат високо в атмосферата, пътувайки с вятъра стотици мили, и след това се връщат към земята по пътя на дъжда, снега или мъглата, и като невидими „сухи” форми. Киселините се свързват с други химикали, за да се формира урбанизацията на смог, който бели дробове, причинява болести и смърт.

 

 

КАК ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ ПО СВЕТА СЕ БОРЯТ С ОТРОВНИЯ СМОГ

 

През март 2016 г. гълъбите в Лондон станаха известни. Гледката на излитащото ято в северната част на града не е необичайна, но този път птиците бяха нарамени с инструменти за измерване на въздушното замърсяване.

 

Веднъж полетели във въздуха, инструментите на гърбовете на гълъбите изпращаха на живо ъпдейти директно на телефоните на лондончани. Почти всички случаи не изглеждаха добре. Проблемът със замърсяването на въздуха в Лондон се влошава с годините и често се наблюдава повече от три пъти над допустимата граница в ЕС.

 

Гълъбите, контролирайте с датчици са само един от последната серия отчаяни опити да се следи и контролира въздушното замърсяване. Според Световната здравна организация представлява най-големия риск за здравето, причините за околната среда и този риск продължава да се покачва с обезпечителни темпове. Мръсният въздух убива над 3 милиона души всяка и е проблем от особено значение за градските зони: само един от 10 души живее в град, който е в съответствие с годините за качеството на въздуха в СЗО. Това се отнася както за развитието, така и развиващите се страни. Замърсяването на въздуха в Делхи скъсява се на живота на жителите му с 6,3 години, а един на 12 смъртни случая в Лондон е регистриран мръсния въздух.

 

Фините прахови частици, миниатюрни частици, изпускани в газовете на колите са най-големият въздушен убиец. Една от най-малките частици, ФПЧ 2.5 (така се нарича, защото е само 2.5 микрометра в кожата) може да проникне белодробната тъкан, впоследствие в кръвния поток и оттам да увреди артериите и да доведе до сърдечно-съдови заболявания. Азотният диоксид (NO2) е следващият смъртоносен компонент: от въздействието на белите дробове, след увреждането на инфекцията, това причинява до 23,500 смъртни случаи годишно само в Обединеното кралство.

 

Борбата за изкореняване на замърсяването на въздуха в нашите градове е пред нас. Най-доброто решение в дългосрочен план би било да се забранят колите на изкопаеми горива, но това няма да помогне на милионите хора, които умират в същото време. Това поставя някои високотехнологични решения на дневен ред.

 

Един от най-обещаващите подходи принадлежи на Пекин, след като Китай обяви "война срещу замърсяването" през 2014 г. Препоръкът на СЗО е посочен, че ФПЧ 2.5 не трябва да надвишава 25 микрограма на кубичен метър в даден ден - но смогът в Пекин, наречен „Въздушният апокалипсис” е редовно 10 пъти на това ниво. Най-замърсеният град в Китай Шъдзяджуан показва средно годишни стойности от 305 микрограма на кубичен метър.

 

“Нашият стремеж към прогрес има странични ефекти и смогът е един от тях” казва холандският изобретател Даан Розегаард , който се вдъхновява да търси решения на проблема, след като посещава Пекин през 2013 г. Три години по-късно нейните седемметра “Свободна от смог кула”, подкрепена от китайското Министерство за защита на околната среда, е открита в градския парк през септември 2016 г. Тя представлява гигантски, открива пречиствател на въздуха. По същия начин, както и статичното електричество може да прилепите космите към гребен, частиците се засмукват с въздуха в кулата, където те е положителен заряд. След това частиците са заловени от отрицателно заредена плака за обезпрашаване, а чистия въздух се издухва от другия край.

 

 

Розегаард е предпазлив по отношение на детайлите - кулата ми е патентована съвсем скоро и екипът се притиска да разкрие твърде много, но той споделя, че зареждането на смогните частици не изисква много ток, което означава, че потреблението на енергия е много ниска. Той твърди, че може да улови и събере повече от 75% от ФПЧ в района с размерите на футболно игрище, работи само на 1400 вата - по-малко електроенергия, по-малко от стандартен домашен пречиствател за въздух. „Около 95% от вътрешните въздушни пречистватели използват филтри, които използват много енергия и трябва да се почистват често“, казва той.

 

Розегаард вярва, че кулата му може да бъде част от моста между силно замърсената индустриална епоха и бъдещето на ниски въглеродни емисии. „Този ​​вид пряко решение не е постоянно и окончателно, но това е стъпката по средата“, казва той. “В момента работим над изчислението: колко кули ще са нужни, в процеса, в град като Пекин, за да се намаля въздушното замърсяване с от 20 % до 40 %? Не би трябвало да са хиляди, по-скоро стотици. Можем да направим по-голяма версия на кулата, с размерите на къщите.”

 

Що се отнася до отпадъците от ФПЧ, Даан притежава линията за бижута, създадена от компресираната материя на частиците. Принц Чарлз притежава комплект от "свободни от смог" копчета за ръкавели. Розегаард вярва, че може да се използва като строителен материал, ако се събира в огромен играч.

 

Архитектът, базиран в Берлин Алисън Дринг има алтернативно решение. Нейният първи опит в борбата със замърсяването на въздуха започва в Мексико Сити в началото на 2000 г., когато градът се бори, за да се отърси от своята нежелана репутация на най-замърсен град в света. Местните ФПЧ включват дори „кучешки прах" - голямата популация на бездомните кучета и сухите условия за изхвърляне на суха фекална материя във въздуха.

 

 

Основната задача на Дринг е то на азотния диоксид, изхвърлян от ауспусите на превозните средства, който също образува въздушен слой над града. Първоначалният й опит е да се обвие във фото-каталитичен титанов диоксид, който използва от слънчевата светлина, за да доведе до киселина азотния диоксид в азотна. Азотната киселина веднага след това се неутрализира в безвредна сол и се отмива от дъжда.

 

Вдъхновена от природата, тя търси начини да максимизира площта на фасадата на сградата и изгражда дизайна, наподобяващ корал, който има възможност да улавя светлината и вятъра от всички страни. Най-големият й проект до този момент обхваща 2500 квадратни метра от фасадата на болницата Мануел Геа Гонсалес (в южната част на Мексико Сити) и успя да намаля замърсяването от улицата пред болничното заведение с еквивалент на около 1000 коли на ден. От тогава Дринг е с една стъпка напред в борбата срещу въздушното замърсяване. В момента тя работи над производството на строителен материал от биовъглища - материал, например на глища, направен чрез изгаряне на отпадъци от селскостопански култури или дървени изрезки в пиролизна пещ, които химически разлагат органични материали чрез нагряването им при липса на кислород. „Това означава,

 

Дървета създават това също, като улавят въглерода от въздуха и го поставят в капани от дървесина, ноо биовъглищата са решили от отпадъците и съдържат много повече въглерод, отколкото дървото, казва тя. „Така ние сме премахваме повече CO2, колкото е възможно да се поберат.” Нещо повече, тя казва, че биовъглищата са "пластичен, подебен на пластмаса материал, който може да се оформя", а това ги прави идеален материал за архитектурен дизайн. Новият строителен материал, наречен Made Of Air, ще направи първата си поява като облицовка в индустриален завод в Берлин през 2017 г. 2000-те тона на отпадъците от коледни елхи могат да осигурят суровината.

 

Въпреки това, всичко битката за сърцата, условете и образованието на градските жители за опасността от замърсяването на въздуха остава почти толкова трудна, колкото и да е предпоставка пред науката. Най-натовареният търговски район на Лондон Oxford Street продължава да привлича огромни тълпи, въпреки че редовно се отчитат на годишните нива на NO2, които са три пъти над законната граница на ЕС.

 

Надеждата беше, че патрулът от гълъби ще насърчи лондончани да отделят повече внимание на въздуха, който дишат. „Замърсяването е невидимо, така че, ако искам да го видим, ще трябва да се намери начин да се грабне вниманието на хората“, казва Пиер Дюкесной от DigitasLBi, които в партньорството с Plume Labs реализират идеята за приложение, което следва след замърсяването на въздуха.

 

Миниатюрните датчици за замърсяване са в състояние да измерват NO2 и озона в атмосферата. Те са проектирани от някои от учениците, които са работили по мисията до Марс Curiosity. Голямото предложение е как да се сложи всичко това на гърба на гълъба, казва Дюкесной. Състезателните гълъби могат да носят товар само от около четиридесет грама. С 3D печат на корпуса те в крайна сметка успяват да намалят подходящия размер. Гълъбите намират отзвук сред лондончани, казва Дюкесной - и потенциално енергийна група за предприемане на действия за намаляване на емисиите на града.


Борбата срещу замърсяването на въздуха е наистина в самото начало. Дори и ако нито една от идеите не излети с блестящ старт, най-малкото копчета за ръкавели на принц Чарлз, извънземно изглеждащите болнични фасади и гълъбите с миниатюрни ранички ще са допринесли за повече внимание върху проблема от страна на обществеността.

 

 

За България

 

Времето в България става все по-екстремно.

Променете в климата със най-голямата заплаха за природата и човечеството през ХХІ в. Данните оценяват, че 15-те най-топли години на Земята бяха през последните 20 години. В България се наблюдават повече и по-дълги периоди на засушаване, следващи от сериозни бури и тежки наводнения с разрушения и жертви.

Климатът южно от Стара планина става все по-средиземноморски, а на плодородните земи бавно север се опустиняват. Снежните месеци в планините намаляват. Сняг започва да вали след Коледа, а така се променя количеството вода, с което разполагаме през годината.

 

WWF за действието на глобалното споразумение за изменението на климата. Всеки човек също може да предприеме стъпките в ежедневието, като ограничи въздействието върху климата, без да влошава качеството на живота.

 

 

 

„КАК ДА ОГРАНИЧИМ ВЪГЛЕРОДНИТЕ СИ ЕМИСИИ И ДА СЕ СПРАВИМ С КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ” -
Наръчник за добри практики и полезни съвети

 

  

КОАЛИЦИЯ ЗА КЛИМАТА - БЪЛГАРИЯ
   
Климатека - науката за климата на твоя език