„Кървавото езеро” край Елшица: Изключително опасна атракция
Експерти и местната власт призовават хората да не го посещават
 |
„Червеното езеро”, по-известно като „Кървавото езеро”, не е феномен и набира все по-голяма популярност в социалните мрежи. Красиви и същевременно зловещи кадри удивяват все повече туристи край пазарджишкото село Елшица, където се намира. Но, колкото и да е красива атракцията, тя всъщност се оказа изключително опасна…
„Червеното езеро” е опасен замърсител. „Тази вода съдържа тежки метали, основно - желязо, манган, никел и мед. Цветът се получава от железните и мангановите йони. При пряко съприкосновение с водната повърхност, тя може да причини изгаряния по тялото. Рискът за здравето е висок”, предупреди гл. инспектор в РИОСВ-Пазарджик инж. Трендафил Велов. |
Източник: Нова ТВ, Благой Бекриев
Мраморно море е замърсено с морска слуз
Турските власти започват кампания за почистването му
От 8 юни в Турция е обявен план за спасяване на Мраморно море от морската слуз, която е обхванала повърхността му, съобщават информационните агенции.
сн. novini.bg
Морската слуз е с органичен произход и появата ѝ, според учените, се дължи на изменението на климата и на замърсяването. Тя спира достъпа на кислород за много морски видове и ги обрича на смърт. За първи път явлението беше забелязано през 2007 г. в Турция и в Егейско море край гръцкото крайбрежие.
Турското министерство на околната среда и градоустройството съобщава, че за да се запази биоразнообразието на Мраморно море, то ще бъде обявено за защитен район и поставено под закрила до края на годината.
Почистването на морската слуз ще се извършва денонощно, а пречиствателните станции в района ще бъдат превърнати в съоръжения за биологична обработка на отпадните води. Като част от кампанията се предвижда в срок от три месеца да се актуализират стандартите и регулациите за изхвърлянето на отпадни води.
Ще се насърчава употребата на прочистени отпадни води и въвеждането на техники за чисто производство – предвижда се до 2030 г. Турция да увеличи с 15% употребата на такива води.
Всички турски градове по бреговете на Мраморно море ще трябва да преминат към нулеви отпадъци.
Източник: Sinoptik.bg
Топят се глетчерите в Китай
снимки: Ройтерс, Карлос Гарсия Роулинг
сп. Космос, бр. 1, 2021
 |
 |
LOCKDOWN: рестарт за земята или ...
Петя Минкова
сп. Космос, бр. 1, 2021
 |
 |
|
 |
 |
Български лазер помага в борбата с мръсния въздух
акад. Никола Съботинов, бивш председател на БАН и съпредседател на СИРТ
Изобретена в България лазерна технология може да помага за развитието на възобновяемите енергийни източници и за откриване и прецизно анализиране на атмосферни замърсявания. Лазерите с пари на меден бромид вече имат редица индустриални приложения, но най-интересните им реализации са свързани с откриването на вредни вещества във въздуха, консервацията, развитието на фотоволтаиката и ветроенергийните системи.
Лазерите с пари на меден бромид (CuBrVL) са създадени от учени в БАН, като първите разработки са тествани още през 80-те години. Първоначално технологията има редица ограничения като например изключително кратък живот на лазера. С течение на времето CuBrVL системите обаче се усъвършенстват и успяват да навлязат в индустрията. В момента подобни лазери се произвеждат у нас от пловдивска фирма, а извън страната по патентовата технология работят фирми из Европа и Австралия. Гордост на учените от БАН е фактът, че автомобилният производител BMW използва CuBrVL лазер за откриване на шупли в материалите, използвани за изработката на двигателите, по-конкретно цилиндрите, сподели акад. Никола Съботинов, бивш председател на БАН и съпредседател на СИРТ по време на кръгла маса на тема: „Примери за успешни иновации в БАН”, която се състоя на 18 март в БТПП. Акад. Никола Съботинов, бивш председател на БАН и съпредседател на СИРТ.
Наред с това лазерите с пари на меден бромид се използват във високоскоростната фотография и прецизната лазерна навигация. Заедно с това CuBrVL лазерите се прилагат активно в медицината. В дерматологията те намират приложение за отстраняване на пигментни петна по кожата, използват се и в офталмологията.
LIDAR технологиите обаче са сферата, където лазерите с пари на меден бромид имат най-голямо приложение. А то е и най-разнообразно.
LIDAR е технология за изследване, която измерва разстояния чрез осветяване на целта чрез лазерен лъч. Едно от най-популярните приложения на LIDAR е откриването и анализирането на частици във въздуха.
Чрез CuBrVL може да се установи наличието на атмосферно замърсяване и да се направи анализ на състава на замърсителите. Първото приложение на CuBrVL лазер за подобна цел е реализирано по време на „обгазяване“ в Русе, идващо от Румъния, когато LIDAR система от България бива насочена към работещ завод в Румъния, заподозрян в освобождаване на вредни емисии. Веднага са регистрирани конкретните замърсители, които идват съседната страна, сподели акад. Съботинов относно този отдавнашен повод.
LIDAR системите имат широко приложение в биологията и консервацията. Например в горското стопанство те могат да се използват за измерване на височината на корона на дърво, биомасата, листното покритие.
LIDAR системи могат да спомогнат за оптимизирана на ветроенергийните ферми чрез прецизно измерване на скоростите на ветровете и ветровата турбулентност. Лазерните системи могат да се вграждат в ротационния механизъм на вятърните турбини, за да се измерват параметрите на ветровете и динамично да се промеянт настройките на витлата с цел предпазването им и увеличаването на изходящия капацитет.
Във фотоволтаиката LIDAR системите могат да се използват за оптимизиране чрез определяне на подходящия ъгъл за монтаж на PV повърхностите и за определяне на загубите от засенчване. Най-новите разработки в тази област са съсредоточени върху потенциала на фасадите за производство на соларна енергия.
Източник: GreenTech.bg
10 ОТ НАЙ-СТРАННИТЕ ЕКОЛОГИЧНИ КАТАСТРОФИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ЧОВЕКА
Актуалната напоследък тема за екологията е важен проблем, свързан с бъдещето на планетата, на природата и на хората. Част от промените в околната среда се дължат на естествените природни цикли, но повечето проблеми и екологиччни катастрофи са създадени от човека, съзнателно или случайно. Вижте няколко от най-странните причинени от хората еко бедствия.
Портите на Ада, Туркменистан
Дълбоко в азиатската пустиня Каракум, на територията на бившата съветска република Туркменистан, е разположена дупка с диаметър 60 и дълбочина 20 метра. Шахтата е създадена в началото на 70-те години на миналия век от съветски учени, които правели сондажи в района за природен газ. По време на работа сондата внезапно пропаднала. Оказало се, че уредът е пробил тавана на подземна пещера, от която започнало изтичане на природен газ в атмосферата. Учените решили да намалят вредите от изтичащите токсични газове, като запалят шахтата. Огънят обаче гори и до днес, почти 40 години по късно, и дори се е превърнал в туристическа атракция за хора по цял свят.
Калният вулкан Сидуарджо, Индонезия
През 2006 година по време на сондажи за природен газ на индонезийския остров Ява се активизира кален вулкан, който убива 13 човека. От този момент той продължава да бълва лава от гореща серна кал, а от вулкана се изпуска гореща пара. Калният басейн заема над 25 квадратни километра и расте на ден с по 50 000 кубични метра, колкото дузина олимпийски басейна. Учените смятат, чче вулканът ще запази активност още поне тридесет години.
Пичър, Оклахома, САЩ
Считан за най-токсичното място в Съединените американски щати, Пичър някога е бил богат на олово-цинкови руди град, дом на 20 000 човека. Днес в града живеят 20- 25 души. Причината за това е киселинната вода, която се процежда през минните тунели и се трансформира в токсичен поток. Пукнатините от мините са толкова големи, че заплашват да погълнат цели шосета и къщи. Освен това купищата отпадъци от производството тровят града с токсични съставки.
Аралско море, Казахстан
Аралско море е може би един от най-големите грехове на хората към планетата. То е голямо безотточно езеро в Централна Азия, образувано от множество реки, най-големите от които Амударя и Сърдаря. По време на управлението на СССР обаче водите на реките са отклонени за нуждите на населението и езерото постепенно намалява своя обем. Днес то е намалено многократно и има два ръкава. През 1960 година има само едно езеро и то е с площ 68 000 кв. км., а в началото на нашия век езерата вече са три, с общ размер 17 160 кв. Някогашните острови са пустинна суша, като на места могат да се видят ръждясващите корабчета, някога плавали по огромното езеро. Според статистиките в момента, югозападните части на Аралско море мога да просъществуват още 50- 125 години.
Бъркли Пит, Монтана, САЩ
През 1995 година ято снежни гъски каца на езерото Бъркли Пит, което е бивша медна мина, запълнена с повече от 150 милиарда литра киселинна вода и тежки метали. Няколко дена по-късно, заради лошото време и храната, птиците още не били излетели, но 342 от тях били намерени мъртви заради токсичното съдържание на водата на езерото.
Гую, Китай
.jpg)
Китайският град е пълен с отпадъци от компютърната промишленост, които се разглобяват ръчно, за да се извлекат части и жици. Някои детайли се претопяват, изгарят и разтопяват в киселина, за да се извлекат ценните метали. Тези методи, както и замърсяването, са трансформирали града във второто най-замърсено място в света.
Боклукчийски остров, Тихия океан
Във водите на необятния Тихи океан, между бреговете на Калифорния и Хавайските острови, плува огромна купчина отпадъци с размерите на остров. Голямата тихоокеанска камара се състои от 3,5 млн. тона отпадъци, 80-90% от които пластмаса. Размерите на купчината са два пъти на щата Тексас. ‘Островът’ от боклук бил открит за пръв път през 50-те години, като оттогава всяка десетилетие площта му е нараснала десет пъти. Отпадъците попадат в през канализацията и биват отнесени навътре от две океански течения. Тъй като теченията в региона се завихрят, боклуците се набиват върху купчините отпадъци и ‘островът’ расте на височина и ширина.
Кактусовият купол, Маршалови острови
През 70-те години на 20 век, за да се отърват от радиоактивните отпадъци от ядрените тестове на Маршаловите острови, Съединените американски щати създава депо с 3 000 кубични метра радиоактивни остатъци от експлозия, добавяйки 84 хиляди кубични метра бетон, за да оформят купол с дебелина 45 сантиметра. Това глътнало на правителството почти четвърт милиард щатски долара. И до днес районът е с повишени нива на радиация.
Науру, Микронезия
Десетилетия на добив на фосфати, основен източник на доходи на острова, са превърнали тропическия микронезийски остров в пустош, унищожавайки 80% от територията му. От мините стърчат варовикови образувания, някои с височина 10- 15 метра. С изчерпването на ресурсите островите обедняват, а разрухата почти не позволява развитието на туристически бизнес. Днес островът има широка 150 метра плодородна ивица край бреговете си, а всичко останало е пустош, създадена от човека.
Чернобил, Украйна
Атомната централа Чернобил избухва на 26 април 1986 година, замърсявайки въздуха на територия в радиус няколко милиона квадратни метра. Най-опасно е замърсяването за хората в близкия град Припят, в който и до днес могат да се засекат нива на радиоактивност. Въпреки опасностите някои хора смятат за интересно да посетят този град, в който времето сякаш е спряло в ерата на комунизма. Припят е и пример за това как природата може да се възстановява от еко катастрофите, ако човеците не й пречат.
