• НАЧАЛО
• НОРМАТИВИ В ЕКОЛОГИЯТА
• АТМОСФЕРА И КЛИМАТ
• ВОДНИ РЕСУРСИ
• ПОЧВИ
• ПАРКОВЕ И РЕЗЕРВАТИ
• ЗЕЛЕНА ИКОНОМИКА И ЕКОТЕХНОЛОГИИ
  • Екобизнес и екопродукти
  • Екоземеделие
  • Биопродукти
  • Зелени автомобили и горива
    • Биогорива
    • Електроавтомобили
  • Потърсете и в библиотеката
• УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
• ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО!
• ЗА ПРОЕКТА
• КОНТАКТИ

• Производството на биогоривата ще направи страни носители на нефт (между които и България) по-независими от  ОПЕК .
• Производството на биоривата ще въздейства благоприятно на заетостта в аграрните райони.
• Производството на биогорива от целулозни суровини ще помогне за залесяването на района, които са обезлесени, заради земеделските култури.

 

НЕДОСТАТЪЦИ

Според някои изследвания, отглеждани в културата, пригодни за производството на биогорива, изтощава почвата и водите.

• Аграрното е един от най-големите замърсители на атмосферата c азотни съединения, които умножават парниковия ефект.
• Спорен е въпросът за нетния енергиен баланс на технологиите за отглеждане на биокултури - т.е. дали производствения процес поглъща повече енергия от получаването.
• Засега почти всяко производство на биокултури е субсидирано - т.е. дава се нарушение на пазара на равновесие, от друга страна почти всеки тип земеделие в ЕС и САЩ е субсидирано по един или друг начин.
• Производството на биокултури повдига цена на земеделските култури, които биха били използвани за суровини в хранително-вкусовата промишленост или животновъдството - процес, който води до държавно поскъпване на храните, предизвиквайки инфлация в икономиката.
• Отглеждането на биокултурите ще се допринесе за пълното изсичане на горите - процес, който е вече необратим, например в Бразилия и Индонезия.
• Отглеждането на биокултури ще изостри проблема с глада в бедните райони на света.

 

 

БИОГОРИВА ОТ ПОКОЛЕНИЕ НА ПОКОЛЕНИЕ

 

В  информацията за биогорива започнаха да се използва понятието първо, второ, трето и четвърто поколение. Каква е разликата между различни поколения биологична? 
 Вела Динкова

 

В центъра на вниманието на европейската технологична платформа за биологично производство е демонстрация на нови технологии за производство в индустриални работници на второ поколение (2G) биологичен материал от устойчиви (нехранителни) суровини. Те включват енергийни култури, водорасли, селскостопански отпадъци (от слама, царевица и други видове фураж), отпадъчни потоци (например твърди битови отпадъци, хранителни отпадъци), както и горски ресурси. Устойчивостта на съществуващите биогорива, освен от суровината, зависи също от намаляването на емисиите на парникови газове през всяка лансирана верига. Това е комбинация от устойчиви суровини, преобразуване, крайни продукти и тези, без отрицателен ефект върху биологичното разнообразие, специфично за земята или други компоненти на околната среда.

Биогорива от първо поколение
Първото поколение биорива са тези, които се получават от нишесте или други лесно достъпни захари и растителни масла от семена на пшеница, царевица, соя, захарна тръстика, рапица, слънчоглед. Крайният продукт при ферментиране на нишестето на зърното е биоетанол, а семената на маслодайните растения се пресова до получаването на растителни масла, от които се произвежда биодизел. Недостатъкът на това поколение е, че суровините, използвани за производството, могат да служат като храна за животните или за хората и следващото биологично съдържание от първо поколение се конкурират с храната.

Използването на технологиите от първо поколение напоследък стана обект на по-голямо медийно внимание, широко разпространени обществени и политически дебати и кампании от страна на гражданското общество, за привличане на вниманието към опазването на околната среда и социалното въздействие върху производството на биологично оборудване от хранителните култури.

Биогорива от второ поколение
За биоривата от второто и следващото поколение се използва още определената „напреднали”, „съвременни” или „модерни”. Второ поколение е биологично, произведени по съвременни технологии от нехранителни суровини, например отпадъци от селскостопанската и горската промишленост, енергийни култури и водорасли. Крайният продукт може да бъде еквивалентен на горивата, произведени от второ поколение технологии (например целулозен етанол или биодизел), а може да бъде и различен тип съвременно биогориво, като BioDME (биодиметилов етер), BioSNG (биосинтетичен газ), биоводород или биокеросин. Като цяло, тези биогорива се считат за по-устойчиви, тъй като като суровини и методите, които се използват за предлагане при голямо намаляване на емисиите от парникови газови и не се конкурират с хранителните култури за използване на земята.

Терминът "съвременни биогорива" също се прилага за биогорива с "напреднали", усъвършенствани свойства, като например HVO (хидротретирано растително масло), биопетрол, биоджет (авиационно гориво), биобутанол и други. Тези крайни продукти могат да бъдат съвместими с допълнителна инфраструктура на горивата или да предлагат други технически ползи. Въпреки това, биологичното разнообразие с подобрени свойства може да се регулира от редица суровини, включително и маслодайни култури за хранителни цели. Но в крайната сметка, целта на технологиите от второ поколение се произвежда биологична с разширени свойства от устойчиви суровини, които не се конкурират с производството на храни и не се довеждат до обезлесяване.

Производството на биология от второ поколение може да бъде базирано на лигноцелулозни суровини от различни нехранителни култури или отпадъци от хранителни култури. Те включват отпадъчна биомаса от стъбла на пшеница, царевица, дървесина, влакнодайни култури, енергийни култури или макроалги. Тези биологични продукти могат да се произвеждат по няколко технологии в зависимост от суровината и целевия продукт. Целулозен етанол може да се получи чрез хидролиза и ферментация на лигноцелулозни селскостопански отпадъци като слама, остатъци от царевица, друг вид фуражи, енергийни треви или други енергийни култури. Крайният продукт е същият, както и конвенционалният биоетанол, който се среща с бензин.

Технологиите от биомаса към течност (BtL) се провеждат чрез използване - загрява се при частично използване на кислород, поради което се въглероден окис и водород. Изходните суровини включват дървесни остатъци или отпадъци, както и енергийни култури. Газификацията е последвана от инсталация за протичане на процесите на Фишер-Тропс. Те представляват поредица химични реакции, преобразуване на въглеродния окис и водорода в течни въглеводороди (биодизел). Високата температура на газификацията на плазмата може да се използва за конвертиране на по-широк диапазон от суровини, за получаване на сингаз, който след това се пречиства и преобразува в горивото.

Хидротретираните растителни масла (HVO) елиминират някои от негативните ефекти на естерния тип биодизел, като например голямо количество на емисиите на NOx, образуването на отлагания, проблеми със стабилността при съхранение, бързо стареене или лоши свойства в студено състояние. HVO са правоверижни парафинови въглеводороди, които са свободни от ароматни съединения, кислород и сяра и имат високо цетаново число. Те са одобрени за използване като авиационни горива. Може да се получи от хранителни и нехранителни суровини, но целта на европейските технологични програми и да се произвежда HVO от устойчиви суровини.

BioDME (биодиметилов етер) може да се произвежда чрез каталитично обезводняване на метанол или директно от сингаз. Биосинят природен газ (BioSNG) се произвежда чрез първоначален газ за синтез и обогатяване на газ. BioSNG може да се използва по подобен начин на биометана (биогаз), получен чрез ананеробно разлагане (биологичен процес). Сингаз също може да се превърне в течна горива.

Биопетролът се произвежда при пиролиза при бързо нагряване на суровината до получаване на материя, близо до тази на петрола. Флаш пиролизата включва загряване за 1-2 секунди на фин материал до 500°C. Термохимичното преобразуване използва прегрята вода за конвертиране на органична материя до биопетрол. Това може да бъде следно от дехидриден крекинг и дестилация. Комбинираният процес е известен като термална деполимеризация (TDP). Биопетролът може да се използва като гориво за отопление или да се включи в друг вид съвременно биориво. Процесът на печене (затопляне при 200-300°C при отсъствие на кислород, при атмосферно налягане) преобразуване на биомасата в "био-въглища", които могат да се използват лесно за производство на енергия от нетретираната, сурова биомаса.

Биобутанолът е алкохол, който може да се използва като гориво в транспорта. молекула съдържа четири атома въглерод, а не две, както и всяка в етанола. Той е по-съвместим със съвременната инфраструктура за гориво и двигатели с вътрешно горене от етанола. Разработени са нови техники за ферментация за преобразуване на захари в бутанол, които използват модифицирани щамове дрожди.

Биогорива от трето поколение
Като цяло третото поколение биогорива са тези, при които са насочени към изграждането на съдържанието на суровината база. Чрез селекция или генно модифициране се създават култури, които натрупват повече захари, целулоза или мазнини. Третото поколение биогорива се произвежда особено от енергийни култури и микроводорасли. При микроводораслите има два начина за култивиране. Единият е с открития на културата в затворени фотобиореактори, в които се контролират физико-химичните параметри, а другият е в откриването на водоеми, в които се разпространява хранителна среда, за да се гарантира оптимално развитие на водорасли. Системите са много чувствителни към замърсяване, но рискът от такова има само при откриването на водоеми.

Микроводораслите могат да преминат през различни трансформации, които ще бъдат модернизирани за доставяне на биогориво. В тях могат да се натрупват мастни киселини до 80% от сухото им тегло. Това позволява около 30 пъти по-високи добиви от хектар в сравнение с земни маслени видове. Тези мастни трансмисии трябва да бъдат извлечени и след това подложени на естерификация за производство на биодизел. Други видове микроводорасли могат да съдържат захари, които да ферментират в биоетанола, или да метанизират до получаване на биогаз.

Има предложени варианти, в които добива на липиди и въглехидрати във водорасли се увеличава значително чрез култивиране на генно модифицирани организми (ГМО). Така и доходите от горивата ще са по-големи. Въпросите с модифицираните на генетично ниво водорасли още не са напълно изяснени. Редица специалисти имат опасности, че ако такива водорасли излязат от контролираната среда на лабораторите, ще има риск за екологично равновесие. В същото време има енергийни компании, които са подписали договори с лаборатории-доставчици на такива водорасли, гарантиращи, че водораслите имат нужда от определена аминокиселина и без нея във външната свят ще умрат.

Биогорива от четвърто поколение
Технологиите от четвърто поколение съчетават подобрените суровини, които натрупват максимално количество въглерод, с генетично подобрени микроорганизми, които ги преработват в биогорива. Тоест, тук подобренията са в две посоки - и към суровината, както е в трето поколение, и към преработващите бактерии – постига се много по-бърз растеж, което означава бързо трансформиране в биогоривата. Открий са начините за увеличаване на дневния растеж на микроводораслите с 30-40%, което може да доведе до голям напредък в производството на биогорива. Тук обаче отново стоят въпросите за ГМО. Въпреки че този факт няколко учени смятат, че горивото в бъдещето ще се получи по биологичен път и се счита за най-ефективното модифициране на генетичния код на простите организми, които да преобразуват захарите и въглеродния диоксид в екологичните горива.

 

Източник: Агробио техника

 

 

БИОГОРИВА – АЛТЕРНАТИВНОТО ГОРИВО ИЛИ ГОРИВО НА БЪДЕЩЕТО В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА

 

Всичко още на биогоривата се гледа като алтернатива на конвенционалните горива, но в контекста на нарастващите цени на горивата гориво, използвано с практическа изчерпаемост и глобална цел за намаляване на емисиите на парниковия газ и защитата на околната среда, поставянето на биогоривата на една нова позиция – бъдещето.

Биоривата се получава в резултат на обработката на биомаса, която от своята страна е възобновяем източник, биогоривата представлява директен заместител на изкопаемите горива в транспортния сектор и може лесно да бъде интегриран в системата за снабдяване с горива. Нарастване на търсенето на петрол, най-вече за сектора на транспорта, през следващите 20 години, намаляването на производството, в следствие на ограничените залежи в Световен експерт, получаването на суров петрол при експлоатация на трудно достъпни залежи, са част от факторите, които формират стратегически цели на Зелената книга на Европейската комисия “Към европейската стратегия за сигурност на енергийните доставки” и Бялата книга “Енергия за бъдещето – възобновяеми енергийни източници”. Зелената книга поставя като основна цел до 2020 г. 20% от конвенционалните горива в сектор транспорт, да бъдат заменени с „нови енергийни екологични източници“ - биогаза, природен газ, водород или други алтернативни горива, получаване на чисто чист начин, а в Бялата книга е добавена краткосрочна цел за производство на 18 Mtoe течни биогорива през 2010 г. Причината, добавянето на цели, не е само сигурността на енергийните доставки, чрез намаляване на вноса на горивата, но и диверсификацията на енергийните ресурси и технологиите за тяхното присвояване и преработване, създаване на национални политически инициативи за насърчаване на местното производство и присвояване на потенциала, както и намаляването на емисиите на парникови газове. а в Бялата книга е добавена краткосрочна цел за производството на 18 Mtoe течна биогорива през 2010 г. Причината, добавянето на цели, не е само сигурността на енергийните доставки, чрез намаляване на вноса на горивата, но и диверсификацията на енергийните ресурси и технологиите за тяхното присвояване и преработване, създаване на национални политически инициативи за насърчаване на местното производство и присвояване на потенциала, както и намаляването на емисиите на парникови газове. а в Бялата книга е добавена краткосрочна цел за производството на 18 Mtoe течна биогорива през 2010 г. Причината, добавянето на цели, не е само сигурността на енергийните доставки, чрез намаляване на вноса на горивата, но и диверсификацията на енергийните ресурси и технологиите за тяхното присвояване и преработване, създаване на национални политически инициативи за насърчаване на местното производство и присвояване на потенциала, както и намаляването на емисиите на парникови газове.

Това представлява причина за автомобилната и петролната индустрия, дори по-сериозно от предходните като например почти пълното премахване на оловото и серата от горивата за моторните превозни средства, драстичното намаляване на класическите атмосферни замърсители или значителното подобряване на енергийните качества, предвид всички по- количество на горива. 

Горивата в сектора на транспорта представляват 32% от общата консумация на гориво и енергия в ЕС, като дял от около 28% от общото количество на емитираните парникови газове. Около 80% от петролните продукти на европейския пазар са от внос. Анализирайте, очакван ръст от 19% до 2010 г. на пътнически транспорт и 38% на транспорта на стоки. Тези перспективи, особено в контекста на разширението на ЕС, са с увеличаването на потреблението на горивата и съответното увеличаване на естествените показатели за допълнителните цели в рамките на Съюза.

Следващата петролна криза от 1973 г. биомасата се счита за енергиен източник (заместител) и се използва като основа за производство на горивата, което може да замести конвенционалните такси (дизел и бензин) при моторните превозни средства. Използвайте се:

• Растителни мазнини  (получени от рапица, соя, слънчоглед и др.), могат да бъдат преработени и използвани като заместител на дизеловото гориво в два начина: смес от конвенционален дизел и чист биодизел.
• Захарно цвекло, зърнените култури  и други растения, които могат да бъдат включени в производството на алкохол (биоетанол) и да се използват като добавка към бензин, като гориво в чист вид или като добавка към бензина след преработка до ЕТБЕ с помощта на изобутен (субпродукт на рафиниране). Бъдещото развитие ще позволи да се произвежда биоетанол от весина и слама (целулоза, която също е толкова конкурентоспособен).
• Органичните отпадъци се  трансформират в енергията и се използват като автомобилни горива: отработени мазнини за биодизел, животински отпадъци и органични домакински отпадъци за биогаз и растителни отпадъци за биоетанол. Количествата са органични в най-голямата част от случаите, но суровините са безплатни и проблеми, свързани с управлението на отпадъците ще се намалят.
• По отношение на научнотехническия прогрес другите технически и газообразни биогорива, произведени чрез термохимическа обработка на  биомасата , като диметилестер, биометанол, биомазнини (пиролизни масла), както и синтетични водородни горива, могат средносрочно да станат конкурентоспособни.

През 90 години започвайте промишленото производство и производството на биологично оборудване в европейските страни, като в следствието на провеждането на активната политика, главно от гледна точка на сигурността на енергийните доставки и опазването на околната среда в средата, това производство е бележит ръст.

В изпълнение на основните стратегически цели през 2003 г. Директива на ЕС 2003/30/ЕС за защита на биологичното оборудване и други възобновяеми енергийни източници в транспорта. директивите, изисквани от страните, които гарантират минимален дял на биологичното гориво от използваните горива в сектора на транспорта, като се поставят национални индикативни цели, в съответствие с референтните цели на директивата – 2% от горивата, използван в сектора на транспорта през 2005 г. и нарастване на този дял до 5,75% през 2010 г.

Страните за свободни да изберат политиката и мерките, които ще бъдат въведени за изпълнение на националните индикативни цели. Като се дължи на състава и представянето на Европейската комисия Ежегодни доклади за реализиране на напредъка. Въз основа на определеното ниво на развитие, ЕК има право да се промени в законодателния акт, като се препоръчаните нива се заменят със задължителните цели на страните от страните.

Цялата от 2% биогорива, заложена за 2005 г. не беше постиганата от страните на ЕС. Имайки предвид целите, постигнатото процентно съдържание е не повече от 1,4%. Европейската комисия е започнала наказателни действия срещу седем страни, които са заложили в своето законодателство без основания на проценти, много по-ниски от тези в директивата.

С комюнике на ЕК през февруари 2006 г. представя стратегията на Европа за биомасата, която се основава на Плана за действие за биомасата. Стратегията за биогоривата поставя следните основни приоритети:

• Бъдещо охрана на биологичното разнообразие в ЕС и развиващите се страни;
• Широко ефективно използване на биологичността чрез осигуряване на конкурентоспособност;
• Подкрепа научно изследователската дейност при провеждане на второ поколение биогорива;
• Проучване на възможността за развиващите се страни за производство на биогорива.

За производството и производството на биологична енергия, различни мерки могат да действат с оглед, за да компенсират цената на високата производствена цена:

• Подкрепа на селско стопанство нехранителен сектор;
• Фискалното диференциране в ползата на биологичното разнообразие с цел да бъде конкурентоспособен на пазара;
• Фиксиране на определен процент от биологичното потребление от общата консумация на горива, продавани на пазара.
   

Развитието на селското стопанство е един от най-важните аспекти в процеса на въвеждане на биогоривата. Увеличената продукция на суровини за биомаса ще се допринесе за функционалността на селското стопанство и ще увеличи увеличаването на селскостопанското производство чрез използване на нови източници на доходи, тъй като биомасата може да бъде третирана директно от суровината или като остатък от други процеси (вторична биомаса).

Потенциалът за производство на биомаса се основава на първата биомаса, вторичната биомаса и остатъците или органичните отпадъци.

Използването на растителни масла и мазнини са пример за възможност за вторична биомаса. Общата година на мазнините и мазнините в ЕС се увеличава с 2%, като две трети са растителните масла. В хранително-вкусовата промишленост на биологичното производство позволява по-голямата част от преработката на отпадъците от нея. Специални дотации за енергийните култури, които са база за производство на биогорива са въведени с реформата на Общата селскостопанска политика през 2003 г. Премия в размер на 45 €/ха е предвидена с максимално гарантирана площ до 1,5 милиона хектара като бюджетен лимит.
 

Данните облекчения са вторият ефикасен начин за защита на развитието, който се използва с помощта на подходящи фискални режими на вода до разликата в разликата в производствената цена, в сравнение с конвенционалните горива. Данъчният инструмент е свързан с намаляването на акцизите на биологичното вещество е най-ефикасният, като като мерките за данъчно облекчаване са част от един общ сбор от технически, правни и икономически мерки За прилагането на директива 2003/30/ЕС по-голямата част от страните- Те се използват в ползата от акцизите на биологичното оборудване, като се допълват директивите, които преструктурират рамката за изграждане на енергийните и електричеството (2003/96/ЕС), в зависимост от това, което при условията за определяне на страните-членки може да създаде фискални облекчения, касаещи биологичност.
Използването и данъчните облекчения, свързани с биогривата, се базират на различни текстове от европейското законодателство. На първо място това е европейската директива 98/70/ЕС, изменена и добавена с директива 2003/17/ЕС третираща качество на горивата. Тази директива разрешава добавянето на етанол до 5%, на ЕТБЕ до 15% към бензина и на биодизел – до 5% в дизеловото гориво. По-голямото процентно съдържание е напълно съвместимо със съвременните двигатели, но е достатъчно потребител, за да бъде информиран за много високо съдържание на бензиностанцията. От друга страна директива 2003/30/ЕС фиксира целите по отношение на внедряването на биологичното вещество, директива 2003/96/ЕС дава възможност за частично или пълно премахване на акцията.

В съответствие с приоритета на политиката на страната и в отражението на европейската политика, в рамките на Министерството на икономиката и енергетиката се разработва Закон за възстановяване на енергийните източници. Основната концепция на закона се съдържа в нормативно регламентираните правила и взаимоотношенията, с цялата икономика и Националното производство на енергията от ВЕИ, в това число въвеждане на Директива 2003/30/ЕС във вътрешното законодателство.

Както и в другите страни, секторът транспорт е един от основните консуматори на течните горива в страницата. Делът му в крайното енергийно потребление е около 25%. Трайна е тенденцията за нарастване на автомобилния парк с около 1% годишно, който се ползва от около 63% от течните горива, което от другата страна е 30 – 40% по-висока енергийна интензивност в сравнение с европейските страни. Очевидно въвеждането и прилагането на директивите за биологично стопанство в страната не е многопрофилна задача, която относително ще се отнесе към развитието не само на енергийния компонент, но и към селското стопанство, подобрява ефективността в сектора на транспорта, провеждането на нова фискална политика и не на последно място промяна културата на потребителите.

РАЗПОЛАГАЕМОСТ НА РЕСУРСА

България притежава отлични природни условия за развитие на селскостопанския и горския сектор. Обработвате земи представляват около 4,9 милиона хектара или 44% от общата територия на страната. Благоприятният за производството на различните култури и климата на селскостопански земи, както и на традициите има за добре развито растениевъдство и животновъдство.
Обработваемата земя в България възлиза на 3 128 210 ха през 2005 г., което представлява 59,4 % от използваната селскостопанска земя. През 1998 г. обработваемата земя преставлява 3 392 000 ха – 60%.
Общата земеделска земя включва използваната земеделска земя и необработваната земя. Необработена земя са угари на повече от три години и през 2005 г. тя заема 461 142 ха или 8 % от цялата земеделска земя.
През 2005 г. неизползваната земя (угари + необработена земя) възлиза 19 % от цялата земеделска земя. Това представлява една възможност за развитие на този потенциал за производство на биологично гориво, при условие че необходимите механизми за повишаване на ефективността са включени в закона.
 

 

ОСНОВНИ КУЛТУРИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА БИОГОРИВА И ТЕХНИЯ ПОТЕНЦИАЛ

 

Енергийните култури, използвани като суровина за производство на биоетанол със захарното цвекло, пшеницата и царевицата.

• Захарно цвекло – В България производството му е незначително – 26 367 т през 2004 г., въпреки че климатичните условия са благоприятни. Тази ситуация не позволява да му се осигури в близко бъдеще като суровина за биоетал, освен ако не се приложат мерки за предприемане на мерки на производството му. Средният добив на захарно цвекло в България е 22,55 т/ха (по данни на Министерството на земеделието и горите), което отговаря на 1,97 т/ха алкохол.
• Пшеницата е най-големият размер на производството на селскостопански продукт - 3 961 000 тона от 1 039 678 ха земя през 2004 г. Благоприятните климатични и макроикономически условия позволяват освен това да се задоволяват нуждите на местния пазар, за да се осигури износ в размер на 667 036 т през 2004 г. Най- благоприятни условия за отглеждане на пшеница има в Добруджа, следва от останалите равнинни райони на Северна България.

 

Това са и районите с най-много обработваема земя в България. Средният добив на пшеница в България е 3,09 т/ха (по данни на Министерството на земеделието и горите), което отговаря на 0,88 т/ха алкохол.

• Царевицата се произвежда на поливни площи, тъй като е влаголюбива и топлолюбива култура. Производството на царевица в Североизточен и Северозападен район. Средният добив на царевица в България е 4,47 т/ха (по данни на Министерството на земеделието и горите), което отговаря на 0,41 т/ха алкохол.

 

От горепосочените статистически данни става ясно, че потенциалът за производство на пшеница и царевица позволява като основни суровини за производство на биоетанол.

 

Енергийните култури, използвани като суровина за биодизел със рапица и слънчоглед:

• Климатичните и агрометеорологични условия за производство на рапица в България са благоприятни. Ниските температури през зимата, бързото затопляне в периода на възраждане (май – юни) и липсата на традиции в производството и употребата, възпрепятстват внедряването на тази култура. Това ниското производство през 2004 г. – 22 388 т. Средният доход на рапица в България е 1,5 т/ха (по данни на Министерството на земеделието и горите), което отговаря на 0,53 т/ха олио.
• Слънчогледът се казва друго по значение земеделска култура след пшеницата. Средният добив на слънчоглед в България е 1,48 т/ха (по данни на Министерството на земеделието и горите), което отговаря на 0,59 т/ха олио.

Съдържанието на йод в биодизела, произвеждан от отглеждане в България слънчоглед надвишава предписаните в европейската норма N 14 214 стойности.

От посочените данни може да се заключи, че като се отчита на рапица в България крие рискове, препоръчително е за производството на биодизел, за да се използва слънчоглед.
 

 

БЪДЕЩИ ЦЕЛИ И ПОЛИТИКА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО ИМ

 

При проведените дискусии, във връзка с работата по разработването на проекта по Закона за възобновяване на енергийните източници, в частност на главата „Биогорива“, в съответствие с Директива 2003/30/ЕС бяха предложени три основни сценарии за развитие на производството на биология за периода от 2008 г. . до 2015 г., със заложени индикативни цели.
Въз основа на потенциала за производство на биогорива, перспективите за развитие на селското стопанство и прогнозните нива на хранене на течната горива са предложени индикативни нива.

*  Необходимо е количеството биологично съдържание на вътрешния пазар, като процент от общото количество използвана горива за периода.
**  Необходимата площ с енергийни култури за производство на количеството биогориво.
 

При оценката на предпоставянето, добавянето на индикативни цели за първите два периода може да се увеличи при наличния ресурс при производството и при минимални инициативи, свързано с развитието на селското стопанство, промяната на пазарните условия и технологичното развитие. Постигане на индикативната цел от 10% през 2015 г. изискване да бъдат установени реални стимули за отчитане на енергийната култура, подобряване на ефективността на сектора на транспорта, въвеждане на качеството на автомобилния парк в страната, както и други инициативи.
 

Законодателната база за въвеждане на биологичното оборудване в България не е добре развита и не позволява да се създават условия за развитие на този тип горива. Горивата се третира в няколко законодателни акта:
Законът за чистотата на атмосферния въздух от 5 юли 1999 г. и по-специално наредбата на МОСВ, засяга изискванията за качество на течните горива и реда, условията и начина за технически контрол от 1 октомври 2003 г.
В разпоредбата на МОСВ за качеството на горивата и нейните две приложения се разглеждат отчасти изискванията към процентното съдържание и регулирането на биологичното съдържание като смес в конвенционалните горива. Като Приложение 1 е наредба според, където се разглеждат характеристиките на бензина, позволява добавянето на етери до 15% и етанол до 5%. В Приложение 2 можете да разгледате изискванията към дизела и да имате възможност за добавяне на метилов естер до 5%. Наредбата не отговаря на изискванията към те, които влизат в състава на биогоривата, както и въвеждането в съответствие с понятията и тяхното дефиниране.
 

Законът за финансите и Законът за акцизите и митническите складове (от 1 януари 2006 г.) Законът за акцизите и митническите складове се променя, за да бъдат складирани в митническия склад след 1 юни 2006 г. (чл. 66, ал. 2). Чл. 13 т. 8 от глава „Енергийни продукти” цитира биодизела, който се използва за отопление и като моторно гориво. Чл. 32, ал. 1, т.7 и ал. 2, т. 4, както и чл. 33 т. 6 прецизират, че акцизът на биодизела, използван като гориво в селскостопански и горски машини или като гориво за подлежи за отопление на акциз 0 лв на 1000 литра. също така чл. 22, ал. 1 на Глава „Освобождаване и възстановяване” гласи, че денатурираният етилов спирт, който влиза в състава на биогоривата и по-специално в смес с бензин, не подлежи на акциз.
 

стандарт 14 214, който е влязъл като БДС през 2004 г. Той дава спецификациите на чистия биодизел.
Българският стандарт, възприел европейската норма 14 214 задава подробни спецификации на техническите параметри на биодизела.
Необходимо е развитие на законодателния акт, който да обедини всички горепосочени специфични елементи, свързани с биогаривата, по-специално термините и определените, спецификациите на чистите готови продукти, задълженията на производителите, дистрибуторите и носителите, контролите, санкциите и т.н. Такъв, обединяващ нормативен акт ще бъде Закона за ВЕИ и подзаконовите нормативни актове към него.