|
|
|
Как пясък се превръща в почва
Силната слънчева светлина и разликата в температурите през деня и нощта в пустинята са благоприятен фактор за повишаване на добивите.
Китайски учени завършиха успешно полеви експеримент в няколко пустини, отглеждайки достойна реколта и създавайки марка пустинни култури. Повече от 10 години бяха необходими на екипа от изследователи от университета Чунцин Цзяотун, за да преобразуват пясъка в почва.
 |
От момента, в който стартира първият им полеви експеримент в пустинята Улан-Буг в Китай, учените успяват да постигнат качествена промяна на пустинната почва във Вътрешна Монголия, Синдзян и Съчуан, а също така на няколко тестови участъка в Африка и Близкия Изток.
Почвата представлява твърди частици, чието реологично състояние е възможно да се управлява, запазвайки водата и хранителните вещества, пояснява Чжао Чаохуа, заместник декан на Института по екология на пустинята към Университета Чунцин Цзяотун. |
За да се превърне пясъкът в почва, изследователите използват извлечен от растенията влакнест клей. Впоследствие те засаждат на конкретни участъци сорго, чушки, репички, картофи, дини и пъпеши. Реколтата е впечатляваща, а като качество превъзхожда някои аналози, отгледани в обикновена почва.
Колкото по-голям е коренът, толкова по-богата е реколтата. В обикновена земя почвата в дълбочина е твърда, поради това корените почти не растат. В пустинята ние превърнахме в почва само горните слоеве на пясъка – на дълбочина 20-30 см. Под този слой остана много свободно място, което позволява на пустинните култури да имат добре развити корени. Силната слънчева светлина и разликата в температурите през деня и нощта в пустинята също се оказаха благоприятен фактор за повишаване на добивите, пояснява Чжао Чаохуа.
В хода на експеримента са проведени опити за отглеждане на тревисти растения и резултатите са също толкова положителни.
В момента китайският екип от учени иска да си сътрудничи с Пакистан. Всяка година от 50 000 до 70 000 кв. км земя в цял свят опустиняват. Пакистан не прави изключение.
Източник: Agri.bg
Волфия една “нова храна”,
но и възможност за борба с климатичните промени
За да спрем промените в климата, следва да променим и хранителните си навици и да направим екологично отговорен избор.
Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа .
Когато става въпрос за справяне с изменението на климата, фокусът основният е насочен върху решенията за чиста енергия. Но глобалната верига, свързана с производството и разпределението на храните е също така значителен източник на въглеродни емисии, за който все още няма трайно решение. Промяната на хранителната диета, включително и допълнителното отглеждане и хранене на „нови храни” е част от възможното решение за проблема. Пример за една такава “нова храна” е волфията, която е одобрена на 10 декември 2021 г. с Регламент за изпълнение за територията на ЕС.
При справяне с климата, фокусът често е върху решенията за чиста енергия – внедряването на възобновяемите източници, промяна на енергийната ефективност или преминаване към нисковъглероден транспорт. Вътрешната енергия, било то електричество, топлина, транспорт или промишлени процеси, представляват голяма част – 74% от емисиите на парниковия газ. Но глобалната хранителна система, която включва производство, преработка и разпространение на храни, също така е ключов източник на емисии. В глобален производител на източника на около 26% от тях. И това е, за който все още няма ефективни технологични решения в света.
Храната, енергията и водата, това са ресурсите, които ООН наричат „свързто звено във връзката“ за устойчиво развитие. Това като световното население нараства и става по-богато, търсенето и трите вида също нараства бързо. Освен, че търсенето им се увеличава, те са и силно преплетени: храната, изисквана вода и енергия, традиционното производство на енергия, изискваните водни ресурси, селското стопанство е потенциален източник на енергия.
Какви въздействия предоставят производството на храни и селското стопанство върху околната среда?
Някои основни от глобалните въздействия са следните:
- Производството на храната е източник на повече от 1/4 (26%) от глобалните емисии на парникови газове;
- 50% от обитаемата земя в света (без лед и пустини) се използва за селско стопанство;
- 70% от сладката вода в света се използва за селското стопанство;
- 78% от глобалното замърсяване на океаните с органичните вещества предизвикват от селското стопанство;
- 94% от биомасата на бозайниците (с изключение на хората) е добитък. Това означава, че селскостопанските животни са 15 пъти повече от дивите бозайници. От 28 000 застрашени животински видове в Червения списък в Международен съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN), 24 000 са изброени като заплаха за селското стопанство и аквакултурата.
По този начин на храната се постига усилията за борба с изменението на климата, намаляването на недостига на водата, намаляването на замърсяването, превръщането на земята в гори или пасищата и опазването на дивата природа в света. За да може да се изчисли като производството на различни видове храни, които се отчитат на климата, се използва индикатор за техния екологичен отпечатък. Екологичният отпечатък при съхраняване на измерване в квадратни метри земя е необходимо за производството на 1 кг храна. Ето какъв е той при някои от най-консумираните храни:
|
№ |
Производство на 1 кг продукт |
кв. м. земя |
|
1 |
Овнешко месо |
370 кв.м. |
|
2 |
Говеждото месо |
326 кв.м. |
|
3 |
Сирене |
88 кв.м. |
|
4 |
Отглеждането на млечни крави |
43 кв.м. |
|
5 |
Свинско месо |
17 кв.м. |
|
6 |
Птиче месо |
12 кв.м. |
|
7 |
Мляко |
9 кв.м |
|
8 |
Риба |
9 кв.м |
|
9 |
Яйца |
6 кв.м |
|
10 |
Пшеница и ръж |
под 4 кв.м. |
Фигура 1: Екологичен отпечатък на храните. Източник на данни: Global Footprint Network
“Новата храна” е едно възможно решение за проблема
Какви са възможните решения на този проблем? Нуждаем се от набор от решения: промяна на диетата, намаляване на хранителните отпадъци, увеличаване на ефективността на селското стопанство и технологии, които създават нисковъглеродни хранителни алтернативи, които се поддържат и достъпни. Част от решението са и така наречените “нови храни”. От 1 януари 2018 г. на територията на ЕС е приложим новият Регламент (ЕС) 2015/2283 относно „новите храни“.
“Нова храна” определя като храната, която не е била набавена в значителния степен на хората в ЕС преди 15 май 1997 г., когато влезе в силата на първия регламент за новото храни.
„Новата храна“ може да бъде новоразработена, иновативна, храна, произведена с помощта на нови технологии и производствени процеси, както и такива, които (традиционно) се съхраняват извън ЕС.
Пример за употреба, одобрен за хранене от Европейската агенция за безопасност за съхранение на ларви на брашнен червей (Tenebrio molitor) и домашен щурец (Acheta domesticus). С новия регламент от декември се разрешава пускането на пазара и на свежите растения от Волфия. В сравнение с изброените по-горе волфията е храна, чието производство е с минимален екологичен отпечатък и минимални емисии на парникови газови.
Волфия е одобрена като “нова храна” на територията на ЕС
Волфия, още познато като Wolffia arrhiza, Wolffia globosa и водно брашно, е малко плаващо водно растение. Това е вид едносемеделно от ботаническото подсемейство Lemnaceae – водни лещи, и спада към така наречените макрофити. Волфиите се срещат в Европа, Азия, Америка и други части на света, те са адаптирани към вариациите в географските и климатичните зони. Тя е бързо растящо покритосеменно растение и може да покрие езеро или друг водоем за няколко дни при благоприятни условия на средата. Оптималната температура за нейния растеж и развитие е 15 – 22 °C, като се развива по повърхността на водата на естествени или изкуствени водни басейни. Волфията се нуждае от необходимото и ярко естествено или изкуствено осветление, без да е изложена на пряка слънчева светлина. В природата волфията предпочита застояла вода, например малки езера или стари речни корита (корекции), в неподходящи за нея условия не се размножава. Течащата вода е разрушителна за нея и там тя не оценява. При благоприятни условия растението нараства много бързо и се размножава чрез просто разделяне. Важно е да се контролира процесът на размножаване, така че не е за цялото пространство на повърхността на басейна. Не трябва да се открие в басейни с растителни видове риба, защото в противен случай рибата ще изконсумира цялото количество от растението. така че да не запълни цялото пространство на повърхността на басейна. Не трябва да се открие в басейни с растителни видове риба, защото в противен случай рибата ще изконсумира цялото количество от растението. така че да не запълни цялото пространство на повърхността на басейна. Не трябва да се открие в басейни с растителни видове риба, защото в противен случай рибата ще изконсумира цялото количество от растението.
Описание
Фигура 2. Волфия отблизо.
Източник на снимката: Личен архив
Трябва да се, че волфията е най-малкото цъфтящо растение на планетата, което живее в различни водни басейни на Земята, класифицирано е и като вид водно поле. Размерът му не надвишава 1 мм. Както бе упоменато по-горе, това милиметрово растение живее на повърхността на водните басейни, като при него липсва кореновата система, няма и списъка. Листообразно тяло се нарича скутелум или плоча. плоскост е кръгла, с тази до 1,3 мм. Стъбло: тънко, до 9 мм дълго и 1,5 мм широко. Благодарение на дръжката си те образуват звездовидни гроздове. Освен това другите растения имат цветове и цъфтят 1 – 2 пъти на сезон, това волфията почти никога не цъфти. Ботанически погледнато, плодът на волфията е едносеменен и наподобява пикочен мехур. Сферичният плод съдържа малко, гладко семе с размер 0,5 мм.
Отглеждане
Растението се развива през цялата година и е непретенциозно към състоянието на средата. Не се нуждае от специален температурен режим – достатъчни са 14 — 16 °C топлина на водата, а нивото на pH не е от значение. Оптимално е, ако растението расте в мека, леко кисела вода, като правило трябва да се извършва смяна на водата. Добре е водата да се аерира с помощта на аквариумна помпа, за да не се получи бактериален филм, който би бил фатален за самото растение. При изкуствено осветление е добре да е засенчено, защото не понася пряката ултравиолетова светлина. При добри условия волфията се размножава много бързо и покрива целия съд, в който се отлежава. Отглеждането е достатъчен контейнер или аквариум с обем от 30 л. вода. На дъното на контейнера се прикрепя водна помпа, която ще създаде воден поток. Контейнерът не трябва да се излага на пряка слънчева светлина, тъй като като че може да изгори растението. трябва да бъдете стайна. Видовете растат във вода с всякаква дълбочина, но те не се оцеляват във вода, която се движи със скорост над 0,3 м. / сек. или вода, която е изложена и на вятъра.
Употреба
Wolffia arrhiza е изключително полезно водно растение. Това е богат източник на растителни протеини (20% от сухата маса) до 44% са въглехидратите и здравето е прекрасна свежа храна за човека или фураж при отглеждане на селскостопанските животни и в аквакултурите. Интересното е, че волфията съдържа толкова растителен протеин, колкото и соята. Растението е богато на витамини А, В2, РР и В6. Лесното й отне в градски усл о вия в покривни или вертикални ферми и ниския ì въглероден и екологичен отпечатък я създава чудесна алтернатива за включване в човешката хранителна верига и инструмент за ограничаване на отрицателното въздействие върху производството на храни при климатичните промени.
Полза за околната среда
Фигура 3. Волфията може да бъде използвана за пречистване на отпадни води.
Източник на снимката: Личен архив.
Волфийните ефекти като биоремедиатор насочва излишъка от фосфор и азота поради бързия растеж и усвояването на тези елементи. Тя може да се натрупа токсични тежки метали като олово, кадмий, хром и арсен, както и цианотоксини като микроцистин. Волфията натрупва полови стероиди и кортикостероиди, които се намират в отпадъчните води. Благодарение на бързия темп на растежа, волфията е способна да абсорбира голямо количество замърсители, като по този начин пречиства водата от тях. Съвети за бърз растеж и способност за усвояване на голямо количество хранителни вещества, тя успешно може да се използва за биоремедиация на отпадни води от птици и свинеферми. Развитието е и много добър уловител на CO2 от атмосферата. Установено е, че един хектар водна площ зает с волфия е способен да улови 21 266 kg CO2 (C) годишно. Като ключов фактор за промяната в климата,
Болести и неприятели
Волфията се играе с много бързи темпове и започва да доминира водното, така че няма информация за вредителите и болестите по нея. Дори и част от нея да е повредена, тя умира, което не се разглежда общото количество растителна маса.
Размножаване
При създадени оптимални условия волфията нараства бързо и се размножава чрез деление на матовата култура, запълвайки повърхността на водата. Как протича процесът на разделяне и размножаване? Дъщерното растение ще се отдели от родителското, а след това ще расте и се развива самостоятелно, отделяйки се от него. След разделянето, майчиното растение умира.
Днес човечеството, все още няма лесно решение, което да направи селското стопанство по-устойчиво и щадящо климата, но тези, които са в авангарда на промяната, доказват, че има решения. Комбинацията от технологични иновации, нови начини на потребителското земеделие и промените в селското стопанство ще създаде значителна промяна в търсенето на хранителен отпечатък. Това са инструментите на технологиите и практиките, които биха могли напълно да претърпят производството на храните от екологично бреме в екологичното решение. Дали ще ги използваме ефективно зависи от самите нас.
Източник: Климатека –Науката за климъта на твоя език
Фермите на бъдещето
 |
Съвременните техники за земеделие и иновации не са помогнали да осигурят храна за населението, което се очаква да достигне 9,7 милиарда до 2050 г. Нуждаем се от храната за храната и поддържането на вълната, за да гарантираме правилния баланс между производството на повече продукти на планетата.
Цифровото земеделие е бързо развиваща се индустрия. Дроновете стават всички по-достъпни, снабдени с камери с висока резолюция, които предоставят изображения в реално време на културата и добитъка. Може също така да се промени така, че да осигури вода и храни за нуждаещите се в зоната или контрол на плевелите и вредителите. Екипи от агроботи могат да бъдат ключ към микроуправлението на обширните области на земята. такива автономни работи могат да бъдат оборудвани да инспектират, сеят, напояват, обработват и дори събират културата. Всеки агробот ще взема независими микрорешения, докато се движи между отделните растения, съобщавайки полезна информация на останалата част от екипа си. Тази технология дава на културата изключително внимание, което може да помогне за увеличаването на добиването и минимизирането на отпадъците.
Това като промяна на климата води до по-екстремни и непредсказуеми климатични условия, оранжерията ще помогне за смекчаване на най-лошите ефекти чрез регулиране на температурата, водата и храненето в културите в затворената селскостопанска система. Те вече се използват широко за отглеждане на плодове и зеленчуци в хладните климатични зони – Холандия е известна със своите оранжерии. Те биха могли да се използват, за да се направят огромни площи земи – например пустини – продуктивни през цялата година. Тук слънчевите панели могат да произвеждат електричество, за да поддържат оранжериите при оптимални температури и да осигуряват вода за напояване. Изградени от специализирани материали, оранжериите могат да абсорбират слънчевата светлина, но коригират топлината,
Важно е не само както ние отглеждаме храната. Само около 55% от световните калории за посевите пряко захранване на хората – около 36% се използват за хранене на добитъка. Но на всеки 100 калории от зърно, които се хранят, получавате само 40 нови калории от мляко, 12 калории пилешко, 10 свинско или 3 говеждо. Месото е отличен източник на протеини и витамини, но е сравнително неефективна система за доставяне на калории. Трябва да се случи, че при сегашните нива на производството на храните вече се произвеждат достатъчно калории, за да се изхранват 9 милиарда души, ако ядем по-малко месо и бързо към по-вегетарианска диета. Вероятно отговорните генетични модификации не само ще създават стабилни, но и ще бъдат създадени за голяма доходност и хранителна стойност.
Източник: Зелен Свят
Автор: Мартина С. Попова
Екологично наторяване на растенията
Здравословният начин на живот провокира модерния начин за наторяване на посевите и растенията, наречено мулчиране .
По своята същност това представлява процес, в който се цели предпазване на растенията по естествен начин. Това защитава младия посев от премръзване, като покрива изцяло корените от системата.
Мулч се извършва основно на овски от храсти и дървета. така както двугодишни растения, така и едногодишно. Храстовидни като къпина, малина, роза, касис и плодови дрчета се поръсват в основата на стеблото с иглички от бор или кората му.
Екологичното наторяване с естествени, природни продукти става по два начина – неорганично и органично. За друг вид са важни някои предпоставки, които се осигуряват също по естествен път. Те са влага, разпространение на плевели и важни хранителни вещества.
За неорганично мулчиране / наторяване се използва чакъл и фолио, които се нанасят със специална машина. За да е всичко наред покривката трябва да е с частта от поне 7 см. Това състояние и естественото развитие на охлюви.
Какви материали се използват за естествено наторяване?
За екологично наторяване се ползват брезови кори като от тях се заимства по-едрата част.
За екологично наторяване се ползват кокосови орехи – те са добра алтернатива при овощните дръвчета.
За екологичното хранене се предвижда и загнили листи и клонки, наред с животинска храна – това се прави, за да не се сменя мулча всяка година.
Дървесни стърготини се ползват за наторяване в продължение на две години.
Окосена трева се ползва за наторяване на хората и храсти. Насипва се на тънък слой, а след като изгнива, той отделя полезни вещества в почвата.
Какво е нужно при неорганично мулчиране?
За неестественият метод на покриване на посева са нужни стари платна, килими, вестници, найлони.
След два естествени начала на покритието и неговото зазимяване, слоят трябва да не е дебел, но достатъчен, за да осигури стабилна покривка и да предпази посева от премръзване и други вредни влияния върху околната среда.
