Опазване на околната среда

 

Програма за опазване на околната среда на Община Габрово, с период на действие 2016 - 2010 г.
   

Подземни контейнери за отпадъци в Габрово

   

ЗЕЛЕНА КНИГА относнопазарните инструменти за опазването на околната среда и за целите на свързаните с това политики

   

WWF пусна мобилно приложение за подаване на сигнали за незаконни дейности в гората

 

 

 

 

Повече море, по-малко пластмаса

Застъпи се за смели мерки за ограничаване на замърсяването!

Обща кампания на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“

 

Ако искаш да бъдат въведени по-амбициозни мерки за справянето с еднократната пластмаса в България, подпиши петицията.

 

Пластмасата е навсякъде около нас: почти всички пакетирани храни, напитки и потребителски стоки на българския пазар се предлагат в пластмасови опаковки. Често те не се използват многократно, не се рециклират, нито се разграждат в естествени условия. Вече виждаме пластмасови отпадъци по плажовете, планинските пътеки, градските паркове, улиците и площадите, а също така в реките, язовирите и самото Черно море.

Пластмасата остава в околната среда в продължение на столетия, раздробявайки се на все по-малки частици, които са заплаха не само за живота в океаните, но също и за самите нас. Пластмасовите отпадъци увреждат въздуха, водите, почвите и човешкото здраве, тъй като повечето от тях не се рециклират, а пълнят вече преливащите сметища у нас или се изгарят в циментови заводи, непригодни тецове или нерегламентирано в печки, покрай пътища и дворове.

Остава 1 година за приемане на по-смели мерки! Застъпи се за тях сега!

Към петицията тук

 

 

 

 

Знаете ли,че... 

 

300 милиона тона хартия се използват по света всяка година. Обикновената хартия, която купуваме масово, се произвежда от дърво и се обработва с вода. Когато се разгражда, тази хартия създава “отточна” вода, която вреди на околната среда, заедно с всички останали фактори в производството.


Скоро учените създадоха хартия, която се произвежда изцяло от камък. Не само е гладка и удобна за писане, а и е напълно рециклируема, следователно добра за нашата планета!

 

 

Защо да изберем 100% БИО компостируеми торбички и чували

 

 

Ежедневно използваме торбички за еднократна употреба.

По-заинтересованите от проблема дори четем информационните надписи по тях и се интересуваме дали тази торбичка е биоразградима или не е. Най-често виждаме надписа „разграждат се в природата за 24 месеца“ и се успокояваме, че е разградима и щадяща околната среда!

А дали е така?

Внимание!

Масово на пазара се предлагат ОКСО-РАЗГРАДИМИ ИЗДЕЛИЯ – конвенциални пластмасови полимери с добавени специфични материали, имитиращи разграждане.

 

Но:

 

  • Оксо-разградими пластмаси - не трябва да се приспадат към био пластмасите
  • Това са обикновени пластмаси, създадени от нефт, но които имат добавки за по-бързо разграждане
  • Фактори за разграждане – наличие на кислород, UV- лъчи и висока температура
  • Обозначават се като „пластмаси“, които се „разграждат в природата за 24 месеца“
  • Разпада се на микропластмаса - попаднала в природата е заплаха за живота!
  • Оксо-разградимите изделия /чашки, чинийки, вилички, клечки за уши и др./ са напълно забранени за употреба в ЕС от 2021 г.

 

Коя пластмаса е БИО ли?

Съществува Био базирана пластмаса, която се произвежда от Захарна тръстика.

От Захарната тръстика се произвежда Био етанол, който се използва за направата на полиетилен (PE) или BIO-PE – не е биоразградим, но разградим при индустриални условия.

Биоразградим и компостируем материал– произвежда се от картофи и царевица. Чрез ферментация се добива Полилактидна киселина, от която се произвежда полимера полиактид (PLA), който може да бъде разграден от бактерии в компост (индустриален или домашен). Тази категория материали са 100% биоразградими, компостеруеми и наторяващи фолиа, отговарящи на Директива № 13432 на Европейския Съюз.

Три теста доказват техните качества – пълно биологично разграждане (99% до 90 дни при 60-70°С - EN 13432), разграждане на материала до ниво хумус при условия на компост (2 мм големина) и тест на компоста за токсични вещества чрез растения.

 

Източник: ScanClean

 

 

Как да рециклираме правилно и защо е важно?

 

Знаеш ли, че при покупката на всеки продукт ти вече си платил за рециклирането на опаковката? В случай, че не рециклираш освен, че замърсяваш излишно природата, но и изхвърляш парите си!

 

Интересен факт е, че има закон в България от 2004 за разделно събиране, който налага глоби, ако не рециклираме.Това е страхотно, но колко глоби има досега? Теб или твой познат глобили ли са ви? 

 

Контейнерите на ЕкоПак се събират два пъти седмично в София, като има идея догодина да е 3 пъти, тъй като имат много сигнали за препълнени контейнери.

 

Ако искаш да се поставят контейнери до блока ти, трябва да се свържеш с общината на района, където живееш.

 

След доста противоречиви мнения и любопитство решихме да посетим завода за сепариране на отпадъците на ЕкоПак.

 

Научихме нови неща и се надяваме, че след като ти разкажем какво видяхме ще заличим мита, че „всичко се събира на едно място и че няма смисъл да се рециклира„:

 

1.Рециклиране на пластмаса

 

В контейнерите на ЕкоПак се рециклират опаковки от продукти, 

Какво можем и какво не можем да рециклираме?

 

Можем: пластмасови бутилки, чаши, опаковки от кисели млека и всякакви продуктови опаковки, на които има знака за разделно събиране и рециклиране

 


Не можем: клавиатури, пластмасови столове, маси и т.н. Техният химичен състав е различен и смесването им с пластмасови бутилки, кутии и други годни за рециклиране не е препоръчително. Не се рециклират също малките найлонови пликчета!  Така че е хубаво да ги избягваме на всяка цена, също и големите, макар и повечето от които да подлежат на рециклиране.

 

Съвети:

1.Почиствай преди изхвърляне – препоръчително е, но не е задължително.

Пластмасовите отпадъци са годни за почистване, но е задължително да се изчистят от съдържание.

 

2.Смачкай бутилката и сложи капачката – или още по-добър вариант е да я съхраниш или да я сложиш в едно от местата за събиране на “Капачки за бъдеще”.

 

3.Използвай повторно, ако можеш.

Как става разделянето на годни и негодни за рециклиране пластмаси?

Разделянето става ръчно по вид пластмаси и по годни и негодни;

Сортират се по цвят и се групират на пластмасови бали;

След това се „перат“, раздробяват се и се продават на техни партньори, които използват този материал за направата на нови пластмасови продукти, каквито са и нашите тениски Resume

 

 

2.Рециклиране на хартия

 

Можем: Хартия използвана за опаковка на продукти + вестници и списания.

 

Не можем: Мръсна хартия, например кутия от пица. Също салфетки и мокри кърпички.

 

Съвети:

1.Отделяй само чиста хартия, но не и замърсена, тъй като рискуваш да замърсиш и друга, правейки я негодна за рециклиране.

2.Използвай повторно.

3.Сгъни големите картонени опаковки

 

3.Рециклиране на Стъкло

 

Какво можем и какво не можем да рециклираме?

 

Можем: Буркани и бутилки.Като цяло стъклени опаковки на подукти.

Не можем: Стъкла на прозорци. Имат съвсем различен химичен състав и не са съвместими.

 

Съвети:

1.Отдели металните капачки от бурканите и бутилките.

2.Измивай ги преди да ги сортираш. Не е задължително, но помагаш процеса да се ускори.

3.Използвай повторно.

 

4.Рециклиране на метал

 

Рециклирането на метал, главно алуминий и стомана е от изключително значение. Производството на суровината изисква разход на много енергия и вода.

 

Знаеш ли че, с рециклирането на кенчетата от напитки се спестяват 75% от тази енергия и вода и затова е толкова важно да ги рециклираме!

 

Какво можем и какво не можем да рециклираме?

 

Можем: Кенчета от напитки, металните капачки от бурканите и бутилките.

 

Не можем: Строителни материали, радиатори и неща от бита.

 

Съвети:

1.Изплакни от съдържание.

2.Смачкай кенчето, за да се намали пространството в контейнера.

3,Използвай повторно

 

Нека завършим с някои интересни факти:

1.През 1934 г в САЩ приемат закон за спиране на изхърлянето на отпадъци в океаните, което до тогава изхвърлянето на отпадъците в океана е било обща практика!

2.През 2002 г в Швеция се забраняват сметищата. Всичко се рециклира, компостира или изгаря за енергия.

3.Рециклирането на един кен, спестява енергия за прочитането на тази статия 10 пъти! 

 

Източник и за повече информация: RESUME we care

 

 

 

 

   

 

Източник:  Бейкър, Сара  "Наръчник за дома: умения и съвети", София, 2017

 

 

 

Колко е важно опазването на околната среда?

 

В съвременните условия на научно-техническа революция, когато човекът все по-активно се намесва в природните процеси, опазването на околната среда се превръща в един от най-острите и актуални проблеми. Това е така, защото този проблем има сериозни последствия за човечеството и бъдещите поколения, които освен регионален имат и глобален характер.

 

В нашето съвремие в много страни и райони, и особено в промишлените зони, замърсяването на околната среда оказва изключително въздействие върху здравето, а оттам и върху продължителността на живот на хората. Това е една от причините борбата срещу замърсяването и безконтролното и хищническо използване на природните ресурси днес да стане глобален социален проблем, който вълнува цялото човечество.

 

Например замърсяването на атмосферния въздух вследствие от натрупване на въглероден диоксид, чиято концентрация неимоверно расте. Това поставя въпросът за опасността от явлението „парников ефект”, водещ до глобални измененията в климата на планетата. Последният има сериозни отрицателни последствия по отношение на озоновия слой в стратосферата, играещ изключително важна роля срещу пагубното влияние върху живите организми на част от лъчите от ултравиолетовия спектър на Слънцето.

 

Сериозни са опасенията на учените и от замърсяването на водите в Световния океан с нефт, което нарушава морските екосистеми и оказва влияние върху газовия обмен между атмосферата и океаните. В много държави замърсяването на водите заема застрашителни размери. Населението им ползва вода със съмнително качество. В повечето случаи като водоизточници се използват реките и езерата, замърсени с отпадъчни води.

 

Замърсяването на водите от промишлеността се дължи преди всичко на химичните вещества, които се използват или получават в производството. Някои от тях притежават бактерицидни свойства и променят нормалната флора и фауна на водоприемниците. По-голямата част от тези химически вещества са токсични и опасни за здравето на човека. Бързите темпове на промишлено развитие, липсата на достатъчен брой пречиствателни съоръжения, лошата експлоатация на съществуващите такива, честите аварии в тях, липсата на обратни цикли за използването на промишлените води -това са главните причини, които усилват замърсяването на водите.

 

Все повече хората си задават въпроса какви са възможните пътища за използване и преобразуване на природата в интерес на цялото човечество, как ще се ликвидират негативните промени и отрицателните явления, свързани с нейното унищожаване. Отговорът е, че за да може фундаментално да се разрешат проблемите на околната среда, хората трябва да подобрят своя морален стандарт. Човечеството трябва да разбере важността на проблема, защото само така ще може да предприеме необходимите мерки и инициативи и да ги реализира по най-ефективния начин.

 

Източник: https://ivapopova.wordpress.com

 

 

Великата зелена стена

 

Пустините поглъщат все повече обработваема земя, което застрашава живота на стотици милиони хора. Може ли човекът да се справи с тази опасност?

 

 

Източник: Thinkstоck/Guliver

 

Погледнете картата на Африка! Пустинята Сахара, с нейните 9,4 млн. кв. м площ, заема почти 25% от територията на континента. Това е почти колкото Европа. И 85 пъти България. Преместете поглед вдясно към Азия. На границата между Китай и Монголия пустинята Гоби се простира на 1,295 млн. кв. м.

 

 

Източник: Getty Images/Guliver

 

Пустините, както знаем, са доста негостоприемно място за живот. Но всичко щеше да е наред, ако не се разрастваха.

 

За 50 години Сахара е погълнала близо 647 500 кв. км. Гоби пък превзема по 3600 кв. км пасища всяка година.

 

Източник: Getty Images/Guliver

 

Тези промени влияят на живота на стотици милиони хора – огромни райони на север и юг от Сахара, както и в Централна Азия, рискуват да станат негодни за земеделие, а опустиняването и все по-честите прашни бури се свързват с респираторни проблеми дори в Северна Америка и унищожаването на кораловите рифове в Карибския басейн. Според учените около един милиард тона прах от Сахара се вдигат в атмосферата всяка година, а ветровете от Гоби унищожават най-горния слой на почвата на хиляди квадратни километра площ.

 

 

Източник: Getty Images/Guliver

 

За справяне с проблема са създадени два много подобни и изключително мащабни проекта – „Великата зелена стена на Сахара и Сахел“ (Great Green Wall of the Sahara and the Sahel Initiative/Grande Muraille Verte pour le Sahara et le Sahel) и „Зелената велика стена“ (Green Great Wall) в Китай.

 

Замисълът е съвсем прост – да се направи зелен пояс от дървета, който да спре разпространението на Сахара и Гоби.

 

Първият проект е разработен от Африканския съюз. Идеята за него се ражда още през 1952 г., но е преоткрита през 2002 г. на специална среща за борба с опустиняването в Чад и е одобрена през 2005 г. от Конференцията на лидерите и държавните глави на Общността на държавите от Сахел-Сахарския регион. Първоначалната идея е да се засади пояс, широк 15 км, простиращ се от Дакар (Сенегал) до Джибути (Джибути) – близо 6500 км. Оттогава тя се развива значително и от инициатива за засаждане на дървета, прераства в програма за развитие на селските региони, целяща да подобри условията на живот в региона.

 

В Китай проектът „Зелената велика стена“ започва през 1978 г. с цел залесяването в Северен Китай да се увеличи от 5 на 15%, като по този начин се намали опустиняването.

 

Източник: Getty Images/Guliver

 

Днес проектът е в четвъртата си фаза, започнала през 2003 г., в която залесяването се прави със семена от въздуха или се плаща на фермерите да засаждат дървета.

 

През 2009 г. стената достигна площ от 500 хил. кв. м – най-голямата изкуствено засадена гора в света. Според държавната статистика обикновените китайци са засадили около 56 млрд. дървета през последното десетилетие. Бившият американски вицепрезидент Ал Гор изчислява, че всяка година Китай засажда два и половина пъти повече дървета, отколкото целия останал свят.

 

Източник: Getty Images/Guliver

 

Проектът обаче е съпътстван и от редица проблеми, които водят до много критики. От една страна голяма част от растенията не оцеляват. Част от причините е, че се засаждат видове, нетипични за региона. Това пък води и до намаляване на биоразнообразието, защото новозалесените територии се оказват неподходящи за местната флора и фауна.

 

От друга страна има опасност дърветата да „изпият“ и без това оскъдните подпочвени води в по-сухите райони като Северен Китай, например.

 

Все пак „изграждането“ на „Зелената велика стена“ продължава. Планирано е създаването на система за надзор, включваща картографиране и наблюдение, на стойност 1,2 млрд. долара.

 

Предвижда се инициативата да приключи около 2050 г., като дотогава „зелената стена“ трябва да е дълга 4500 км.

 

Източник: VESTI

 

 

 

20 трогателнио инсталации, които показват болката на нашия свят
   
За колко време се разграждат битовите отпадъци, които оставяме след себе си
   
Най-разпространените в нашия бит отпадъци и времето за тяхното разлагане в природата