Знаеш ли, че ...?

 

Японците произвеждат дървесина от 700 години, без да изсичат дървета

 

Как?

 

С дайсуги, чрез тази японска техника произвеждаме дървесина, без да изсичаме дърветата

 

Снимка: JPstocker / Shutterstock

 

В горите около Киото човек може да намери изоставени гигантски дайсугита. Те произвеждат дървесина 200-300 години преди да се изтощят. Все още живи стволовете на някои от тези дървета достигат до 15 метра диаметъра.

 

Япония е особено интересна страна – особено от гледната точка на външен наблюдател. Със своите стремежи към съвършенство – нещо, което е дълбоко вкоренено в нейната култура - тя не престава да ни удивлява и вдъхновява. Това е видимо в най-различни области от живота.

 

Вероятно повечето от вас са запознати с концепцията за бонсая – японско изкуство, създадено преди хиляди години, благодарение на което хората създават миниатюрни дървета, имитиращи облика на своите по-големи събратя.

 

Чували ли сте обаче за дайсуги? Макар и техниката да има сходства с бонсая, крайният резултат е особено различен.

 

 

Снимка: Wrath Of Gnon@wrathofgnon

   

      

Дайсуги датира от XIV и позволява на хората да създават дървен материал, без да изсичат дърветата. Как? Посредством специални кедрови дръвчета. Филизите им се подрязват внимателно на всеки две години, като се оставя само стъблото. По този начин те растат право нагоре. Прибирането на дървесината отнема 20 години, като на основата на дървото могат да се отгледат стотици филизи. Представете си гигантски бонсай и няма да сгрешите.

 

Методът е измислен от хората от Китаяма и е използван, за да се реши проблема с разсада. Засаждането и отглеждането на дървета по стръмните склонове в региона е изключително трудно. Дайсуги позволява на арбористите да намалят броя на насажденията, да ускорят прибирането на реколтата и да произвеждат дървесина с по-голяма плътност.

 

През годините популярността на тази техника е намаляла. Днес кедровите дървета отглеждани по този начин растат главно в добре поддържани градини заради привлекателния си външен вид.

 

През XIV век този метод е бил широко използван и поради една друга причина. Тогава архитектурния стил “сукия зукури” е бил много популярен, но не е имало достатъчно дървен материал, за да се построи дом за всеки член на аристокрацията или самурай. Използвайки бонсай техники дайсуги решава този проблем по много елегантен начин.

 

Използването на дървесина произведена чрез дайсуги не е било само за показност. Дърветата отгледани по този начин са 140% по-гъвкави  от нормалния кедър и са 200% по-плътни. С други думи тази дървесина е била перфектна за покриви и навеси. От една страна изглеждаща добре, а от друг устойчива на тайфуни.

 

Източник: Обекти.bg

 

 

Снимка на тигър, прегърнал дърво, спечели наградата

„Фотограф на дивата природа на годината“

 

 

Снимка: Авторът Сергей Горшков е заснел сибирския тигър в източната част на Русия.

    

Снимка на тигър, прегърнал дърво, спечели голямата награда на конкурса „Wildlife Photographer of the Year“, който се организира за 59ти път от Природонаучния музей в Лондон.

 

Авторът Сергей Горшков е заснел сибирския тигър, докато животното се е търка в дървото, за да остави миризмата си, в източната част на Русия.

 

„Светлината, цветовете, текстурата – сякаш това е картина. Сякаш тигърът е част от гората. Опашката му се слива с дървото, сякаш са едно“ коментира пред BBC Роз Кидман Кокс, председател на журито в конкурса.

     

 

Снимката на лисица, която се храни с гъска, донесе на 16-годишната Лина Хейкинен от Финландия наградата за най-добра снимка в младежката категория.   Портрет на дългоноса маймуна заснет в Борнео от Можен Троле спечели голямата награда в категорията портрети.
 
В категорията „Околна среда на Земята“ италианецът Лучиано Гауденцио бе избран за победител. Снимката му е направена от северната страна на най-активния вулкан в Европа, Етна, и показва реката от лава, която се стича.  

Тази стъклена жаба, която си похапва паяк спечели наградата за влечуги и земноводни. Фотографията е дело на испанецът Хейми Кулебрас.

 

 
Кадърът „Историята на две оси“ на Франк Дешанол взе отличието за снимка на безгръбначни. Той е използвал специална система за стабилизиране, за да заснеме кадъра.  

Октопод или извънземно в нощното небе? Сонгда Кай успява да заснеме уникалния кадър, който й носи победата в подводните снимки,  във Филипините. Животното на снимката е голяма само 6 сантиметра.

 

 

В категорията за бозайници, тези малки Манули спечелиха сърцата на журито. Снимката е направена в северен Китай, близо до границата с Тибет. Кадърът е заснет от Шанюан Ли.

 

Източник: Еконовини.bg

 

 

 

Венеция се пребори с прилива

за първи път от 1200 години насам

 

Дългоочакваната система за превенция на наводнения във Венеция „Мойсей“ предпази успешно града от прилива за първи път от 1200 години.

 

Подводните бариери за успели да задържат първия съществен прилив за сезона, при който нивото на водата се е покачило с 125 сантиметра.

 

Обикновено при тези условия 1/3 от града се наводнява, голяма част от заведенията и магазините затварят, а известният площад Сан Марко остава под вода.

 

Тази година е различно. Площада остана сух и пълен с посетители – нещо, което не се е случвало от 1200 години.

 

Себастиан Фагарази живее на първия етаж в централната част на Венеция. Всяка година той е свикнал да премества всичките си вещи на високо, за да не се увредят от наводнението.

 

„Тази година игнорирах сирените за опасност от наводнение и не преместих вещите си. Имах вяра, че „Мойсей“ ще проработи. И се оказа, че съм прав. Това е историческо поведение“ коментира Фагарази пред CNN.

 

Системата „Мойсей“ е дългоочаквано решения за проблема с наводненията във Венеция. Тя трябваше да е готова през 2011 г. и да струва около 1.8 милиарда евро, но заради корупционни скандали тя е готова почти 10 години по-късно и струва над 5.5 милиарда.

 

„Мойсей“ се състои от подводни бариери, които създават предпазна стена, която не позволява на прилива да нахлуе в най-уязвимите места в града.

 

 

 

Източник: ЕКОНОВИМИ.BG

 

 

 

 

Холандски скулптур е прекарал последните 28 години в проектирането на създания движещи се от вятъра и ги е нарекъл Страндбийсти или ′′плажни животни".

 

    

 

Кинетичните скулптури на Тео Янсен се носят сами. Идеята е за спасяване  живота на планетата. Те са направени от пластмасови бутилки и тръби, електрически ленти, лепило, найлонови нишки, картон и други отпадъчни материали. Творенията на Янсен представляват огромни странни животни, които се захранват от вятърна енергия и могат да се движат самостоятелно. Въпреки очевидната им лекота, те са в състояние да поддържат стабилност дори при силни пориви на вятъра. Преди създаването на следващата фигура, скулптурът с помощта на компютърна програма изчислява параметрите на модела и едва след това ги събира и поставя на брега на морето, близо до дома му в Холандия. Днес е събрал цяло семейство странни животни, мирно съжителстващи помежду си.

 

 

 

За достъп до видеото натисни тук.

 

Източник: TrendexMexico

За повече по темата на място в библиотеката сп. DIVA, бр. 10, 2020, с. 106-109

 

 

В Япония, ако дърво влиза в параметрите на строяща се магистрала, опаковат корените и го преместват.

 

 

 

През септември дървесните жаби в Аляска замръзват, за да могат да преживеят зимата. Те са едни от най-добре понасящите замръзване на кръвта и тъканите същества в света.

 

 

 

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ ... :


Най-високият връх на Балканския п-в се намира в България - вр. Мусала - 2925 м!

 

Селото с най-голяма надморска височина на Балканския п-в се намира в България - с. Орцево - 1555 м. (център) - 1606 м!

 

Най-високата жп-гара на Балканския п-в се намира в България - гара Аврамово - 1267 м!

 

Най-високото езеро на Балканския п-в се намира в България - Леденото - 2709 м!

 

Най-високият водопад на Балканския п-в се намира в България - Райското пръскало. Пръските на водопада падат от невероятната височина от цели 124 метра!

 

Най-големият подземен водопад на Балканския п-в се намира в България, пещерата Дяволското гърло - 42 м!

 

Най-горещият гейзер в Европа и на Балканския п-в се намира в България - Сапарева баня 103°С!

 

Най-високият язовир на Балканския п-в се намира в България - язовир Калин в Рила планина - 2394 м!

 

Ценете забележителностите на България!
Малка държава, която ни дава толкова много красота!

 

Раят на Земята - нашата България!!! 

 

 

Източник: Travel-withus Srednogorie

 

 

 

Най-забавните снимки на дивата природа за 2020  са следните: натисни тук

 

Източник: HIGH ViEW ART - красивата част от живота


 

Инициативата краудфандинг спомага за спасяването на повече от 100 годишно дърво банян в Гоа

 

 

Инициатива за масово финансиране от любители на природата и местни организации спаси над 100-годишно дърво банян близо до плажа Арамбол в Северна Гоа, което беше изкоренено поради проливни дъждове

 

Неумолимите дъждове удариха крайбрежната държава на 5 август, в резултат на което дървото беше изкоренено, което след това падна край пътя.

 

Съкрушените местни жители и любителите на природата стартираха онлайн кампания за краудфандинг, за да прекоренят дървото.

 

Авертино Миранда, координатор на Зелената бригада Гоа, каза, че кампанията е стартирана за събиране на пари за корени на дървото.

 

С набраните средства са привлечени експертите от Хайдерабад за процедурата по презасаждане.

 

Удай Кришна от фондация Вата помага за прекореняването на дървото, което е засадено в дупка, дълбока три до четири фута.

 

Двудневната операция е проведена на 18 август, и за първи път инициативата за краудфандинг се използва за презасаждане на дърво.

 

 

Източник: The Bharat Express News

 

 

 

 

Тувалу – изчезващият рай

 

 

Коя е най-малко посещаваната държава в света? Едва ли мнозина често си задават този въпрос, но отговорът му е доста интересен.

  

Малката тихоокеанска държава Тувалу.

 

Едва ли много хора са чували за нея.

 

Островната държава се намира в Полинезия, в западната част на Тихия океан. На равно разстояние между Хаваите и Австралия.

 

Всяка година по-малко от 2000 души посещават тихоокеанската страна.

 

Тувалу е разположена върху 3 рифови острова и 6 атола, като общата им площ е малко над 25 квадратни километра. Местното население е около 11 000 човека.

 

 

Снимка: Фунафути е най-населеният остров в Тувалу. На места той е широк по-малко от 20 метра

 

Най-населеният остров е Фунафути, както се казва и столицата на държавата. Той представлява тясна ивица от няколко малки острова, която се разпростира на едва 9 км и обгражда лагуната Те-Намо. На места островът е широк по-малко от 20 метра.
   
Островите разполагат с няколко уникални лагуни, плажове и коралови рифове, както и хотел и летище. Въпреки уникалната природа, която предлага, туризъм на островите почти няма. Реално от тези 2000 посетители годишно, по-малко от 300 са с цел туризъм.

 

Тихоокеанската държава обаче е поставена и пред по-голям проблем от липсата на туристи – климатичните проблеми.

 

 

Тъжната истина за Тувалу е, че след няколко десетилетия страната може вече да не съществува.

 

Климатичните промени и топенето на ледовете повишават нивото на океана, което отнема земя от островите, чиято средна надморска височина е по-малко от два метра. От 1971 г. до 2014 г. малко под 75% от земята на Тувалу е била погълната от океана.  

 

През 2014 г. правителството приема решение, че ще започне да търси земя в Австралия и Нова Зеландия, която да купи, където местното население да се премести, ако островите станат необитаеми.

През 2000 г. Тувалу става член на ООН, като основната цел за това е популяризирането на темата за климатичните промени и последиците от тях върху островните държави и най-ниско развитите държави в света.

 

На ежегодната конференция на ООН за промените в климата, проблемите на Тувалу и другите тихоокеански държави,  бяха една от основните теми, които се дискутираха. Тогава министър председателя Енеле Сапоага изнесе паметна реч, която завърши с думите:

 

„Нека го направим за Тувалу, защото ако спасим Тувалу, ще спасим света“.  

 

Източник: ЕКО НОВИНИ.BG

 

 

 

 

 

Градина в бутилка: перфектния цикъл на живота в умален вид

 

През 1960 г. англичанинът от Съри Дейвид Латимър засажда малка градина в 37-литрова стъклена бутилка и я запечатва. Той отваря бутилката 12 години по-късно, за да добави малко вода и след това я запечатва завинаги. Самостоятелната екосистема процъфтява от близо 60 години.

 

Градината е перфектно балансирана и самостоятелна екосистема. Бактерията в компоста изяжда мъртвите растения и разгражда кислорода, който се отделя от растенията, превръщайки го във въглероден диоксид, който е необходим за фотосинтезата. А Латимър върти периодично бутилката, за да излага на слънчева светлина всяка нейна част.
Това е по същество микрокосмос на Земята.

 

 

Снимката е от 2016 г.

 

Източник: Обсерватория за Идеи - 2Д


 

 

 

 

Бягащо дърво провокира пътуващите на магистрала Тракия

 

Някои го оприличават на ент, други на Трансформърс

 

      

"Бягащото дърво" е един от най- често сниманите обекти на автомагистрала Тракия. То се намира на 168-я километър преди Стара Загора в посока Бургас на аутобана. Мнозина го оприличават на ент - фантастичните герои- дървета на Джон Роналд Руел Толкин. Те са вдъхновени от говорещите дървета, които присъстват в много от световните митове. 

 

Други пък го сравняват с Трансформърс. Така или иначе дървото провокира любопитството и фантазията на пътуващите, както и уменията на фотографите. 

 

 

 

 

 

Последните снимки са на фотографа Велчо Бонев. 

 

 

 

Източник:  TrafficNews

 

 

 

Международният символ за рециклиране е широко възприет символ обозначаващ рециклируеми материали. Съставен е от три гонещи се стрелки образуващи мьобиусова лента с триъгълно очертание и символизиращи кръговрата в природата.

 

През 1969-1970 г. световното внимание е привлечено от проблемите свързани с околната среда и довежда до създаването на Деня на Земята. Подбудена от това, чикагската компания Container Corporation of America — голям производител на рециклиран картон, спонсорира национален конкурс за дизайн символизиращ процеса на рециклиране. Конкурсът е спечелен от 23-годишния Гари Дийн Андерсън, студент в Южнокалифорнийския университет. Проекта е избран сред над 480 участника и Гари печели голямата награда от 2500 долара.

 

 

 

В последствие става влиятелен графичен дизайнер и архитект. Той има важен принос в областта на градското планиране и градското развитие. Въпреки това той все още е най-известен с проектирането на символа за рециклиране, тъй като той остава едно от най-лесно разпознаваемите лога в света. Всъщност, неговият дизайн се нарича един от "най-важните икони на дизайна" на Америка.

 

Заради своята простота и оригиналност символът бързо става популярен. Компанията CCA опитва да го регистрира като търговска марка, но заради възражения от страна на патентното бюро оттегля молбата си. Така символът става обществено достояние и може да се използва свободно.

 

Източник: AutoBOX  express service

 

 

Учени: белите мечки може да изчезнат до края на века

 

 

Белите мечки може да изчезнат от дивата природа до края на века. Това твърдят учените от Университета в Торонто в новото си изследване, публикувано в научния журнал „Nature Climate Change“.

 

Причина за това се топящите се ледове и увеличаващата се човешка дейност в региони, които се обитават от бели мечки.

 

Друга причина за прогнозата е, че се увеличава човешката дейност в региони, които мечките обитават. Пример за това е делтата на река Об, където полярните мечки ловуват. В последните няколко години областта се е превърнала в натоварен коридор за транспортиране на природен газ, което прогонва животните.

 

Според екипа от учени трябва да бъдат взети сериозни мерки срещу парниковия ефект и промените в климата, за да не се стигне до драстично намаляване на полярните мечки.

 

Въпреки това някои експерти смятат, че черната прогноза на учените от Университета в Торонто, няма да се сбъдне.

 

Техните аргументи са, че белите мечки могат да оцелеят месеци без да се хранят. Освен това през последните 15 години броят им в природата се е увеличил с около 25%. От 25 000 през 2005г. до около 31 000 днес. Това показва, че усилията през последните 15 години видът да бъде защитен, а ловът му ограничен до минимум, дават резултат. 

 

Източник: Еконовини

„Светлината, цветовете, текстурата – сякаш това е картина. Сякаш тигърът е част от гората. Опашката му се слива с дървото, сякаш са едно“ коментира пред BBC Роз Кидман Кокс, председател на журито в конкурса.