Опазване на околната среда

		Програма за опазване на околната среда на Община Габрово, с период на действие 2016 - 2010 г.

		Подземни контейнери за отпадъци в Габрово

		ЗЕЛЕНА КНИГА относно пазарните инструменти за опазване на околната среда и за целите, свържете се с тази политика

		Защити гората - приложение за предоставяне на сигнали от граждани относно съмненията за незаконни дейности в горите

		CEMIS - Информационна система за кръгова икономика. Информационна платформа, предоставяща на потребителите систематизиране и информиране за избор за възможност за предотвратяване и премахване на образуването на битови отпадъци, разделното събиране, подготовка за повторно използване и рециклиране на битовите отпадъчни материали.

		WWF пусна мобилно приложение за подаване на сигнали за незаконни дейности в гората
		Ръководство за опазване на биологичното разнообразие в територии за отглеждане на тютюневи култури

		Промени картинката - Замърсяването с цигарени фасове – световен проблем. Всяка секунда десетки хиляди фасове се изхвърля и замърсяват околната среда…:на улицата; на автобусната спирка; на шосето от преминаващ автомобил; на плажа; в гората …вместо на предназначените за битов отпадък места. Това е проблем, който засяга всички ни. Трябва да действаме сега. Нека обедините усилия си и заедно да изчистим планетата си от боклука. Земята не е пепелник.

		Природен - Хайде заедно на лов за отпадъци! Отбележете замърсени участъци около себе си и организирайте ''мисии'' почистването им заедно с приятелите си.

		Фондация Геяа Челониа - Спасителен център за сухоземни костенурки. изцяло посветена на опазването и изучаването на костенурките. Фондацията получава официално разрешение от Министерството на околната среда и водите да извършва полеви и научни изследвания на територията на нашата страна с цел опазване на двата вида сухоземни костенурки, а Центърът за костенурки е официално одобрен да функционира като спасителен център.

		Фондация Дивите животни - българска неправителствена организация имаща за цел да подпомагане опазването на биоразнообразието и оцеляемостта на дивите животински видове в Република България и повишаване на екологичната култура на българското общество

Как работи рециклирането в Япония!

Градски дървета страдат

от небрежното отношение и неправилни действия, подсилени и от климатичните промени

Доц. д-р Момчил Панайотов е част от авторския екип на “Климатека”, преподавател по специалност „Дендрология“ в Лесотехническия университет. Занимава се активно с проучвания на планински гори, тяхната история и развитие, както и на влиянието на различни фактори върху процесите в горите – климатичното вариране и екстремните климатични прояви. Любимите му обекти за работа са старите гори на Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша. Той е председател на Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и е дълбоко ангажиран с темата за обучения по лавинна безопасност и предотвратяване на лавинни инциденти. Част е от Софийския отряд на Планинска спасителна служба към БЧК.

Големите градове в България имат добро наследство от трайна дървесна растителност, но днес за нея не се полагат достатъчно грижи и липсва разбиране за ползата ѝ. Добро озеленяване е сред най-ефикасните методи за намаляване на прегряването в градовете. Много често обаче градските дървета се намират под значителен стрес в резултат от небрежното отношение и неправилните действия, подсилени и от засилващите се климатични промени и всички тези фактори влошават състоянието и съкращават живота им. Имаме нужда не само от професионална грижа за градските дървета, но и от работеща нормативна уредба, която да позволява пряко третиране на трайната дървесна растителност като основен градивен елемент на зелената система на всеки град.

В резултат от проявленията на климатичните промени градовете ни са поставени пред множество предизвикателства. Покачващите се глобални и локални температури имат редица проявления, в това число допринасят и за зачестяващи горещи вълни и формирането на градски топлинни острови. Само през лятото на 2022 г. в Европа, горещите вълни са предизвикали смъртта на над 20 000 човека, като повечето от тези случаи са в градовете. При допълнително затопляне, смъртността по тази причина може да се увеличи с 90 000 човека/годишно, по прогнози на Европейския изследователски център (JRC).

Какви са ползите от дърветата в градска среда?

Създаването и поддържането на добро озеленяване с високи дървета е сред най-ефикасните и бюджетни методи за намаляване на негативните ефекти на прегряването в градовете. Дърветата в градска среда предоставят множество ползи (Фиг. 1), като основната е директно охлаждане чрез засенчване, но не по-малко важни са и пречистване на въздуха, усвояване и дългосрочно съхраняване на въглерод, намаляване на праховото замърсяване и разходите за охлаждане на сгради. От друга страна, те имат и естетически ефекти и допринасят за цялостно подобряване на средата и качеството на живот.

Фигура 1: Ползи от дърветата в градска среда.

Източник: Климатека (свободна за разпространение).

Какви са проблемите на дърветата в градската среда?

Проблемите на дърветата в градска среда могат да се разделят условно на две основни групи (Фиг. 2), които ще бъдат разгледани детайлно по-надолу.

Фигура 2: Проблеми на дърветата в градска среда.

Изочник: Климатека (свободна за разпространение).

Дърветата в градска среда са подложени на значителен стрес в следствие на климатичните промени

Прогнозите за влошаване на климатичната обстановка ще повлияят неблагоприятно на дърветата в градска среда. Тези проявления могат да бъдат разделени в няколко основни аспекта:

Покачване на температурите,

По-чести и по-продължителни горещи вълни,

Засушавания през летния и есенния сезон,

Интензивни бури (силни ветрове и поройни извалявания, често с градушки).

В резултат се очаква дърветата в градска среда да станат по-уязвими на патогенни атаки, увеличение на смъртността им и съкращаване на жизнения период на по-чувствителните видове. Всичко това ще доведе до значителни разходи за подмяна на дървета, частична подмяна на състава, повече разходи за поддържащи мероприятия.

Важен фактор е и неблагоприятната обстановка, в която се развиват

Част от предизвикателствата, на които са подложени дърветата в градска среда, са свързани с неблагоприятната обстановка, в която се развиват и по-конкретно с:

Силно намалено пространство за развитие на корените;

Честа липса на истинска почва – кореновите системи се развиват в смес от отпадъчни материали от строителство с минимално количество “истинска жива почва“;

Пространството над корените е “запечатано” или много малко – затруднява се достъпа на вода, аерирането на почвата, често има отъпкване и замърсяване;

Засилен стрес от суша – комбинация от по-малко вода и повече загряване на въздуха поради излъчването на топлина от пътните настилки и фасадите на сградите;

Третиране със смеси с високо съдържание на соли през зимния сезон;

Понякога има и неправилен избор на дървесни видове.

Друг съществен проблем е и непрофесионалният подход към дърветата

Проявления на този проблем са непрофесионалните опити за „съкращаване на короната“, които често са крайно закъснели, в неподходящ период и/или са извършвани от хора без необходима подготовка (арбористи). Друг проблем са и много честите наранявания на стъблата при ремонтно-строителни дейности. И цялостно се наблюдава липса на разбиране за значението на дърветата и правилните грижи за тях от граждани и представители на институции.

До какво водят всички тези проблеми?

Фигура 3: Последствия за дърветата в градска среда.

Изочник: Климатека (свободна за разпространение).

Дърветата лесно се увреждат от дървесиноразрушаващи гъби, навлизащи лесно през наранените части на стъблата и короните, което намалява тяхната устойчивост и съкращава значително живота им. При някои дървета нараняванията и неправилните дейности водят до бързо загиване.

Решения и добри практики

Съществуват множество прости и бюджетни решения биха могли да допринесат за подобряването на състоянието на дърветата.

Имаме нужда от работеща нормативна уредба, която да позволява пряко третиране на трайната дървесна растителност като основен градивен елемент на зелената система на градовете. Като добър пример може да се посочат стратегиите на Барселона и Дъблин, в които се разглеждат на достъпен и същевременно достатъчно ясен и конкретен език различни аспекти за градските дървета, добри практики, професионални съвети.

Създаване на работещи наръчници – от експерти за служители, наети изпълнители на дейности, граждани и др.

Ограждане на дървета по време на ремонти – необходими са сериозни „превантивни“ санкции при небрежно или умишлено нараняване, тъй като то влошава значително състоянието на дадено дърво и съкращава неговата устойчивост и живот. Пример за превантивна мярка при ремонтни и строителни дейности би било просто да се сложат няколко дъски около ствола на дървото и след това да се използва някакъв изолационен материал (дори маркуч), за да бъде предпазено дървото от случайно нараняване. Такива практики съществуват в момента на много места и гарантират, че при някоя операция дървото няма да бъде наранено сериозно.

Поливане – могат да се използват торби за забавено поливане на новопосадени дървета в градска среда. Цената им на дребно е около 40 лв, но дървото получава шанс да оцелее в горещите летни дни. Трябва да се подчертае, че новозасадените дървета имат много малка и неразвита коренова система и тя не може адекватно да понесе нуждите на дървото в сухи периоди.

Мерки против отъпкване на почвата – всички сме виждали различни декоративни решетки, които предпазват почвата от отъпкване и могат да бъдат подменяни при порастване на дървото. Съществуват много варианти, като това значително помага за по-добро състояние на почвата, по-лесно поемане на повече вода и по-добро аериране на почвата.

Експертни каталози – те разглеждат подходящите дървесни видове, предвид различни условия и ограничения на средата, включително и съобразени с прогнозите за климатичните промени. Подобни каталози трябва да се изготвят от експерти в областта и да са съобразени с конкретния регион.

Работа на специалисти и нужда от работещ кадастър – необходимо е да се развие качествен кадастър, изготвян от експерти, като в него работят експерти, които да правят анализ, да планират необходимите действия и т.н.

Публичен регистър на трайната дървесна растителност, съдържащ подробна информация.

Работа със специалисти – взимането на качествени решения винаги трябва да става от обучени за целта експерти. Това важи особено много и за изпълнение на конкретните дейности. Работата с дърветата може да е крайно опасна и ако се извършва непрофесионално да коства включително живота на хора. Некачественото изпълнение на дейности по поддръжка на дърветата освен влошаване на здравословното състояние и естетическата стойност на дърветата може да доведе и до механично отслабване, което от своя страна да е причината за пречупване на клони по време на буря и нараняване на случайни минувачи. По тази причина на всички дейности по оформяне и поддръжка трябва да се гледа много внимателно и те да се извършват от обучени арбористи.

И на последно място публичните и медийни кампании ни помагат да си дадем сметка какво е значението на градската растителност, защо трябва да я пазим и как тя успява да промени публичната среда за по-добро.

В заключение, дърветата в градовете ни носят значителни ползи за публичната среда и за хората, но те не се осъзнават от повечето жители и служители на администрацията. В същото време имаме нужда от по-добра нормативна уредба и създаване на работещ публичен регистър на трайната дървесна растителност. Време е да изискаме по-професионално отношение към дърветата в градовете, в които живеем.

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

В публикацията са използвани материали от:

Dublin City Tree Strategy, 2016-2020

New York City’s Urban Forest

Barcelona Management of Trees

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА УСТОЙЧИВА ЕНЕРГИЯ И КЛИМАТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА 2021-2030 г.

Софияплан, „Програма за София“

Проект „Зелена София“

Защо горещите вълни се наричат „тих убиец“?, Климатека

Топлинен остров в България и какво е влиянието му върху градската среда и хората?, Климатека

Reducing Urban Heat Islands: Compendium of Strategies

Iugman et al. 2023, the Lancet, Cooling cities through urban green infrastructure: a health impact assessment of European cities

Urban heat islands: cooling things down with trees, green roads and fewer cars, The Guardian

JRC, PESTA IV Report

Източник: Климатека – наука за климата на твоя език

Теодора Пенева: Китай върви уверено по пътя към „зелена“ икономика

Опитът на Китай показва силната роля на правителството в определянето на цялата система за „зелено“ финансиране и осигуряване на възможността за реализиране на декарбонизация на икономиката до 2060 г., казва в коментар за КМГ Теодора Пенева, гл. асистент в Института за икономически изследвания към БАН. Тя е убедена, че подходът „отгоре-надолу“ на правителството води до успешното създаване на ключовите параметри на „зелена” финансова система преди да се обяви целта „30-60“.

В коментара си Теодора Пенева припомня, че през 2021 г. китайският президент Си Дзинпин е дал ясна заявка за продължаване на курса към „зелена” икономика и довеждането на Китай до въглеродна неутралност. Една от целите на страната е постигането на пик във въглеродните емисии до 2030 г. и въглероден неутралитет до 2060 г.

Какви обаче са главните предизвикателства и перспективите на страната по пътя към зелена икономика?

Китай се стреми към енергиен и технологичен преход в мащаб, какъвто трудно можем да си представим. Самата индустриална структура на страната обуславя високо потребление на енергия. Какво означава за Китай намаляване на близо 32% от общите емисии в света?

На първо място, потреблението на енергия на единица брутен вътрешен продукт в Китай е много високо, поради големия капацитет на енергоемките индустрии. Страната е световен лидер в производството на желязо, стомана, цимент, в химическата промишленост.

Стоманодобивният сектор произвежда 1,8 млрд. тона или 15% от общите въглеродни емисии на Китай през 2021 г., и 60% от глобалните въглеродни емисии в сектора. Производството на цимент в страната достигна 2.36 млрд. тона през 2021 г., или 57% от световното производство, генерирайки и 1,37 млрд.тона емисии през същата година - три пъти повече спрямо 2001 г. От друга страна химическата промишленост заема 13% от въглеродните емисии на страната и отново е водеща в световен мащаб по производство.

През 2020 г. потреблението на енергия на единица вътрешен продукт в Китай достига 5,1 млрд. тона - намалено с 15% спрямо 2015 г.”

Но какво се случва, когато Китай обяви край на анти - COVID мерките и разпусна свободното движение в началото на 2023 г.? - това е другия важен въпрос, коментира Теодора Пенева и цитира анализатори, които автоматично повишават прогнозите си за икономически растеж от 5% на 6% за 2023 г., като очакват и повишаване на вноса на енергийни ресурси в резултат на подобрената икономическа обстановка. С това се увеличават и въглеродните емисии, при сегашните технологии и енергиен микс.

От своя страна, китайски анализатори посочват, че близо 60% от технологиите все още не са развити, за да се достигне климатична неутралност през 2060 г., обяснява тя и подчертава, че за да продължи намаляването на потреблението, Китай трябва да инвестира в нови технологии за намаляване на емисиите, за улавяне, използване и складиране на въглерод, водородни технологии и т.н.

Българският научен експерт посочва, че Китай е поставил цели за намаляване на енергийното потребление с допълнителни 13,5% през 2025 спрямо 2020 г., с 18% емисиите на въглерод за единица БВП и увеличаване делът на неизкопаеми горива в общото енергийно потребление с 20% до 2025 г.

Тя припомня, че също така е висок и процентът на въглищни централи в енергийния микс и дава пример: над 63% от общото производство на електроенергия е от въглищни централи през 2021 г. Капацитетът на термичните централи от въглища предимно и по-малко газ достига 1245 ГВ през 2020 г. Въпреки че Китай има най-големият капацитет на енергия от възобновяеми източници в света от 905 ГВ, през същата година, това е само 41% от капацитета на страната и 27% от производството на енергия.

Теодора Пенева смята, че за да постигне поставените цели, Китай възнамерява да повиши капацитета на вятърна и слънчева енергия на 1200 ГВ през 2025 г. – от 535 ГВ през 2020 г., и да добави допълнителни 150 ГВ до 2035 г.

„Изграждането на нов капацитет на възобновяема енергия е заложено в плановете за нови 8 широкомащабни бази за чиста енергия на източния бряг до 2025. Това е една от шестте ключови сфери в сектор енергетика, където, в допълнение присъства и изграждането на ядрени централи, на нови далекопроводи за пренос на електроенергия, за транспорт на нефт и газ, капацитет за съхранение на енергия и осигуряване на гъвкавост на енергийната система”, категорична е тя.

„Китай има нужда от 21 трилиона долара за зелени инвестиции до 2060 г.“, казва Пенева и пояснява, че само 10% от общите инвестиции могат да бъдат направени от правителството, а останалите 90% трябва да се покрият от частен капитал. През 2021 г. общата сума на активите на търговските банки възлиза на 80% от необходимият капитал, а освен зелени проекти, страната има необходимост от финансиране и на множество други сектори.

Развитието на финансовата система в помощ на „зелената” икономика започва още през 2007 г. с новия Закон за опазване на околната среда и съвместното въвеждане на „Насоки за зелени кредити“ от централната банка на Китай и Комисията за банково регулиране. В годините след 2012 г. търговските банки вече имат изградени екипи и процеси, а представянето на банките е класирано по пазарна капитализация по критерии за устойчивост в редовните доклади на Министерството на околната среда.

„Таксономията“ на „зелени“ кредити стартира от 2013 г., като изисква 21 големи търговски банки да докладват своите данни за зелени кредити на всеки шест месеца. През 2015 г. е създаден Комитетът за зелени финанси към Китайското общество за финансиране и банкиране. До края на 2019 г. капиталовият обем в 21 големи банки надхвърли 10 трилиона юана, над 10% от общите заеми в техния баланс. През 2021 г. на финансовите пазари се продават и „зелени” акции и облигации, създадени са стотици фондове и тръстове, а фирмите имат задължение да отчитат в годишните си доклади постигнатите социални и климатични цели.

Стимулите за банките да развиват „зелени“ кредити са няколко:

1.Включване на ефективността на зелените финанси в макропруденциална система за оценка, която осигурява повече точки за банките с по-висок коефициент на зелени кредити.

2.Субсидии от някои местни власти върху част от лихвите по заема за конкретни зелени проекти.

3.Вътрешни банкови политики и стратегии за увеличаване на зелените кредити чрез създаване на независими отдели за зелени финанси и отделяне на повече ресурси за него.

Все още съществуват някои рискове, които възпрепятстват развитието на пазара на „зелено“ финансиране и декарбонизация на икономиката на страната. Има и някои бъдещи рискове, свързани с недостига на енергия при декарбонизирането на сегмента за производство на въглища, неблагоприятни външни фактори за икономиката и износа на Китай свързани с въвеждането на европейския механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границите, с високият дял на зелените кредити в текущата зелена финансова структура и унифициране на стандартите за зелено финансиране в страната и на международния пазар, обяснява Теодора Пенева, но е сигурна, че Китай търси гъвкави решения на своите структурни и системни проблеми и продължава активното си международно сътрудничество в сферата.

Източник: CRI online

Драстично намаляват врабчето, щиглецът и пъдпъдъкът

Бисерка ТРАЙКОВА

Причините - пестицидите, премахването на храстите и разораването на тревните площи.

Драстично намалява броят на голяма част от обикновените видове птици в България. Това показват резултатите от националното проучване на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), което се провежда ежегодно от 9 години насам. По повод миналогодишните резултати "Знаме" публикува интервю с председателя на БДЗП Петър Янков, който бе категоричен, че намаляването на птиците е червена лампичка за хората.

Щиглецът намалява с 66 процента, пъдпъдъкът - с 64 на сто, домашното врабче - с 50 процента, а градската лястовица - с 47 процента. Резултатите сочат тенденциите при 59 вида птици, които живеят в земеделските земи, горите и градската среда.

Проучването е проведено в над 160 места в цялата страна с участието на повече от 120 доброволци.

Източник: в. Знаме

Нова мрежа за улавяне на вода от мъглата постига 10% ефективност

снимка: MIT

На някои места по света мъглата е единственият източник на чиста вода.

При наличието на подходящи условия в много от безводните региони на света се използват мрежи, които улавят водата от влагата във въздуха – надеждно средство за производство на питейна вода на места, където няма никакви други алтернативи. И като при всяка технология и тук има много място за подобрения и иновации, особено за райони с изключително ограничен достъп до чиста вода.

Сегашните системи са доста неефективни, като кондензират и събират едва около 2% от наличната в мъглата вода. Ала един нов тип мрежа, разработена от изследователи от Масачузетския технологичен институт и колегите им в Чили, може да постигне петкратно по-големи водни добиви от въздуха.

Екипът е установил, че количеството водата, която се събира от въздуха, зависи от редица променливи величини: размера на нишките, размера на отворите между нишките, както и слоя, нанесен върху повърхността на влакната.

„Детайлни изчисления и лабораторни изследвания показват, че най-добри резултати се постигат с нишки от неръждаема стомана, дебели около три или четири пъти колко дебелината на човешки косъм, и с разстояние между влакната, което е около два пъти по-голямо от дебелината на нишките. В допълнение мрежата има покритие от разтвор, който намалява характеристика, наречена хистерезис на контактния ъгъл. Това позволява на малките капчици по-лесно да се плъзгат надолу по нишките още от момента, в който се формират, преди вятърът да ги е отнесъл от повърхността обратно в мъглата“, гласи описанието на MIT.

За новата мрежа е установено, че е в състояние да прихване 10% от наличната вода във въздуха, което би могло да доведе до добив от 12 литра на ден за всеки квадратен метър от мрежата. Резултатите от изследването са публикувани в „ACS: Оптимално проектиране на конструкции от пропускливи влакна мрежа за добив на дъжд“.

Към видеото тук

Източник: greentech.bg и techworld.bg

73 белоглави лешоядчета в Източните Родопи излетяха успешно

73 белоглави лешоядчета успешно излетяха от своите гнезда в Източните Родопи, съобщават от Българско дружество за защита на птиците. С две повече в сравнение с миналата година са младите птици, напуснали гнездата си сега, отчитат експертите от дружеството.

Резултатите от размножителния сезон на белоглавите лешояди през 2022 г. показват запазване на числеността на популацията в Източни Родопи в България на 111 двойки и гнездови успех от 0,72 малки на успешно замътила двойка. В сравнение с други субпопулации на вида в Европа тази запазва средно ниво на гнездовия успех и стабилна тенденция на нарастване, отчитат от БДЗП.

Малките лешоядчета се излюпват в края на март и началото на април. Близо четири месеца родителите оказват непрестанни грижи за новото поколение. Толкова време е необходимо докато потомството порасне достатъчно, за да започне първите летателни опити. В средата на лятото малките лешоядчета вече са напълно развити и тежат колкото възрастните им родители – около 7 кг, а понякога и повече, разказват от дружеството.

Лешоядите са постоянен и скитащ вид. Младите птици скитат до около петата година, когато достигат зрялост. През това време могат да извършат придвижвания на големи разстояния от местата на излюпване. Това са критични моменти, когато близо 70% от тях умират в тази ранна фаза на живота си. Данните от птици, които са маркирани в Източни Родопи показват, че една част от младите белоглави лешоядчета скитат и посещават далечни територии от Турция, Близкия изток, Арабския полуостров и дори Африка.

Рекорден е броят на излюпените белоглави лешоядчета в Източните Родопи през 2022 г. за последните повече от 30 години насам – 76 малки. За сравнение, едва няколко години по-рано, през 2016 г., са излюпени 51 малки. Тoвa уcтaнoви eкип нa Бългaрcкoто дружecтвo зa зaщитa нa птицитe пo врeмe нa мoнитoрингa нa гнeздoвитe кoлoнии през май. Рекорден е и броят на двойките белоглави лешояди, пристъпили към гнездене в Родопите – 101, като за сравнение през 2021 г. те са били 88 по данни на БДЗП.

Видът е бил многоброен в България до началото на XX-и век, след което започва да изчезва. През 1978 г. в района на Студен кладенец, Източните Родопи, е намерена само една размножаваща се двойка. Популацията на белоглавия лешояд в Източните Родопи се увеличава от около 10 двойки през 90-те години до 70 двойки през 2014 г. Въпреки положителната тенденция, бъдещето на вида е несигурно и нестабилно и са необходими повече усилия за опазването му и проследяване на неговата численост, напомнят от БДЗП.

Източник: XNEWS

Втората ботаническа градина на национално ниво в Китай предлага нови възможности за опазване на биоразнообразието в Южен Китай

От He Linping, Jiang Xiaodan (People's Daily) 09:02, 20 юли 2022 г.

Китай откри втората си национална ботаническа градина на 11 юли в Гуанджоу, южнокитайската провинция Гуангдонг, само няколко месеца след като първата беше открита в Пекин.

Южнокитайската национална ботаническа градина е тържествено открита в Гуанджоу, южнокитайската провинция Гуангдонг, 11 юли 2022 г. (People's Daily Online/Fu Haiyan)

Южнокитайската национална ботаническа градина, известна преди като Южнокитайската ботаническа градина, Китайската академия на науките (CAS), е една от най-старите изследователски институции по ботаника в Китай. В него се помещават растения, вариращи от видове от тропическите гори до тези, които първоначално растат в алпийски и пустинни райони.

Националната ботаническа градина се ангажира с научните изследвания, опазването на видовете, разпространението и използването на растенията в тропическите и субтропичните региони по света.

С обща планирана площ от 319 хектара, той разполага с 38 специализирани градини за 17 168 класифицирани вида за опазване ex-situ, обхващащи всички видове растения в Южен Китай.

В градината се помещават и три изследователски центъра, един музей на растителни образци, две национални теренни изследователски бази и три ключови лаборатории на CAS. Освен това тук се намира и център за консервация ex-situ и банка зародишна плазма за редки и застрашени видове растения.

В център за размножаване на редки и застрашени растителни видове в ботаническата градина информацията за всяко отделно растение се записва, за да се поддържа правилно управление през целия му жизнен цикъл, каза Нинг Зулин, заместник-директор и старши инженер на градинарски център на Южнокитайската национална ботаническа градина.

Primulina huaijiensis, вид на Primulina, е един от видовете растения, за които има регистрирана информация, представи Нинг

За да подобри защитата на вида, Южнокитайската ботаническа градина засили усилията си за изследване на дивата популация и събиране на вида. Досега градината е реализирала изкуствено размножаване на вида и е създала техническа система за неговото ex-situ опазване, която може да отгледа множество висококачествени разсади за кратък период от време и да предложи силна подкрепа за проучванията за реинтродукция и повторна популация на вида.

С усилията на Южнокитайската ботаническа градина е постигнато повторно заселване на много растителни видове. Съобщава се, че градината сега съдържа 643 вида редки и застрашени растения и 337 вида национално ключови защитени диви растения.

Освен това Южнокитайската национална ботаническа градина успешно пусна в дивата природа 36 редки и застрашени вида растения. Музеят на растителните образци в градината събира над 1,15 милиона екземпляра от повече от 49 000 разновидности.

Очаква се градината да изгради експериментална платформа за ex-situ опазване и използване на растителни видове, както и национална демонстрационна база за образование в областта на природата и екологичен прогрес, така че да подобри способността си за научни изследвания и популяризиране на науката.

Момиче позира в Южнокитайската национална ботаническа градина, известна преди като Южнокитайската национална ботаническа градина в Гуанджоу, южнокитайската провинция Гуангдонг, 9 февруари 2021 г. (People's Daily Online/Liu Runchan)

Освен това ще бъдат изградени специализирана градина от световна класа и зона за демонстрация на растения, които носят характеристиките на градинските култури в Южен Китай, като начин Южнокитайската национална ботаническа градина да проучи механизъм за управление и работа, който отговаря и на двете международна практика и вътрешни условия.

Ботаническата градина съхранява повече от 20 000 вида растения, включително 6 000 икономически вида растения. Около 95 процента от редките и застрашени растения в Южен Китай са преместени и запазени в градината, каза Рен Хай, директор на Националната ботаническа градина на Южен Китай.

Ботаническата градина отразява постоянно подобряващата се система от природни резервати в Гуанджоу, както и постиженията на града в опазването на биоразнообразието. След десетилетия на усилия Гуанджоу създаде редица природни резервати на различни нива и с множество функции. Сега в него се помещават 89 природни резервата на всички нива, покриващи обща площ от около 110 000 хектара.

Ли Сяочуан, ръководител на Академията по горско стопанство в Гуандун, каза пред People's Daily, че създаването на Южнокитайската национална ботаническа градина не само ще увеличи репутацията на Гуанджоу, но и ще създаде повече възможности за опазване на биоразнообразието в Южен Китай.

Уеб редактор: Hongyu, Du Mingming

Плаж в България си реши проблема с хвърлянето на фасове в пясъка

Кранево. Един от най-красивите плажове в България, намиращ се само на близо 30 км от Варна и Добрич, намери интелигентно решение срещу боцкането на фасове в пясъка. Статистиката показва, че всяка трета цигара бива изхвърлена не в коша за боклук, а на улицата или на плажа, а по време или след края на сезона много концесионери и еко организации правят акции за почистване на плажните ивици у нас.

На плаж „Кранево Север“, известен като „Терма вилидж“ и отстоящ само на километър от курорта“ Албена“, са поставени пластмасови фунийки, които пушачите могат да ползват по време на своя престой на плажа. Гостите вземат фунийката с капаче и я забиват в пясъка.

В нея изтърсват пепелта си, когато пушат, а при напускане на плажа изхвърлят боклука в коша и връщат фунийката на дървената поставка, за да може следващите посетители да я ползват.

Тази година плажът на ваканционен комплекс „Терма вилидж“ за първи път е носител и на престижния „Син флаг“, с който се удостоверяват най-чистите плажове в цял свят. На него гордо се веят знамената на България, ЕС, на хотелската компания и на организацията „Син флаг“.

Източник: Bgtourism.bg

Китай е постигнал значителен напредък в усилията да намали

замърсяването на въздуха

2022-06-16

Според резултати от проучване на Чикагския университет замърсяването на въздуха в Китай през последните седем години е намаляло толкова, колкото в САЩ за три десетилетия. Това допринася за ограничаване на средното ниво на смога в света и ако тази тенденция продължи, продължителността на живота ще се увеличи с две години.

В коментар на това на пресконференция вчера говорителят на китайското Външно министерство Уан Уънбин заяви, че проучването предоставя доказателства за големия напредък на Китай в сферата и приноса му за смекчаване на глобалното замърсяване на въздуха. Говорителят посочи също, че през 2021 г. в 339 града над окръжно ниво 87,5% от дните в годината са били с добро или изключително добро качество на въздуха, което е с 0,5% повече в сравнение с 2020 г. 64,3% от китайските градове покриват националните стандарти за качеството на въздуха. Концентрацията на ФПЧ 2,5 е била 30 микрограма на кубически метра, което е спад с 9,1% на годишна база.

Източник: CRI online

Над 30 милиона риби бяха пуснати в река Яндзъ

2022-06-07

Над 30 милиона риби бяха пуснати в понеделник в река Яндзъ в централна китайска провинция Хубей.

Сред рибите има някои защитени видове, включително китайската есетра и кефал, според информация на местните власти.

Министерството на земеделието и селските райони, правителството на провинция Хубей и компания „Трите клисури“ съвместно организираха дейността за увеличаване на рибните запаси и опазване на водното биоразнообразие.

От 2016 г. Хубей е пуснал над 2 милиарда риби в своите реки и езера, според регионалния отдел по земеделие.

Източник: CRI online

Зад решетките

В последните четири години Аарон Гекоски обикаля света, за да разкрие как туризмът осакатява дивата природа. Заснема потресаващи гледки - от орангутаните боксьори в Тайланд до пътуващите циркове с делфини в Индонезия.

„Започнах да работя като фотожурналист по околната среда и да правя филми преди около 13 години. Първоначалната ми цел беше да документирам красотата на природата. Пътувах много и осъзнах, че накъдето и да се обърна животните бяха експлоатирани и заплашени от изчезване. Начинът, по който искам да достигна до хората, да образовам, е да не им се натрапвам твърде много. Истинското предизвикателство за фотографите на дивата природа е да не правят снимки, които да са прекалено драматични или брутални. Защото в тези случаи хората престават да слушат, не ги приемат. И това е една постоянна битка. Това, което искам да направя, е да накарам хората да се замислят. Да размислят дали да посетят някой зоопарк, или да консумират дадено животно“, казва Аарон Гекоски, фотограф.

Той е попадал в различни ситуации.

„Но най-опасните ги създават хората, а не животните. Получавал съм заплахи за живота, преследвали са ме, доста опасна работа. Това, което те кара да продължаваш, е да видиш промяната. Тя може да не е голяма. Може да е просто някой да си каже: "О, заради твоята работа, спрях да консумирам палмово масло" или "Аз вече не бих отишъл в зоопарк". Може и да са по-големи промени като например правителствена намеса за опазване на дивата природа“, споделя фотографът.

Според него зрителният контакт е много важен, защото помага на публиката да почувства емпатия.

„Аз искам хората не само да видят животното, а да се почувстват като него“, казва Гекокси.

Източник: btvnovinite.bg

ПРЕМИЕРА НА ЕПИЗОД 2 "ЗАВРЪЩАНЕТО НА ВИДОВЕТЕ"!

В него те отвеждаме на приключение в природата, за да научим повече за застрашените животински видове в България. Заедно с прекрасните професионалисти от Неправителствена организация Zeleni Balkani и Спасителен център за диви животни/ Wildlife Rescue Breeding Centre в град Стара Загора, тръгваме по стъпките на това какво означава да възстановиш изчезнали видове птици. Как протича тяхното ежедневие, с какви предизвикателства и пътешествия се сблъскват всеки ден и какво ги мотивира да не се отказват - не пропускай да откриеш в епизода!

За екипа на ЕКОЛОГИКА това бе зрелищно приключение в необхватната шир на диви райони, по време на което научихме, видяхме и преживяхме много! Благодарим безкрайно за гласуваното доверие на "Зелени Балкани" и всички служители и доброволци в Спасителния център!

Включи се и ти с нас в това любопитно пътешествие по следите на застрашените птици!

С участието на: Руско Петров, Джордж Хъджис, Андреана Дичева, Стефка Димитрова, Илейн Филипс, Илиян Стоев, Йорданка Василева

Проектът е реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria и Нулев отпадък - България.

Коя е страната, която

засажда дърво за всяко родено бебе

25 август 2021 г

Повече от 15 милиона души са засадени в Уганда през последните три години като част от необичайното партньорство с новородените бебета. Проектът „С размерите на Уелс“ (изразът „район с размерите на Уелс“ често се използва за измерване на степента на унищожаване на горите) за първия път през 2008 г. обяви, че ще засажда по едно дърво в горите си за всяко родено или осиновено бебе, за да компенсира въглеродните емисии.

От 2018 г. финансираната зона от управлението на инициативата увеличава активността си към Мбале – хълмиста, силно обезлесена в източна Уганда, която някога е била богата на биологично разнообразие. Това усъвършенстване сега е известно като благотворителна акция “Раста!”.

Всеки път, дете се роди в Уелс, се засаждат две деца – едно в родното му място и едно в Мбале.

Всяко бебето получава сертификат от рециклирана хартия като доказателство за този невероятен екологичен подвиг.

Това води до раждането на 15 милиона души в Уганда само за три години, борейки се с обезпокоителната история на обезлесяването в граничещата със Сахара държава.

Защо тази инициатива стартира в Уелс?

„Район с размерите на Уелс“ е мерна единица, която често се използва за разбиране на въздействието на обезлесяването върху глобалната общност.

Въпросът се, че размерът на Уелс е равен на разрушението, който астероидът може да причини, ако удари Земята или прогнозната площ на удара от ядрена бомба. Лесно е да се определят размерите на географските обекти, когато е свързано с други известни характеристики, отколкото когато са представени в единиците, за да се посочи квадратни километри.

Името на С размерите на Уелс идва от концепцията за мисията, обещаваща един ден да залеси площта с тези размери. Цялата на мисията е постигната през 2016 г., което позволява да се разширят усилията и другаде, чрез съответната схема за засаждане на хората.

Рядко се дава гласност на Африка, когато се поставя въпрос за екологични проблеми и Уганда не прави изключение. Дом на 60 защитени територии и 10 национални парка, благотворителната организация, която насочва вниманието към Уганда по редица причини. Между 1990 и 2010 г. страната губи 31% от горската си покривност (или спад от 5 милиона хектара на 3,6 милиона хектара) поради човешка намеса и бедствие, предизвикани от изменението на климата. Търговията с дърводобив в Уганда също е до голяма степен на виновна за това, тъй като смятате, че над 80 процента от търговията с дървен материал е незаконна и в крайната сметка се пренася контрабандно в други страни от континента, въпреки че има няколко законови рамки за предотвратяване на тази практика.

Как следят всички бебета?

Акцията “Раста!” е в съответствие с 10 от целите на ООН за устойчиво развитие, като дейността по климата, живота на сушата и отговорното потребление и производство.

В Уелс Службата за национална статистика следва новородените и осиновяванията, за да се гарантира, че целите на благотворната организация са точни. На детето се изпраща писмо и удостоверение, с което ги приветства да посетят мястото в гората, където е засадено това дърво.

В Уганда безплатни фиданки се раздават на местните хора, за да бъдат засадени в местната земя. Благотворителната организация също така предоставя материали като печки с нисък разход на гориво, съвети и подкрепа от други средства за препитание, насочени към природата, като например пчеларството.

Над 16 000 семейства в 10 села в Мбале вече живеят по-добре поради това партньорство.

С 15 милиона успешно засадени хора, акцията се възстановява, за да продължи засаждането на хората в Уганда в размер на три милиона години през следващите 5 години, за да подпомогне устойчивостта на общността при възможността пред околната среда. Това ще носи значителни ползи не само за жителите на Мбале, но и ще има значително глобално въздействие върху промяната на климата.

Инициативата е пример за това какво може да се постигне, когато нациите работят заедно в борбата с промените в климата.

Източник: На 1 клик

Човекът, който сади по едно дърво всеки ден

През 1979 г. 16-годишният Падма Шри Джадав "Молай" Пайенг се натъква на куп мъртви змии, изгорени до смъртта от топлината на брега на остров Маджули в Асам, Индия.

Съвети за ерозия Маджули - най-големият изречен остров в света - загуби повече от половината си земна маса за близо 50 години. Учените казват, че той може да изчезне след още 15-20 г. в документалния филм Forest Man.

Змиите, се оказаха на острова след наводнение от река Брахмапутра, не успяха да намерят сенка, за да се скрият от горещините.

Когато видял змиите, Падма решил, че трябва да направи нещо по въпроса или дори хора може да започне "да умират по този начин".

И така, с неоспорима любов към родината си и възхитителната отдаденост, през следващите 35 години той засажда по една фиданка на безплодната земя всеки ден.

сн. Списание 8

Огромните му усилия се изплащат 39 години по-късно. Разпростираща се на над 1 360 акра, гористата местност, наречена Molai Forest, е около 1,6 пъти по-голямо от Central Park, показва T+L.

Гората e съставена от няколко хиляди разновидности дървета, според The Guardian, и привлича слонове, носорози, елени, диви свине, влечуги, лешояди и бенгалски тигри.

Наречен "горският човек на Индия", Падма казва, че засаждането му "отнема много време", преди да започне да събира семена от дърветата. Дори сега той започва деня си около 3 часа сутринта, за да стигне до Molai в 5 часа и да се грижи за гората си.

През 2015 г. той печели Padma Shri - една от най-ценните награди за цивилни граждани в Индия, заради неговата упоритост и работа. Днес учи деца как да засаждат дървета от ранна възраст.

Падма планира да засади 5000 акра нова гора на Маджули, създавайки участък от флора върху пясъчните скали на река Брахмапутра, предава NPR.

сн. Списание 8

Мечтата му е да засели целия остров отново, като той планира да прави това до последния си дъх.

Източник: PROFIT.BG

Престъпленията срещу дивата природа –

тихата заплаха за планетата

Често казват за престъпленията срещу дивата природа, че са „престъпления без жертва”, защото жертвата може да бъде скрита твърде лесно – да бъде разфасована и прикрита, да бъде хвърлена през борда на кораб, части от нея да преминете всичко незабележимо през границата – и това далеч от градовете, където би могъл да се упражни контрол.

В ХXI век търсенето на диви животни и на продукти от тях нараства. Огромен е интересът към слоновата кост, кожата на тигри и мечки, коруби от костенурки, рога на елени и кози, яйца от застрашени птици, хайвер от диви есетри. А каналите, които се използват за трафика им, са като тези за пренос на наркотици, хора и фалшифицирани стоки. Доклад на WWF и TRAFFIC определя престъпленията срещу дивата природа като „втората най-значителна заплаха за биоразнообразието след загубата на местообитания“.

Какво представляват престъпленията срещу дивата природа?

Обикновено свързваме престъпленията срещу дивата природа с бракониерството, без да си даваме сметка, че това е само едно малко парче от пъзела на престъпната мрежа. Те могат да бъдат категоризирани по различни начини, като основа на мотива, вид – обект на престъпление и използване на методи. Ето и някои от тях:

1. Незаконна търговия с диви животни 

Много екзотични животни се търгуват като домашни любимци, други се използват като суровини за традиционната медицина, от трети се изработват луксозни стоки, четвърти служат като трофеи, а пети са източници на храна. Когато животинските или растителните видове са от особен търговски интерес, техните популации могат бързо да бъдат унищожени, още повече, когато това е съкратено и със загуба на тяхното местообитание. Ето защо незаконната търговия с диви животни е една от основните причини за изчезването на видовете. Освен това често води и до проникване при инвазивни видове, както и до разпространение на опасни зоонозни заболявания.

2. Бракониерство

Бракониерството може сериозно да засегне природозащитния статус на защитените видове. Най-общо то представлява: нелегално убиване на животни, улавянето им с незаконни оръжия и оборудване, поставяне на капани без разрешение, използване на незаконни вещества (отрови) с цел унищожаване на определени видове.

3. Незаконен улов 

Днес много диви животни като птици, костенурки, лъвове, тигри, вълци, мечки, алигатори, змии, отровни паяци, шимпанзета и други се държат в плен в частни домове като домашни любимци или се продават за месо.

4. Нелегално събиране на яйца  

Тази нерегламентирана практика включва събиране на яйца от дивата природа и пласирането им на колекционери или продаването им с цел излюпване и отглеждане на птици, тъй като някои видове трудно се размножават в плен. Някои яйца – като тези на морските и водолюбивите птици – се използват и за храна.

5. Неселективни средства за залавяне и убиване 

Най-разпространено е използването на отровни примамки за убиване на хищници. В този случай обаче нарушителят убива не само конкретното животно, смятано за вредно за добитъка или дивеча, а всички по хранителната верига. Затова употребата на отровни примамки има много сериозно въздействие както върху биоразнообразието, така и върху здравето на хората.

6. Използване на забранени риболовни принадлежности

Друга голяма група закононарушения е свързана с незаконното използване на риболовни методи и забранени принадлежности. В България, например, бракониери използват дълги въжета с куки и тежести, наречени кърмаци, с които по особено жесток начин ловят критично застрашените есетри в Дунав.

Как опазваме дивите животни във WWF?

От десетилетия във WWF работим за предотвратяване на незаконните дейности в дивата природа и за търсене на справедливост при случаи на нарушения. Като неправителствена организация обаче нямаме правомощията да участваме в разследвания на престъпления. Затова развиваме дейността си в следните сфери:

1) Следим внимателно законодателството в тази област, събираме добри практики от други страни и предлагаме решения на отговорните институции, които да гарантират най-добрата защита на дивата природа и здравето на хората;

2) Подаваме сигнали в случаи на значими нарушения и оказваме подкрепа на гражданите, желаещи да сезират отговорните институции;

3) Подготвяме специални обучения за прокурори, за да се намират все по-добри решения на проблемите, а виновните лица да бъдат адекватно санкционирани;

4) Спасителният мечешки отряд на WWF активно помага на животни в беда и работи заедно с местните общности за предотвратяване на бракониерството. А нашите експерти-ихтиолози работят с дунавските и черноморските рибари така, че да опазват критично застрашените есетри;

5) Прилагаме иновативни научни методи за установяване на закононарушения – като изотопен и ДНК анализ на продукти от есетри;

6) Информираме обществото за възможните престъпления срещу природата и за това как да избира продукти, които не вредят на дивите животни и техните местообитания;

7) Планираме изготвянето на онлайн справочник в помощ на активните граждани. В него ще съберем начините за подаване на сигнал за животно в беда, бракониерство или незаконна сеч;

8) И, разбира се, продължаваме досегашната си работа по възстановяване и опазване на дома на дивите животни – българските гори, реки и защитени местности. Предстои изработването на поредния – четвърти, анализ на WWF за обема на незаконния дърводобив у нас. Според последния доклад скритите приходи, придобити от незаконни сечи, възлизат на 150 милиона лева годишно. Но освен колосалните финансови загуби, нерегламентираното изсичане на гори води и до загуба на местообитания на дивите животни.

Ние приемаме грижата за дивата природа не само като наш морален дълг, но и като гаранция за нашето оцеляване и благоденствие в хармония с околната среда.

Важно е тази информация да достигне до повече хора, помогнете ни да я разпространим!

Застрашени и защитени български видове сухоземни костенурки: шипобедрената и шипоопашатата костенурка.
Народни поверия гласят, че кръвта им е лечебна. Това е основната причина костенурките да стават жертва на бракониерство, макар изследвания да доказват, че кръвта им няма такова действие.

• Престъпленията срещу дивата природа заплашват екосистемите, биоразнообразието, човешкото здраве и икономиката на страните. Важно е институции, експерти и общество да бъдат запознати с тяхното негативно въздействие и да работят заедно, за да не останат ненаказани: https://bit.ly/stop-wildlife-crime

		Едва около 10 000 риса. Толкова се предполага, че са останали на територията на ЦЯЛА Европа. За съжаление, рисът у нас е само легенда. В България незаконният дърводобив продължава да е основен проблем за оцеляването на този животински вид. • Нашият екип провежда десетки експедиции в горите. Благодарение на събраните данни продължаваме да се борим за опазването на горите и за санкциониране на нарушителите. Подкрепи ни в мисията за противодействие на закононарушенията срещу дивата природа!

		Вълците са изключително важни за здравето на екосистемите, защото контролират популациите на другите животни. Те обаче са класифицирани като УЯЗВИМИ в Червената книга на България. Въпреки че тровенето на хищници е забранено, тази практика продължава. Тя е унищожителна не само за вълците, но и за много други животни.

		Познаваш ли животното панголин? Неговото тяло е покрито с твърди люспи и единствената му защита от човека е да се свие на кълбо, като покрие главата си с опашка. Панголините са заплашени от изчезване заради огромното търсене на техните люспи, които се смята, че имат лековито действие. Всъщност, люспите им са подобни на човешки нокти. Ако хората продължат да избиват това животно с интензитета, с който са го правили досега, възможно е панголините да изчезнат като популация в следващите 20-30 години.

		Около 100 мечки годишно стават жертва на бракониерство в страната. Кафявата мечка е включена като приоритетен вид в Червената книга на България, а убиването ѝ е престъпление. • От WWF се заемаме с предизвикателство: ще работим активно за противодействието на закононарушенията срещу дивата природа. Ще търсим адекватни санкции, като този път ще си сътрудничим с прокурори, следователи и представители на изпълнителните агенции. • Подкрепи ни като се запознаеш с работата ни в тази сфера: https://bit.ly/stop-wildlife-crime #stopwildlifecrime

“Ocean Cleanup” с първи голям успех в почистването на океана от отпадъци

Почти десетилетие след като Боян Слат стана световноизвестен с идеята си да създаде технология, която ще успее да почисти Световния океан от отпадъци, проектът „Ocean Cleanup” вече работи, а преди дни постигна и първия си голям успех.

След години усилена работа, през миналата седмица неправителствената организация на Слат съобщи, че е постигнала първия голям успех в премахването на боклуци от повърхността на океана, след като системата за почистване „ОО2“ е успяла да събере над 9 тона плаващи отпадъци от Голямо тихоокеанско сметище.

„8 октомври 2021 г.: последният тест на Системата ОО2 и моментът, в който разбрахме, че почистването на Голямото тихоокеанско сметище е възможно“ написаха в Туйтър от “Ocean Cleanup”. Натисни тук.

Историята на Боян Слат започва още през 2011г., когато белгиецът е само на 16 години. Тогава той е със семейство си на почивка в Гърция, а когато се гмуркат в морето, той забелязва, че във водата има голямо количество отпадъци. Той решава да се посвети на каузата за почистване на Световния океан, а година по-късно, на събитие на TEDx, представя иновативната си идея за използване на океанските течения, които да тласкат отпадъците в т.н. хващачи.

Голямата мечта на Слат е да изчисти Голямото тихоокеанско сметище - плаващ боклук, който циркулира в централната част на Северния Тихи океан и се разпростира на територия от над 1.5 милиона квадратни километра. Мнозина смятат това за невъзможно.

Младият изобретател не се отказва и бързо придобива световна популярност, а през 2013 г. основава неправителствената организация „Ocean Cleanup”.

Почти десет години по-късно организацията бележи първия си голям успех, а целта на Слат да изчисти Голямото тихоокеанско сметище до 2040 г. става все по-реалистична.

До успеха се стига след разработването и изпробването на няколко различни прототипа на системи за почистване през годините.

При първият полеви опит на хващача „ОО1“ през 2018 г. той се разпада от океанското вълнение. Година по-късно прототипът успява да си свърши работата, но събира по-малко от тон боклук. Слат и колегите му осъзнават, че той събира прекалено малко отпадъци и ще са нужни хиляди хващачи, за да има ефект.

Така се заражда и подобреният модел 002 , който след няколко месеца тестове, през миналата седмица успя да събере рекордните почти 10 тона плаващ боклук само с едно изтегляне. Новият вариант използва система от специални мрежи, разположени във формата на полукръг. Мрежите, влачени от два кораба срещу течението, прихващат плаващите отпадъци и ги насочват към контейнер в края. Той се разтоварва на корабите и отново е готов за работа само за няколко часа.

„Над 9 тона само с едно изтегляне и над 30 тона общо за целия тестови период. Целта през последните няколко седмици бе да съберем данни, а не да съберем възможно най-много отпадъци. Това ще се промени през следващите седмици“ написа Слат в Туйтър.

ой добави, че организацията вече разработва модел 005, който би трябвало да удвои резултатите на ОО2.

Източник: Еконовини.bg

Защитете нашата земя. Художник Васко Гаргало

Maersk инвестира 1,4 млрд. долара

в задвижвани с метанол кораби

Доставките на по-екологичните плавателни съдове трябва да започнат от 2024 г.

Най-голямата компания в света за морски товарен транспорт Maersk инвестира 1,4 млрд. долара в по-зелена флотилия от кораби, предава Bloomberg.

Снимка: Bloomberg LP

Компанията е поръчала осем нови плавателни съда, всеки на стойност 175 млн. долара, които може да бъдат задвижвани от произвеждан по чист начин метанол вместо с базирано на петрола гориво. Доставките им трябва да започнат от 2024 г.

„Не вярваме в повече фосилни горива. Голям брой наши клиенти много подкрепят това“, коментира Мортен Бо Кристиансен, вицепрезидент и ръководител на отдела за декарбонизация в компанията.

Корабоплаването, което е гръбнакът на глобалната търговия, съставлява почти 3% от произвежданите от човека въглеродни емисии. Нивото им расте през последните години, сочат данни на Международната морска организация.

До 2050 г. организацията към ООН иска общите парникови емисии от корабоплаването да намалеят поне наполовина спрямо 2008 г. Миналата година влязоха в сила правилата на Международната морска организация, целящи ограничаване на замърсяването на въздуха чрез намаляване на съдържанието на сяра в морското гориво.

Maersk не е единствената корабна компания, която започва прехода. Собственикът на петролни танкери Euronav поръча нови кораби, които могат да плават един ден на амоняк или втечнен природен газ. Компанията за търговия със стоки Cargill съобщи, че планира да добави т. нар. платна-криле към някои кораби от флотилията си.

През февруари Maersk съобщи, че всички новопостроени кораби, които са нейна собственост, ще могат да използват въглеродно неутрални горива. Тя също така обяви пускането през 2023 г. на малък контейнеровоз, който може да плава с чисти версии на метанола. Новата поръчка обаче е много по-голяма – всеки кораб може да превозва около 16 хил. контейнера.

„Това е твърд сигнал към производителите на горива за бързото възникване на значително търсене на пазара на зелени горива на бъдещето“, казва главният изпълнителен директор на Maersk Сорен Скоу. Над половината от 200-те най-големи клиенти на компанията са поставили цели за нулеви въглеродни емисии за снабдителните си вериги или са в процес да го направят, се казва в съобщението.

Новите плавателни съдове, построени от Hyundai Heavy Industries, съставляват около 3% от общия капацитет на Maersk за превоз на контейнери. Те ще заменят по-стари кораби във флотилията на компанията, спестявайки около един милион тона въглероден диоксид на година. Maersk има варианта за доставка на още четири кораба през 2025 г.

Компанията признава, че намирането на достатъчно въглеродно неутрален метанол за корабите от първия ден на експлоатацията им ще бъде „предизвикателно“. Допълнителните разходи за проектиране, така че корабите да могат да плават както на метанол, така и с конвенционални горива на базата на петрола и морското гориво с ниско съдържание на сяра, ще съставляват между 10% и 15% от общата цена на плавателните съдове. Maersk планира да използва въглеродно неутрален био метанол в новите кораби възможно най-скоро.

Щадящото околната среда корабоплаване не е евтино. Чистият метанол, който корабите могат да горят, е „най-малко два пъти по-скъп“ от базирания на фосилни горива и с много ниско съдържание на сяра корабен мазут, използван от много плавателни съдове днес, казва Йохана Кристиансен, главен изпълнителен директор на Глобалния морски форум – организация с идеална цел, съсредоточена върху устойчивото корабоплаване. При обичайни цени на превозите – днешният рязък ръст на цените е изключение, удвояването на цената на горивото се равнява на повишение с около 15% на цените на товарите, допълва тя.

„Става ясно, че има търсене на корабоплаване с нулеви въглеродни емисии, особено сред големи компании за потребителски стоки. Метанолът е въглеродно неутралното гориво, което може да отговори на търсенето в момента“, смята Кристиансен.

За пълното декарбонизиране на международното корабоплаване до 2050 г. „ще са ни необходими също водород и амоняк“, за да помогнат за замяната на 250-300 тона петрол, които индустрията използва всяка година, казва тя.

Глобалният морски форум е партньор-основател на Getting to Zero Coalition – група от над 150 компании в морския, енергиен, инфраструктурен и финансов сектор, в която влиза и Maersk.

По статията работи: Божидарка Чобалигова

Източник: Investor.bg

Факти и съвети за рециклирането

Да рециклираш не е трудно, стига да знаеш какво и как!

Освен това е един от начините, които неминуемо ще помогнат за това да запазим природата си жива за поколенията. Трудността се крие в това, че всеки един от нас трябва да го прави осъзнато. Участвайки в процеса на рециклиране, всеки човек допринася за това отпадъкът в световен мащаб да намалява, а заобикалящата ни среда да бъде по-чиста. Чрез рециклирането подкрепяме и производството на продукти от преработени материали като така пестим ценни ресурси и намаляваме замърсяването.

И ако това е твърде общо и генерално и нищо не ви говори, ето няколко факти и съвети, които да помогнат везните да натежат в полза на рециклирането.

Алуминий

Рециклирането на един тон алуминий ще спести 14 000 kWh енергия, ще спести 39.6 варела с гориво, както и 10 кубични метра залесена територия.

Как да го рециклираме:

На практика за нас като потребители това са кенчетата от безалкохолно или бира. Когато ги изхвърляме в правилния контейнер за разделно събиране, трябва да смачкаме кенчето, а още по-добре е ако сме го изплакнали, за да е чисто. Това изключително много помага на процеса на обработка при рециклирането.

Кашони

Рециклирането на един тон спестява 390 kWh енергия и 1.1 варела с гориво.

Как да рециклираме:

Можем да го илюстрираме с кашоните от пратки, които получаваме по куриер например. Преди да ги изхвърлим, е добре да се уверим, че сме извадили всички пластмаси, които може да се намират там и да ги смачкаме, за да не заемат прекалено много място. Едва след това, можем да ги изхвърлим в подходящия контейнер.

Стъкло

Рециклирането на един тон спестява 42 kWh енергия, 0.12 варела гориво, спестява 3.4 килограма от замърсители, които да навлязат във въздуха.

Как да рециклираме:

Може би една от най-лесните за рециклиране суровини. Какво да направим - всеки стъклен артикул изплакваме, махаме етикета и внимаваме да не счупим, преди да го поставим в правилния контейнер. Разбира се, има и изключения като огледалата, стъклата от прозорци и коли, които са нерециклируеми.

Пластмаса

Рециклирането на тон от нея спестява 5774 kWh енергия, спестява 16.3 варела гориво, спестява и спасява 30 кубични ярда от залесена площ.

Как да рециклираме:

Пластмасата е доста сложна за рециклиране, затова и на нея е редно да обърнем по-голямо внимание, когато изхвърляме отпадъците си. Най-важното, което трябва да знаем, е че в зависимост от състава, има различни видове пластмаса, които са обозначени с различни номера на всяка опаковка - от номер 1 до номер 7. Тази маркировка обикновено се намира в триъгълника, който е символ на рециклирането. Първият вид (номер 1) се рециклира най-лесно, а седмият (номер 7) - най-трудно.

Когато рециклираме пластмаса, отново трябва да изплакнем пластмасовите си опаковки, ако по тях има остатъци от храна, и да смачкаме опаковките преди да ги изхвърлим.

Ако искаме обаче да извървим следващата крачка, можем и да помислим в аванс още при закупуването на артикули, съдържащи пластмаса. Много компании предлагат продукти, изработени от вече рециклирана пластмаса, което драстично намалява допълнителното замърсяване. У нас такива продукти можете да откриете в Лидл България. Такива са например почистващите препарати W5, опаковките на част от които са изработени от рециклирани материали и са 100% рециклируеми, както и тарелките за месо, които са с намалено съдържание на пластмаса, съдържат 90% рециклирани материали и също са 100% рециклируеми. Намаляването на теглото на различни опаковки собствено производство на веригата е още един от начините за намаляване на пластмасата, който компанията прилага.

Това са само няколко примера за усилията , които полага Lidl в международен план и в България също за намаляване на използваната пластмаса. Мерките включват още предлагането на различни артикули от рециклирани материали - продукти за дома, дори дрехи и обувки, които съдържат рециклирана пластмаса. Освен това, веригата предлага рециклируеми и устойчиви варианти на торбичките за пазаруване, както и устойчива алтернатива на найлоновите пликове за плодове и зеленчуци - торбички, тип мрежи за многократна употреба.

От три години насам, Лидл България активно изпълнява глобалната стратегия на REset Plastic на Schwarz Gruppe. Тя включва редица мерки, сред които две основни цели - до 2025 г. компанията да направи 100% от опаковките си собствена марка рециклируеми и да намали с 20% използваната пластмаса в опаковките собствена марка на веригата.

Но, както казахме и в началото, нищо няма смисъл, ако не го правим заедно - бизнесът, ние като обикновени граждани, и обществото като цяло. Само заедно можем да сме сигурни, че действията ни наистина имат смисъл и ще допринесат за една по-чиста природа.

*Данните цитирани в текста се позовават на информация от една от водещите световни компании за рециклиране Waste Management.

* източник: Lidl

Повече море, по-малко пластмаса

Застъпи се за смели мерки за ограничаване на замърсяването!

Обща кампания на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“

Ако искаш да бъдат въведени по-амбициозни мерки за справянето с еднократната пластмаса в България, подпиши петицията.

Пластмасата е навсякъде около нас: почти всички пакетирани храни, напитки и потребителски стоки на българския пазар се предлагат в пластмасови опаковки. Често те не се използват многократно, не се рециклират, нито се разграждат в естествени условия. Вече виждаме пластмасови отпадъци по плажовете, планинските пътеки, градските паркове, улиците и площадите, а също така в реките, язовирите и самото Черно море.

Пластмасата остава в околната среда в продължение на столетия, раздробявайки се на все по-малки частици, които са заплаха не само за живота в океаните, но също и за самите нас. Пластмасовите отпадъци увреждат въздуха, водите, почвите и човешкото здраве, тъй като повечето от тях не се рециклират, а пълнят вече преливащите сметища у нас или се изгарят в циментови заводи, непригодни тецове или нерегламентирано в печки, покрай пътища и дворове.

Остава 1 година за приемане на по-смели мерки! Застъпи се за тях сега!

Към петицията тук

Знаете ли,че...

300 милиона тона хартия се използват по света всяка година. Обикновената хартия, която купуваме масово, се произвежда от дърво и се обработва с вода. Когато се разгражда, тази хартия създава “отточна” вода, която вреди на околната среда, заедно с всички останали фактори в производството.

Скоро учените създадоха хартия, която се произвежда изцяло от камък. Не само е гладка и удобна за писане, а и е напълно рециклируема, следователно добра за нашата планета!

Защо да изберем 100% БИО компостируеми торбички и чували

Ежедневно използваме торбички за еднократна употреба.

По-заинтересованите от проблема дори четем информационните надписи по тях и се интересуваме дали тази торбичка е биоразградима или не е. Най-често виждаме надписа „разграждат се в природата за 24 месеца“ и се успокояваме, че е разградима и щадяща околната среда!

А дали е така?

Внимание!

Масово на пазара се предлагат ОКСО-РАЗГРАДИМИ ИЗДЕЛИЯ – конвенциални пластмасови полимери с добавени специфични материали, имитиращи разграждане.

Но:

Оксо-разградими пластмаси - не трябва да се приспадат към био пластмасите
Това са обикновени пластмаси, създадени от нефт, но които имат добавки за по-бързо разграждане
Фактори за разграждане – наличие на кислород, UV- лъчи и висока температура
Обозначават се като „пластмаси“, които се „разграждат в природата за 24 месеца“
Разпада се на микропластмаса - попаднала в природата е заплаха за живота!
Оксо-разградимите изделия /чашки, чинийки, вилички, клечки за уши и др./ са напълно забранени за употреба в ЕС от 2021 г.

Коя пластмаса е БИО ли?

Съществува Био базирана пластмаса, която се произвежда от Захарна тръстика.

От Захарната тръстика се произвежда Био етанол, който се използва за направата на полиетилен (PE) или BIO-PE – не е биоразградим, но разградим при индустриални условия.

Биоразградим и компостируем материал– произвежда се от картофи и царевица. Чрез ферментация се добива Полилактидна киселина, от която се произвежда полимера полиактид (PLA), който може да бъде разграден от бактерии в компост (индустриален или домашен). Тази категория материали са 100% биоразградими, компостеруеми и наторяващи фолиа, отговарящи на Директива № 13432 на Европейския Съюз.

Три теста доказват техните качества – пълно биологично разграждане (99% до 90 дни при 60-70°С - EN 13432), разграждане на материала до ниво хумус при условия на компост (2 мм големина) и тест на компоста за токсични вещества чрез растения.

Източник: ScanClean

Как да рециклираме правилно и защо е важно?

Знаеш ли, че при покупката на всеки продукт ти вече си платил за рециклирането на опаковката? В случай, че не рециклираш освен, че замърсяваш излишно природата, но и изхвърляш парите си!

Интересен факт е, че има закон в България от 2004 за разделно събиране, който налага глоби, ако не рециклираме.Това е страхотно, но колко глоби има досега? Теб или твой познат глобили ли са ви?

Контейнерите на ЕкоПак се събират два пъти седмично в София, като има идея догодина да е 3 пъти, тъй като имат много сигнали за препълнени контейнери.

Ако искаш да се поставят контейнери до блока ти, трябва да се свържеш с общината на района, където живееш.

След доста противоречиви мнения и любопитство решихме да посетим завода за сепариране на отпадъците на ЕкоПак.

Научихме нови неща и се надяваме, че след като ти разкажем какво видяхме ще заличим мита, че „всичко се събира на едно място и че няма смисъл да се рециклира„:

1.Рециклиране на пластмаса

В контейнерите на ЕкоПак се рециклират опаковки от продукти,

Какво можем и какво не можем да рециклираме?

Можем: пластмасови бутилки, чаши, опаковки от кисели млека и всякакви продуктови опаковки, на които има знака за разделно събиране и рециклиране

Не можем: клавиатури, пластмасови столове, маси и т.н. Техният химичен състав е различен и смесването им с пластмасови бутилки, кутии и други годни за рециклиране не е препоръчително. Не се рециклират също малките найлонови пликчета! Така че е хубаво да ги избягваме на всяка цена, също и големите, макар и повечето от които да подлежат на рециклиране.

Съвети:

1.Почиствай преди изхвърляне – препоръчително е, но не е задължително.

Пластмасовите отпадъци са годни за почистване, но е задължително да се изчистят от съдържание.

2.Смачкай бутилката и сложи капачката – или още по-добър вариант е да я съхраниш или да я сложиш в едно от местата за събиране на “Капачки за бъдеще”.

3.Използвай повторно, ако можеш.

Как става разделянето на годни и негодни за рециклиране пластмаси?

Разделянето става ръчно по вид пластмаси и по годни и негодни;

Сортират се по цвят и се групират на пластмасови бали;

След това се „перат“, раздробяват се и се продават на техни партньори, които използват този материал за направата на нови пластмасови продукти, каквито са и нашите тениски Resume

2.Рециклиране на хартия

Можем: Хартия използвана за опаковка на продукти + вестници и списания.

Не можем: Мръсна хартия, например кутия от пица. Също салфетки и мокри кърпички.

Съвети:

1.Отделяй само чиста хартия, но не и замърсена, тъй като рискуваш да замърсиш и друга, правейки я негодна за рециклиране.

2.Използвай повторно.

3.Сгъни големите картонени опаковки

3.Рециклиране на Стъкло

Какво можем и какво не можем да рециклираме?

Можем: Буркани и бутилки.Като цяло стъклени опаковки на подукти.

Не можем: Стъкла на прозорци. Имат съвсем различен химичен състав и не са съвместими.

Съвети:

1.Отдели металните капачки от бурканите и бутилките.

2.Измивай ги преди да ги сортираш. Не е задължително, но помагаш процеса да се ускори.

3.Използвай повторно.

4.Рециклиране на метал

Рециклирането на метал, главно алуминий и стомана е от изключително значение. Производството на суровината изисква разход на много енергия и вода.

Знаеш ли че, с рециклирането на кенчетата от напитки се спестяват 75% от тази енергия и вода и затова е толкова важно да ги рециклираме!

Какво можем и какво не можем да рециклираме?

Можем: Кенчета от напитки, металните капачки от бурканите и бутилките.

Не можем: Строителни материали, радиатори и неща от бита.

Съвети:

1.Изплакни от съдържание.

2.Смачкай кенчето, за да се намали пространството в контейнера.

3,Използвай повторно

Нека завършим с някои интересни факти:

1.През 1934 г в САЩ приемат закон за спиране на изхърлянето на отпадъци в океаните, което до тогава изхвърлянето на отпадъците в океана е било обща практика!

2.През 2002 г в Швеция се забраняват сметищата. Всичко се рециклира, компостира или изгаря за енергия.

3.Рециклирането на един кен, спестява енергия за прочитането на тази статия 10 пъти!

Източник и за повече информация: RESUME we care

Източник: Бейкър, Сара "Наръчник за дома: умения и съвети", София, 2017

Колко е важно опазването на околната среда?

В съвременните условия на научно-техническа революция, когато човекът все по-активно се намесва в природните процеси, опазването на околната среда се превръща в един от най-острите и актуални проблеми. Това е така, защото този проблем има сериозни последствия за човечеството и бъдещите поколения, които освен регионален имат и глобален характер.

В нашето съвремие в много страни и райони, и особено в промишлените зони, замърсяването на околната среда оказва изключително въздействие върху здравето, а оттам и върху продължителността на живот на хората. Това е една от причините борбата срещу замърсяването и безконтролното и хищническо използване на природните ресурси днес да стане глобален социален проблем, който вълнува цялото човечество.

Например замърсяването на атмосферния въздух вследствие от натрупване на въглероден диоксид, чиято концентрация неимоверно расте. Това поставя въпросът за опасността от явлението „парников ефект”, водещ до глобални измененията в климата на планетата. Последният има сериозни отрицателни последствия по отношение на озоновия слой в стратосферата, играещ изключително важна роля срещу пагубното влияние върху живите организми на част от лъчите от ултравиолетовия спектър на Слънцето.

Сериозни са опасенията на учените и от замърсяването на водите в Световния океан с нефт, което нарушава морските екосистеми и оказва влияние върху газовия обмен между атмосферата и океаните. В много държави замърсяването на водите заема застрашителни размери. Населението им ползва вода със съмнително качество. В повечето случаи като водоизточници се използват реките и езерата, замърсени с отпадъчни води.

Замърсяването на водите от промишлеността се дължи преди всичко на химичните вещества, които се използват или получават в производството. Някои от тях притежават бактерицидни свойства и променят нормалната флора и фауна на водоприемниците. По-голямата част от тези химически вещества са токсични и опасни за здравето на човека. Бързите темпове на промишлено развитие, липсата на достатъчен брой пречиствателни съоръжения, лошата експлоатация на съществуващите такива, честите аварии в тях, липсата на обратни цикли за използването на промишлените води -това са главните причини, които усилват замърсяването на водите.

Все повече хората си задават въпроса какви са възможните пътища за използване и преобразуване на природата в интерес на цялото човечество, как ще се ликвидират негативните промени и отрицателните явления, свързани с нейното унищожаване. Отговорът е, че за да може фундаментално да се разрешат проблемите на околната среда, хората трябва да подобрят своя морален стандарт. Човечеството трябва да разбере важността на проблема, защото само така ще може да предприеме необходимите мерки и инициативи и да ги реализира по най-ефективния начин.

Източник: https://ivapopova.wordpress.com

Великата зелена стена

Пустините поглъщат все повече обработваема земя, което застрашава живота на стотици милиони хора. Може ли човекът да се справи с тази опасност?

Източник: Thinkstоck/Guliver

Погледнете картата на Африка! Пустинята Сахара, с нейните 9,4 млн. кв. м площ, заема почти 25% от територията на континента. Това е почти колкото Европа. И 85 пъти България. Преместете поглед вдясно към Азия. На границата между Китай и Монголия пустинята Гоби се простира на 1,295 млн. кв. м.