 |
Гората.бг - Това е една чиста инициатива от хората за хората, която има за цел да засади нови гори и хората за България! Това не е също така да оставим добрата планета за децата ни и по-добри деца за планетата ни! |
 |
Зелени покриви - Този сайт ще ви помогне в проектирането, изпълнението и поддържането на зелени покриви и паркинг-покриви |
Биофилно училище от биоматериали
За повишаване на концентрацията, здравето и способността за обучение на децата, холандско архитектурно студио проектира основно училище в Алмере, Холандия, използвайки концепцията за биофилен дизайн и биоматериали. Изборът на материали има голямо влияние върху имотите на потребителите. Архитектите в това студио вярват, че подходящият материал се подобрява и намалява стреса. Това е особено вярно за естествените материали. „Забележително е, че сегашните класни стаи може да са най-неефективната учебна среда. Те не увеличават младите хора да развиват и разширяват социалните умения. Би било разумно да се използва природата като отправна точка във всеки архитектурен училищен проект. Не е толкова трудно.“, добавят те.
 |
 |
Използвайте естествени материали, естествено регулиране на температурата и влажността и не съдържат токсични вещества. Основният строителен материал е дървесина. Структурата от дърво е разглобяема и е построена без употреба на лепила. Вътрешните стени на училището са изградени от глинени тухли. Дървесината е основният материал за мебелите, изработен от местно дърво. Зелена градина е оформена върху един от покривите. Други два покрива са покрити със соларни панели. Дъждовната вода се улавя и използва в тоалетните. Естествена вентилационна система осигурява чист въздух вътре в сградата.
Сградата получава паспорт, в който е посочено какви материали можете да използвате и къде са вложени. Това гарантира, че материалите могат да бъдат използвани повторно в нови проекти след деконструкцията на училището или в случаите на използване на материали на биологична основа, които ще бъдат върнати към природата.
Източник: Stroiteli.bg
Дървена жилищна кула във вид на
дъгоцветно евкалиптово дърво във Филипините
|
|
Vincent Callebaut Architectures , архитектурно базирано студио в Париж, представя проект за органична жилищна сграда , наречена The Rainbow Tree (дъгоцветно евкалиптово дърво), на остров Себу във Филипините. 115-метровата кула на 32 етажа ще се състои от 300 апартамента , вкл. кондоминиум апартаменти (поделена собственост). Името на небостъргача е заимствано от Eucalyptus Deglupta (Rainbow Eucalyptus) – култово цветно дърво от Филипините. Цялата на проекта е изграждането на жилищна сграда с двойно екологично сертифициране (LEED + BERDE), което перфектния баланс между смесено културно и природно наследство от несравнимо ниво.
|
| „ Архитектурата на Филипините е динамична комбинация от многобройни влияния и отражение на историческото и културното наследство на страната. Това наследство се основава на комбинацията от австронезийски, китайски, малайзийски, американски и испански влияния. Във време, когато се нуждаем от радикални решения за намаляване на глобалния въглероден отпечатък, ние създаваме небостъргач, изработен от масивна дървесина, тъй като тя е единственият естествен, изобилен и възобновяем материал“, споделят от архитектурното студио. За производството на масивна дървесина се изисква много енергия от производството на бетон или стомана и не създава парникови газове. За сравнение при производството на 1 тон бетон се отделят 2,42 тона CO2, а за 1 тон стомана, емисиите на CO2 са 0,938 тона. Това се отнася до огнеустойчивостта, дървото гори бавно, не отделя токсични изпарения и провежда топлината 250 пъти по-бавно от стопяването на стоманата и 10 пъти по-бавно от бетона, който се напуква при излагане на огъня. |
 |
 |
Кулата Rainbow Tree е украсена с най-красивата растителност от съседните тропически гори . Тази луксозна мантия от повече от 30 000 растения, храсти и тропически фигури представляват цъфтяща спирала в цветовете на дъгата и придава свежест в сърцето на бизнес парка Себу, който е изграден от бетон и стомана. Био структурата е шахматен геометричен набор от 1200 модула , всеки от които има страна от 4 м. и височина от 3,2 до 4,8 м. Всички модули от масивна дървесина са сглобяеми и стандартизирани с много висока степен на точност. Вдъхновени са от Бахай Кубо (буквално кубични къщи, някои още като хижите Нипа). Тези местни номадски къщи са създадени от естествени материали от гората като дърво, бамбук и палмови листа. Преди избора на испанските колониалисти с техните каменни къщи, традиционните филипински къщи са били поставени на колове и връзвани за състволове на близо до оризовите полета в близост до кокосовите палми овощни градини. |
|
The Rainbow Tree има синусоидални балкони, шахматно разположени между четни и нечетни етажи , което позволява палмите и широколистните дървета да растат на двойна височина. Ендемичните видове растения са подредени според техния цъфтящ цвят – розово, лилаво, зелено, жълто, оранжево, червено – в 5 спирали, обвиващи дървената фасада. Тази градска гора намалява ефекта на градската топлина и е истинският остров на свежест. Приблизително 0 000 растения , храсти и дървета, засадени на кулата, ще улавят 150 тона CO2 годишно от атмосферата на град Себу, преобразуващи ги в кислород чрез естествена фотосинтеза. В мазето на кулата, от ниво -1 до -3, има 40 паркоместа на ниво. На приземния етаж е разположен ресторант, гъвкаво поделено работно пространство, голямо антре и паркинг за велосипеди. Вторият етаж се заема от споделено работно пространство и рампи за достъп до асансьорния паркинг. От третия до шестия етаж има 40 паркоместа на етаж за електрически превозни средства . На седмия етаж се намира басейн и СПА център. На осмия етаж е мецанинът с фитнес центъра с двойна височина над басейна. От 9-тия до 31-ия етаж са планирани 13 апартамента на ниво, като ъглите на всеки етаж се заема от тристайни апартаменти. На 31-ия етаж е предвиден втори меканин, функционира като аграрно стопанство за плодове, зеленчуци и водорасли , които се произвеждат в много съкратен цикъл за обитаване на The Rainbow Tree. Фотоволтаични и термични соларни панели с площ 1650 кв. м. заемат част от покрива. |
 |
 |
Източник: Строители.Бг
Био архитектура
Уникална къща-охлюв
Тя е произведение на „био архитектурата” – в хармония с природата
Униĸaлнaтa ĸъщa-oxлюв в фopмa нa чepyпĸa, нapeчeнa Nаutіluѕ, CE нaмиpa близo дo Meĸcиĸo Cити и д пpoeĸтиpaнa oт мeĸcиĸaнcĸия apxитeĸт Xaвиep Ceнocиaин oт Аrquіtесturа Оrgаnіса.
 |
 |
Дизайнът нa ĸъщaтa e мнoгo иновaтивeн, нeoбичaeн и дъpзъĸ. Ceнociaин peшaвa дa пpeнece в apxитeĸтypaтa мopcĸия cвят.
 |
 |
Bдъxнoвeн oт paбoтaтa нa Гayди и Фpaнĸ Лoйд Paйт, apxитeĸтът пpeнacя в Meĸcиĸo вeлиĸoлeпeн пpимep нa т.нap. „биo apxитeĸтypa” - идeятa, чe cгpaдитe нa бaзaтa нa ecтecтвeнитe opгaнични фopми ни вpъщaт ĸъм мecтнaтa иcтopия, тpaдиции и ĸyлтypни ĸopeни, cъздaвaйĸи xapмoния c пpиpoдaтa.
 |
 |
B дoмa живee млaдo ceмeйcтвo c двe дeцa, ĸoeтo e peшилo дa зaмeни тpaдициoннитe ĸъщи c нeщo пo-близo дo пpиpoдaтa.
 |
 |
Bceĸи eлeмeнт e внимaтeлнo oбмиcлeн, пpeди дa бъдe пocтaвeн в cгpaдaтa-oxлюв, тaĸa чe дa пacвa идeaлнo нa ocтaнaлитe и нa зaoбиĸaлящaтa cpeдa.
Kaĸтo мoжe дa ce yвepитe, дoмът c нeвъoбpaзимa фopмa пpeдлaгa вcяĸaĸви възмoжни yдoбcтвa и фyнĸциoнaлнocти нa eднo мoдepнo жилищe.
Източник: economic.bg
Био къща, в която ще поискате да живеете
| Малък хълм близо до Мексико Сити се превърна в идеалното място великолепният дом, проектиран от Хавиер Сеносиани. Малката къщичка е с формата на фъстък и е построена през 1984 г. |
 |
|
Тогава тази био къща с площ от 170 квадратни метра била нещо, което е изправарило времето си. Къщата се вписва в естествената си среда, така че ако влезете в градината, може лесно да стъпите на покрива на къщата, без дори да я забележите. |
 |
|
Мексиканският архитект е успял да се възползва от околната среда и да направи къщи, вдъхновени от формата на змии, гъби и дори цветя.
Био къщата има формата на люспа от фъстък, така че това я прави наистина просторна. Къщата има две овални стаи, свързани с тесен коридор. Едната стая може да се използва през нощта и е самостоятелна, а другата е светла и предназначена за всекидневна.
Къщата има огромен функционален прозорец с изглед към зеления пейзаж. |
 |
| Хавиер включил ключови елементи в шедьовъра си като: кухнята, трапезарията, тоалетната, съблекалнята и хола, така че да е напълно оборудван дом. |
 |
|
Тази къща е перфектно зелено място за освежаване и презареждане. Вътре температурата е по-ниска от тази навън, а къщата е защитена от слънчева светлина, шум и прах. Спалните са малко по-тъмни, за да улеснят заспиването. Останлата част е добре осветена и с подходяща вентилационна система.
Хавиер е създал перфектната къща за хобит. |
 |
Източник: bukvarche.com
Топ 5 любими зелени сгради в света
Източник: ESCREO
„Вертикалната гора“ в Милано
 |
 |
Първите структури на „Вертикалната гора“ (Bosco Verticale) бяха открити през октомври 2014 г. в Милано в района на Порта Нуова Изола. Той е част от по-голям проект за ремонт, разработен от Hines Italia. „Вертикалната гора“ на Милано се състои от две кули с височина 80 и 112 метра, съдържащи 480 големи и средни дървета, 300 малки дървета, 11 000 многогодишни пълзящи растения и 5000 храста. Площта, която структурата заема в Милано, е 1500 м², докато зелената площ на "Вертикалната гора" е еквивалентна на 20 000 м² обикновена гора.
Концепцията Bosco Verticale се основава на идеята за подобряване на екологията на градските зони, според която фасадите на градските сгради са покрити с живи зелени растения с различни форми и размери. Това е вид биологична архитектура, която разчита на растителността, за да създаде подходящ микроклимат и защита от слънчева светлина, и отхвърля строгия технологичен и механичен подход към екологичната система.
Среда на живот
Вертикалната гора увеличава биологичното разнообразие. Това допринася за формирането на градска екосистема, където различни растителни видове създават вертикално ориентирана среда, която може да бъде обитавана от птици и насекоми (с първоначална оценка от 1600 екземпляра от птици и пеперуди). По този начин Bosco Verticale може да служи като фактор за спонтанно заселване на флората и фауната на града.
Вертикалната гора помага да се създаде необходимия микроклимат и да се филтрират фини прахови частици, съдържащи се в градския въздух. Разнообразни растения ще помогнат за повишаване нивата на влага, абсорбиране на въглероден диоксид, производство на кислород и защита на хората и сградите от слънчева радиация и шумово замърсяване.
Противоразрастване
Вертикалната гора също е един от методите, които насърчават „разрастването“, позволява ви да ограничите хаотичното развитие и разрастването на градовете. Ако разгледаме вертикалната гора от гледна точка на уплътняващата сграда, тогава всяка структура е еквивалентна на площ от 50 000 m², застроена с частни къщи.
Дървета
В продължение на три години група ботаници и еколози проведоха изследвания, в резултат на които бяха избрани растения и тяхното разположение беше определено според посоката и височината на фасадите на Вертикалната гора. Растенията се отглеждат специално за този проект предварително, така че през това време те постепенно да свикнат с условията, в които ще растат върху сградите.
Смяна на фасади
Вертикалната гора е постоянно развиваща се забележителност в града. Цветът му се променя в зависимост от сезона и различния характер на растенията. Следователно жителите на Милано имат нов изглед към града в съответствие с естествените цикли.
Експлоатация
Експлоатацията на контейнери с дървета, грижата за растенията, както и броят на растенията във всеки контейнер, отговарят на изискванията на строителните норми.
Хидратация и напоителна система
След микрометеорологични проучвания, отчитайки особеностите на климатичните характеристики, е разработена система за напояване на растенията. За да се определи необходимостта от напояване, по време на разработването на проекта бяха взети предвид разположението на зелени площи по подовете на сградите и разположението на всяка фасада.
 |
 |
 |
 |
За проекта
Архитекти: Boeri Studio
Местоположение: Милано, Италия
Проект на официалния уебсайт: http://www.stefanoboeriarchitetti.net/en
Година: 2014
Снимки: Паоло Росели, Лора Чиончи
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Източник: Самые красивые дома
Еко-селище ВЪРХОВРЪХ, м. Върховръх, с. Скобелево, обл. Пловдив
|
Еко-селище Върховръх е разположено в местност с уникална енергия и неповторима атмосфера. Скрито високо в планината, вписано в горските масиви на Родопите, самото място предразполага към уединение и пълно сливане с природата. В непосредствена близост могат да се открият зелени горски пътеки, реки, долини и върхове. |
 |
 |
Огромно предизвикателство за всеки архитектурен проект е постигане на единство между естествената среда и дизайна на застрояването. За съжаление, нерядко има примери за несполучливи и дори брутални намеси, които по-скоро унищожават енергията на мястото, отколкото да се "възползват" от потенциала му.
Затова при проектирането на Еко-селище Върховръх водещата концепция е респект към природата, експониране на природните дадености и съхраняване на идентичността на мястото чрез органичен дизайн, използване на естествени материали и прилагане на енергийно-ефективни решения.
Еко-архитектура, заложена в ДНК-то на проекта и налагане на устойчиви решения са в основата на качествено нов подход към изграждането на комплекса. За изработката на архитектурен проект с нисък екологичен отпечатък върху природата са използвани съвременни похвати, в хармония с древни строителни техники. |
|
Комплексът включва 6 къщи за гости с различен капацитет, пригодени за разнообразни начини на ползване, глампинг зона с 4 двуетажни палатки, ресторант, открит бар, пространства за уъркшопове, водна площ и тематични кътове за почивка. |
 |
|
Дизайнът на постройките е органичен, асиметричен, с дървени корпуси, каменни елементи и изцяло озеленени покриви, сливащи се с терена. Покривното озеленяване не е просто декоративен ефект, а напротив - пълноценна площ, с необходимата дебелина на почвения слой за естествено развитие на ниска и дори средно висока растителност.
В дизайна на интериора е заложено отново на естествени материали. Важна роля за комфорта на обитаване играе и изборът на добре остъклени южни фасади за обилно осветяване на помещенията.
Изборът на строителна система и начинът на приложение и комбиниране на материалите допринася за един много важен аспект на проекта - енергоефективност. Ефектът на акумулирането на топлинна енергия и запазването на постоянна вътрешна температура е не само прагматичен аспект, но играе основна роля за създаването на неповторим уют и усещане за лукс. |
 |
 |
Функционалният план на всяка една от къщите е базиран на вътрешни пространства, които лесно могат да се трансформират и конфигурират, за да се обособят допълнителни легла.
Така например най-компактните къщи - в зависимост от аранжирането на интериора - могат да приютят с еднакъв успех двойка, търсеща усамотение и романтика, семейство с деца или дори група от 6-8 младежи, готови да жертват част от комфорта. Всяка къща представлява отворено пространство от всекидневна с кухненски кът и спалня, допълнени от присъствието на камина. Банята е екипирана с всички необходими удобства. Достъпна чрез централно разположена стълба, надстройката над спалнята добавя едно малко и уютно пространство вмъкнато под покрива, което може да се използва като допълнително място за нощуване. |
|
Средните по размер къщи са на две нива, като вторият етаж е съставен от спалня и огромна баня с тангенторна вана и голям прозорец с изглед към родопските възвишения. Първият етаж е функционален и светъл, с холна част, трапезария и кухненски бокс, оразмерен за нуждите на обитателите. Камината е двулицева - открита към всекидневната и спалнята.
Най-просторните къщи разполагат с по 3 спални и 2 бани и осигуряват достатъчно пространство за по-големи компании и още повече опции за приятно прекарване на времето. Партерният етаж следва дизайна на другите къщи, но с увеличени размери и удобства. В една от къщите, гостите могат да се насладят на джакузи с гледка към боровата гора.
Всяко мини-домакинство разполага с малка градинка от билкови растения, растящи непосредствено пред кухненския прозорец, което осигурява директен достъп до диворастящи балкански билки в къта за готвене. Био-градината е на самия озеленен покрив, на нивото на кухненския плот. Това не просто създава екзотична атмосфера, но и гарантира отличен вкус на всяко ястие. |
 |
 |
Около къщите за гости са обособени няколко тематични къта - воден бар, беседка с барбекю и открита пещ, огнище (fire pit) с отопляеми каменни седалки за целогодишно ползване, широкоплощен кръгъл хамак за отмора на открито и детска площадка. Обединени около специално проектирана водна площ, всички атракции са детайлно обмислени за да гарантират приятното прекарване на гостите на комплекса.
Предвидени са пространства на закрито и открито за провеждане на уъркшопове и различни групови занимания - грънчарство, художествена керамика, резбоване, гравиране, билкарство. Това е добра възможност традиционни български занаяти да се презентират, да предизвикат интерес и да генерират положителни емоции в посетителите. |
|
Широките поляни пред къщите са място за разходка, почивка, барбекю, пикник и игри.
В рамките на комплекса, за любителите на натуралните изживявания - архитектурният проект предвижда и глампинг зона - един по-различен начин за почивка, изпълнен със силна емоция и авантюризъм. Модерното къмпингуване или т. нар. глампинг е хит в европейски и световен мащаб, когато става дума за еко-туризъм. Той съчетава удобството на хотелска стая и лукса от директния контакт с природата. |
 |
 |
Пространството, обособено за глампинг се състои от четири островърхи палатки изградени върху дървени платформи, с частично второ ниво (допълнителна опция за нощуване), преносимо барбекю за готвене на открито и заключваща се ниша за съхранение на лични вещи. Във функционално отношение палатките следват формата и концепцията на къщите за гости. Всяка разполага със собствена баня, напълно оборудвана с нужните удобства. |
|
Еко-селище Върховръх презентира тази рядко срещана за България идея на място което предоставя перфектната среда за тази цел.
Ресторантът следва архитектурния облик на селището - озеленен покрив и натурални материали, автентичен интериорен дизайн, открояващ се с мебели от масивно дърво и цели необработени дървени късове. Гостите на ресторанта могат да се насладят на приятна гледка във всички посоки, включително към къщите за гости, от които се виждат само озеленените наклонени фасади, забулени в растителност. |
 |
 |
Еко-селище Върховръх предлага спокойствие и уединение, но и забавления, игри, авантюри. Своето място могат да открият различни възрастови и социални групи - деца, младежи, двойки, семейства и възрастни хора - обединени от обичта към планинарството и природата.
Когато и най-дребният архитектурен детайл е подчинен на една цялостна силна концепция, крайният резултат е завладяващ и вдъхновяващ. Еко-селище Върховръх привлича с уникална, но ненатрапчива атмосфера и провокира с ново усещане за лукс и комфорт. Стремежът към хармония с природата с еко-решения и "зелена архитектура" е път към по-добро бъдеще за нас и планетата ни. |
Архитект Стефан Стефанов
Източник: Creaton Architecture & design
Зелените спирки от Утрехт до Бургас
Симеон Керемедчиев
358 пчелни видове живеят в Нидерландия, но повечето от половината от тях са застрашени. За да се бори с намаляването на популацията, четвъртият по големина нидерлански град Утрех превърна над 300 спирки в пчелни хъбове, които имат за цел да насърчат опрашването.
|
|
|
.jpg)
Снимки: brightvbes.com
В средата на 2019 г. в нидерландсакия град Утрехт започнаха да се появяват спирки с "шапки" от растения, пречистващи въздуха около тях и привличащи пчелите. Инициативата бързо завладя медиите по света, както и градовете. В Бургас вече има три ‘’зелени’’ спирки, като проектът включва експерименти с новаторски методи за поддръжката и изграждането им, каза Мая Богомилова, началник на отдел ‘’Озеленяване и благоустройство”. Те разполагат с автоматични напоителни системи, като същевременно спомагат и за по-бързото усвояване на водата при обилни дъждове. Освен че разкрасяват средата, целта на спирките в Бургас е да създадат и своеобразаен микроклимат благодарение на способността на растенията да задържат топлина през зимата и да охлаждат през лятото. В големите градове се образуват т.нар. топлинни острови – места, където наблизо няма дървета за сянка, а отразената от асфалта топлина се акумулира между сградите, създавайки още по-високи температури, обяснява Богомилова. На такива места в града ще бъдат позиционирани и следващите спирки през 2020 г. Засаждате се целогодишни растения, които имат способността да филтрират някои микрочастици от въздуха и заменят топлинните острови с острови от кислород – там, където е най-нужен на хората.
_%201809x%203000.jpg)
Снимка: Petel.bg
С
Сп. Мениджър, Бр. 1 /255/, януари-февруари 2020
Екокъща от картон
Холандското студио Fiction Factory създава т.нар. Wikkelhouses. Те представляват съвсем буквално опаковани, устойчиви къщи, направени основно от GS картон (хромов картон). Благодарение на специално покритие с фолио модулните структури са дори водоустойчиви.
4,5 м дължина, 1,2 м ширина и 3,5 м височина – това са размерите на един елемент от картонената къщичка. От колко такива единици да се състои конструкцията му, може да реши всеки клиент. „Теоретично могат да бъдат добавени безкраен брой елементи“, обяснява Оеп Шилинг. Дизайнерът разработва настоящия вид на опакованите къщички заедно със студио Fiction Factory, като създава модулна конструкция, изградена основно от картон.
С реализацията на проекта Шилинг иска да предложи възможност за устойчиво строителство и живот. По неговите думи картоненият модел е до три пъти по-устойчив от традиционния строеж на домове. Ето защо в производството на Wikkelhouse не се използва рециклиран картон, а FSC сертифициран вълнообразен картон от първични влакна (велпапе). Материалът е с гарантиран произход от отговорно управлявани възобновяеми гори и е 100% биоразградим и съответно компостируем.
Опакована картонена къща
Названието на конструкцията не е случайно. Произхожда от холандската дума wikkelen, което означава „обвивам, опаковам“. И наистина, картонените къщички буквално са обвити и опаковани. Това се извършва със специално разработена за целта машина, която се намира в студиото на Fiction Factory в Амстердам. Там се произвеждат съответните елементи за конструкциите.
Устойчивите къщички са конструирани съвсем семпло – състоят се от отделни елементи, които могат да бъдат индивидуално оборудвани според нуждите. Fiction Factory предлага три основни модела: базов, офис и дом. Базовата версия е снабдена единствено с електрически контакти. Офис моделът е предназначен за работилници, презентации, срещи или шоурум и освен електричество, предлага отопление и тоалетно помещение. Предназначеният за домове модел е предвиден за по-дълготрайна употреба – в него са разположени кухня, баня и спално помещение.
Водоустойчиви благодарение на изкуствено фолио
Същинското опаковане на къщите се извършва от споменатата машина в Амстердам. За целта тя използва 320-метрова ролка от първични влакна и я увива около стоманена рамка, специално създадена за тази цел. Общо 24 слоя от картон са обвити около формата и са прикрепени един към друг с помощта на екологично лепило за дърво. След първите дванадесет слоя в стената се вкарва допълнителен слой дървен шперплат по структурни причини – това възпрепятства раздробяването на велпапето.
Над шперплата следват последните дванадесет слоя картон, а накрая – дишащо и водоустойчиво изкуствено фолио, което защитава опакованата къща от дъжд и влага. За да се предотврати излагането на фолиото на ултравиолетови лъчи и слънчева светлина, завършеният модул се покрива с допълнителна термично обработена дървена фасада, направена от байцвана борова дървесина, която осигурява и финалния естетически щрих. В интериора стените също са облицовани с дърво.
Истинската стабилност на Wikkelhouse се дължи преди всичко на вълнообразната структура на картона от първични влакна. Освен статичната си функция обаче тя осигурява и оптимални условия за добра изолация на къщата благодарение на въздушната възглавница, образувана от вълните. Дизайнът има и лек недостатък: От една страна дишащият пластмасов филм в стените предотвратява образуването на мухъл върху картона и гарантира движението на влага от вътре навън. С течение на времето обаче фолиото става поресто и затова трябва да бъде подменено след 15 години употреба.
Здрави и без основа
За производството на един елемент машината се нуждае само от около 40 минути. По думите на Шилинг не само предварителните заготовки в студиото отнемат минимално време, но и същинското поставяне на къщичките на местоназначението им се реализира в рамките на не повече от един ден. Финалното сглобяване се извършва върху нещо като основна рамка, която всъщност служи за основа – върху нея се фиксират предварително изработените елементи.
Както обяснява Шилинг, не е необходима истинска основа, тъй като теглото на Wikkelhaus е много ниско. Съответно един сегмент тежи „само“ около 500 килограма. Направеният през 2014 г. статичен анализ от инженеринговата компания Tentech показва, че вятърът не представлява опсаност за картонените къщички.
Една забравена идея
Оригиналната идея за устойчивите къщички не е нито на Шилинг, нито на Fantastic Factory. Преди много години основата в тази посока полага инженер Рене Снел, който създава много стабилен кашон за домати от велпапе, който издържа цели четири години. Вдъхновен от това, Снел създава и по-голяма машина, за да докаже, че картонът е толкова здрав, че е подходящ и за изграждането на къщи. По онова време обаче идеята е доста напредничава, а темите за изменението на климата и устойчивото развитие – не толкова актуални. Към онзи момент Снел не е намирал и решение за водоустойчивостта на подобна конструкция и постепенно идеята и концепцията на машината му бавно потъват в забрава.
В крайна сметка през 2012 г. Оеп Шилинг ги преоткрива и възобновява проекта за къща от картон. Той откупва машината от Снел, доразвива идеята и успява да направи конструкцията водоустойчива с помощта на фолиото. Всичко това се случва и в подходящия момент: до днес са реализирани над 60 къщички от картон, а поръчките растат непрекъснато – в сайта на студиото информират за период на изчакване от ок. 8 месеца за нови поръчки.
Източник: Строители БГ
Детска градина насърчава децата да играят на покрива
 |
Наскоро завършена детска градина в Полша дава на децата нов начин за игри на открито в квартала. Проектирана от полската архитектурна фирма Biuro Toprojekt, детската градина в Чори се гордее с достъпна тераса на покрива, засадена с декоративна растителност с достатъчно пространство за игра и забавления на открито. |
|
В допълнение към насърчаването на играта и свързването с природата, вдъхновяващият дизайн на сградата му носи и номинация за наградата на Европейския съюз за съвременна архитектура – награда Mies van der Rohe 2019. |
 |
 |
Детската градина е в рязък контраст с околните еднофамилни къщи. Тя представлява малък парцел с неправилна форма, подобен на триъгълник, предназначен за изграждане на предучилищна секция към съществуващо училище. Това налага изграждане на двуетажни решения, които макар и малко не оставят достатъчно място за детската площадка. Поради това архитектите се спират на едноетажна сграда със заоблени ъгли, която заема почти цялата възможна повърхност, а за игра на открито проектират голяма тераса на покрива. |
|
Изградена от стоманобетонни стени, обвити във вертикални ивици от дървен материал, детската градина с площ 1060 квадратни метра е защитена от температурни колебания благодарение на изолацията от минерална вата, която осигурява и необходимата пожарозащита. Училището е оборудвано с топлообменник, както и с отоплителни и вентилационни системи. |
 |
 |
Правоъгълният атриум в сърцето на детската градина пропуска достатъчно дневна светлина в интериора и предлага „парче от външния свят“, където децата могат да наблюдават различни климатични условия като сняг и дъжд. |
|
Обшита от дърво и достъпна чрез стълбище от атриума, просторната покривна тераса включва два кръгли острова от зелено пространство в центъра си. Извитите метални парапети обгръщат терасата, която е заобиколена от градини, засадени с декоративни треви. |
 |
Източник: Строители БГ
ДЪРЖАВА ГРАДИНА
Може ли градовете гори да ни помогнат да ограничим замърсяването?
От Абигейл Бийл
лиуджоу, китай
|
|
 |
.jpg)
Източник: BBC Знание за религията и вярата в плоската земя, Брой 118 ноември 2019
ЖИВОТ В МОРЕТО
Морското ниво се прокрадва нагоре по сушата.
Възможно ли е да преместим хорат в океаните?
 |
 |
Източник: BBC Знание за религията и вярата в плоската земя, Брой 118 ноември 2019
Go green - най-нашумелите екологични строителни материали
Докато Земята се сгорещява все повече и повече, а енергията става все по-скъпа и по-скъпа „ високоефективност“ във всичките й форми е най-доброто решение на 21-ви век. Коли, ел. уреди и дори цели домове, направиха скок към „зеленото царство“, а екологичния начин на живот не се ограничава само до слънчеви панели, безрезервоарни бойлери и двукамерни дограми. Естетиката също навлиза в „зелената зона“ на екологичното. Говорим за мебелировка, направена от отпадъци – или поне от онова, за което се смята, че е отпадък. Също така за естесвени стени, бои без изпарения и ел. крушки, чиито живот общо взето продължава вечно. Ето някои от най- новите или по скоро преоткрити строителни материали, които ще ви позволят да стопанисвате екологично чист дом, изпълнен с удобство и красота.
Бамбук
Дървесината – поне, когато се отнася за подови настилки, не може да се нарече подлежащ на обновяване материал. Отнема векове на една гора да израсте отново и може да отнеме вечност да се възстановят вредите нанесени на Земята, след всичкото изсичане и обезлесяване. Бамбукът обаче, от своя страна, расте като плевел - осем пъти по-бързо от твърдата дървесина ако трябва да бъдем точни. Той е изключително възобновяем, не само поради бързината на растежа си, но също така, защото когато бамбукът се сече, самото растение не умира. То просто пораства наново, и то бързо. Това прави бамбука отлична опция за подова настилка. Най-малкото, той е твърд и стабилен като масивната дървесина, а понякога дори я превъзхожда, тъй като не се набраздява така лесно. Бамбука има и много други приложения – за изработка на мебели, плотове, щори, рогозки и др.
Корк
Може да ви се струва странна опция за подова настилка – меко, поресто нещо, което се използва за тапи за вино или информационни табла, но този изключително екологичен материал набира популярност и като интериорен елемент. Много коркови подове са направени всъщност от рециклирани коркови тапи. Съставките му разбира се доста различни, поради една причина – за да се усеща като твърда дървесина. Коркът също така е естествено непромокаем, което го прави подходящ избор за подова настилка. Говорейки за естествено – корковете подове не съдържат PVC или формалдехидни свързващи вещества. Той се произвежда от кората на жив корков дъб, чийто растеж подпомага изключително бързото възстановяване на самото дърво и тъй като коркът е естествено антимикробен, също е много подходящ за кухненски помещения и плотове.
Рециклирано стъкло
Обзалагаме се, че никога не сте се замисляли за онези бутилки, който сте изхвърлили в контейнера как някой ден отново могат да се озоват във вашата кухня. Красивите кухненски плотовете от рециклирано стъкло се произвеждат от стъклото, което изхвърляте на боклука. То може да бъде с всякакви размери и цвят – прозрачното се превръщо в изчистен, прозрачен компонент, винените бутилки в зелено или кафяво стъкло, а чиниите във всеки спектър на цветната гама. При процеса на рециклиране стъклото се натрошава на малки парченца и споява с бетон, а крайният резултат е с лъскав и изискан външен вид.
Рециклирана хартия
Дори при наличието на електронни съобщения и документи, хартията си остава огромна част от нашия живот. Всекидневно милиони тонове хартия по целия свят е използвана за всевъзможни цели. Рециклираната хартия е начин да съхраним дърветата. От нея могат да се произвеждат различни видове плотове и това е още по-голяма стъпка в екологичен аспект. Плотовете са оформени от компресирани твърди блокове от използвана хартия, покрита с нетоксична смола, която ги прави водоустойчиви, топлоустойчиви и устойчиви на замърсяване. В процеса на изработка не се използват формалдехид или други вредни елементи. Материалът се използва още за изработка на плотове за баня, мебели, подове и декоративни панели за стена. Ако искаш и твоят дом да бъде "зелен", заяви това безплатно в платформата на Builder.bg
Източник: Builder.bg
Коркова сграда може да се мести и рециклира
Архитект Матю Барнет Хоуланд заедно с Дидо Милн и Оливие Уилтън построиха къща от коркови блокове, която може да се разглоби и премести или направо да се рециклира. Намира се в графство Бъркшър в Англия и е сред номинираните за престижната награда на Британския кралски институт по архитектура за 2019 година.
Cork House представлява комплекс от 5 съединени къщички, над всяка от които има пирамидален покрив с вграден прозорец на върха. Скелетът на сградата е от дърво, а използваните коркови блокове са 1268 на брой. Разположението им е проектирано така, че да позволи лесното им демонтиране за сглобяване на друго място или за рециклиране.
Блоковете са изработени чрез пресоване на коркови гранули с помощта на нагряване. Съединението между тях е на принципа на лего, което позволява създаването на отделни модули. Освен това не е необходимо използването на строителни разтвори и лепила, твърдят създателите на къщата, които уверяват още, че няма нужда от допълнителна изолация.
 |
 |
Източник: сп. Идеален дом, 276 септември 2019
„Ароматните градини“ – екологичен град-ферма
с устойчиви къщи в Китай
ВЕТРОГЕНЕРАТОРИ И ФОТОВОЛТАИЦИ ЩЕ ПРОИЗВЕЖДАТ ЕНЕРГИЯ ЗА СЕЛОТО,
В КОЕТО ЩЕ СЕ ДВИЖАТ САМО ЕЛЕКТРОМОБИЛИ
Гъсто населените градски центрове са откъснати от земята и фермите, откъдето идва храната им. С течение на времето става така, че подрастващите нямат представа откъде идва това, което ядат. Проблемът е във фокуса на новия проект на зеления архитект Винсент Калебо – „Ароматните градини“. Това е проект за футуристичен град-ферма, предназначена за Кунминг, Китай. Градчето ще се състои от 45 енергийно позитивни къщи, разположени сред огромна общностна градина със земеделски култури и овощни дръвчета. Проектът предвижда модерни технологични системи за устойчиво развитие, като например автоматично регулиране на температурата в синхрон с дневния път на слънцето и неговата интензивност, както и силата на вятъра, наред с интелигентна енергийна мрежа. Градчето общава за своите жители много чист въздух, зелени площи, вкусни и екологични хранителни продукти.
 |
 |
Проектът се основава на идеята за начин на живот, отговорен към природата, съчетан с устойчиви иновации, които да позволят естественото развитие на биологичното разнообразие и забавяне на масовото обезлюдяване на Китай, типично за последното десетилетие. „Ароматните градини“ е прототипно селище, който съчетава всички удобства на града с предимствата на живота в провинцията.
Оборудвани с интелигентни системи за сградна автоматизация, вилите в селото ще бъдат свързани чрез интелигентна електрическа мрежа. Тя ще преразпределя излишната енергия, добита чрез фотоволтаици и вятърни турбини. Електрическите превозни средства – характерни за селото – ще бъдат използвани не само за транспорт, но и като буфер за съхранение на електричество.
 |
 |
Разработката на обекта предвижда фино интегриране на устройствения план на селището с ендемичните екосистеми в региона.
Предвижда се вилите да произвеждат повече енергия, отколкото консумират, благодарение на пасивните устойчиви стратегии при изграждането им. Солидна изолация и тройни стъклопакети ще са част от функциите за енергийна ефективност, които ще намаляват нуждата от охлаждане и отопление на домовете.
Вилите са разделени в три типологии: вила „Мобиус“, вила „Планинска“ и вила „Черупка“.
„Мобиус“ е вила със зелен покрив, с формата на лентова структура, със спални, бани, офиси, библиотеки и игрални зали. „Планинската“ вила прилича на гигантско китайско ветрило, проектирано да следва пътя на слънцето. Фотоволтаично соларизирани стъклени панели, пълни с водорасли, ще служат за производство на био-водород. Вторичната външна обвивка на сградата, направена от многслойна дървесина, ще служи като голям ветробран. Вилата „Черупка“ пък ще седи върху шест стоманени колони и ще поддържа вятърни турбини. Оформена като конична китайска шапка, сградата ще предлага панорамна гледка към цялата овощна градина.
Рендери: Vincent Callebaut Architectures
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Източник: GreenTech.bg
Хилядлетната китайска напоителна система, която се използва и днес!
Най-старата напоителна система в света е в Китай. Наричана Дуджианянг, тя е и единствената оцеляла монументална система за напояване от древното минало. Чудо на китайската наука и инженерство, Дуджианянг е построена преди повече от 2200 години. Тази система все още се използва за напояване на над 668 700 хектара земеделска земя и днес предоставя водни ресурси на повече от 50 града в провинция Съчуан.
 |
 |
Дуджианянг е въплъщение на Ли Бинг, местен служител на провинция Съчуан преди повече от две хилядолетия. Той се е изправял срещу честите наводнения на река Минцзян, приток на река Яндзъ. Ли Бинг и синът му открили, че реката преливала поради пролетната вода, идваща от планините, която разкъсвала бреговете с бавно движещите се води. Ли Бинг бил натоварен да поддържа водния път отворен за военни кораби. Решението на Ли Бинг било да създаде изкуствена дига, която да може да отпрати част от водата в друга посока и след това да направи канал в планината Юлеи, за да изпрати излишната вода към сухата равнина Ченгду.
Кинг Джао от Цин финансира проекта на Ли Бинг и десетки хиляди работници били пратени на работа. Те построили дигата, създавайки дълги насипи, оплетени с бамбук, пълни с камъни, известни като Жулонг. Те бяха задържани на място с дървени стативи, наречени Мача. Естествените топографски и хидроложки характеристики подпомагат системата при напояване, отводняване на седименти, контролиране на наводненията и контролиране на водния поток. Не са били необходими язовири.
Едно от най-удивителните характеристики на инженерния проект е създаването на канал през връх Юлеи. Струва си да се отбележи, че работниците са правили това преди с помощта на барут и взривни вещества. Решението на Ли Бинг за преодоляване на твърдата скала било да използва комбинация от огън и вода, за да нагрява и охлажда скалите, докато не се напукат и могат да бъдат отстранени по-лесно. Отнело им осем години, за да се създадат 20-метров широк канал през планината.
Завършването на системата довело до прекратяване на наводненията в района и спомага за превръщането на Съчуан в най-продуктивния земеделски регион в Китай. Амбициозният проект на Ли Бинг сега е признат за „Съкровището на Съчуан“.
Учените продължават да се възхищават на Дуджианянг и днес за една особеност – хармоничния начин, по който се управлява водата на хората, все още дава възможност на екосистемите и рибните популации да продължат естествено. Това се отличава от язовирите, които блокират и променят природата.
Сега Дуджианянг е определена от ЮНЕСКО за световното културно наследство и е претърпяла основен ремонт през 2013 година.
Източник: Зелен свят
Превод – Нина Жишева
На двора в кухнята
| В търсене на комбинация между градския лайфстайл и все по-често присъстващите в дизайна идеи за екологичен подход към живота, интериористите от Steven Littlehales създават един централен остров, над който събират светлини и висящи растения. Животът в кухнята се върти именно около него, а за мебелите са използвани иновативни механизми на отваряне, затваряне и сгъване , които позволяват максимално оползотворяване на пространството. Неделим от проекта е и големия прозорец, откъдето променящата се през деня естествена светлина се заиграва с атмосферата вътре. |
 |
сп. Наш дом април/май 2019
Зелена стена в банята
 |
Банята е съвсем малка, сформата на коридор. "Фимера дизайн" използват неочаквано и оригинално решение - създават зелена стена от органичен мъх, затворен зад стъкло, осветена с тясна оптика. Това придава дълбочина и характер на банята и определено е едно от запомнящите се решения в интериора. Оглидални шкафове разширяват визуално площта. |
сп. Наш дом април/май 2019
Новият плажен стол
| Помните ли класическия масивен плажен стол със сенник? Изглежда малко ретро, дори тромаво, но всъщност е доста удобен. Нестандартен дизайнерски подход към него е приложил Quartier 63, германски търговец на стоки за дома и гадината. Защото за лятото на 2018 -а фирмата предлага пластмасови контейнери за смет, но не за класическа употреб. А в ролята именно на познатия стол, като не са забравени и задължителните прибиращи се поставки за крака. |
 |
сп. Идеален дом 262 юли 2018
Красива библиотека в Чили е построена почти изцяло от дървесина
Чилийският архитект Себастиан Ирасавал е проектирал тази грандиозна нова обществена библиотека в град Конститусион, Чили, използвайки почти 100% дърво с местен произход. Обществената библиотека на Конститусион е част от усилията за възстановяването на малкия крайморски град, който е бил жестоко опустошен от земетресението с магнитуд 8,8, което разтърси района през 2010 г., и последвалото го цунами.
Конститусион се намира на ръба на огромни горски масиви в Чили. Поради това дървесината е естественият избор за материали за проекта. Някои от най-талантливите дърводелци в града са работили заедно с Ирасавал за изграждането на красива дървена библиотеката.
С изключение на изложените бетонни защитни стени, цялата сграда е построена от сглобяемо модули от ламинирана чамова дървесина.
 |
 |
Широкото вътрешно пространство е светло и просторно, с многобройни тихи кътчета за местните библиофили. За да създаде приятно пространство четене, архитектът е решил да избегне типичната тъмна и мрачна атмосфера, която характеризира повечето обществени библиотеки. Затова интериорът е белязан от големи дървени греди и колони, лакирани със светъл, полупрозрачено-белезникав лак. Дървените греди са видими из целия интериор, правейки реверанс към дългогодишната история на градчето, свързана с производството на дървесина.
 |
 |
Източник: GreenTech.bg
ИДИ И ВИЖ
МАГИЧНИТЕ ГРАДИНИ
СЪЗДАВАНИ С ВЪОБРАЖЕНИЕ И ЛЮБОВ, ОТГЛЕЖДАНИ И ОБГРИЖВАНИ С ДЕСЕТИЛЕТИЯ, А НЯКОИ ДОРИ С ВЕКОВЕ, КРАСИВИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ГРАДИНИ ПРИМАМВАТ ПОСЕТИТЕЛИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ.
ГРАДИНАТА НА КЛОД МОНЕ
Целия омагьосващ цикъл картини с водни лилии Клод Моне е рисувал в нормандската си градина. Великият импресионист е един от малкото художници в света, който се увлича от градинарство. Днес можем да видим как природата оживява в изкуството.
Още с наемането на къщата в Живерни, на 75 км западно от Париж, Клод Моне проектира ландшафтния дизайн с цветята и растенията, които ще украсят пространството пред вратата. Той залага на симетрията, перспективата и ярките цветове.
Алея с арки от рози води към дома.
Съвсем различна е атмосферата в градината с лилиите. След десет години обитаване художникът купува имота, разширява го с парцел отвъд пътя, където тече малко поточе и прави приказен кът с малко езеро, над което вие дъга японски мост. Над многобройните водни лилии върбите надвисват зелени клони, а глициниите пръскат фин аромат. Художникът е обичал да съзерцава играта на светлините и сенките в този кът и да рисува. За създаването на тази т.нар. японска градина с извивки и асиметрия, омагьосващи окото, Клод Моне е положил много усилия и упорство. Известен е фактът, че е преодолял съпротивата на съгражданите, които смятали, че растенията са отровни и ще заразят водата. За взискателния му нрав говори и това, че художникът сменя седем градинари, докато открие човека, който ще се грижи добре за растенията и цветните композиции. Сега къщата с градините и езерото с водните лилии се управлява от Фондация „Клод Моне“ и е отворена за посещения. Повече информация на http://giverny-monet.com.
ГРАДИНИТЕ „БОБОЛИ“
Търсачите на история, изкуство и ландшафтен дизайн, съчетани в едно, ще открият своето място в градините „Боболи“ във Флоренция. Непосредствено зад Палацо Пити, те са създавани в продължение на векове. Многобройните скулптури в тях, дело на известни ренесансови творци, датират между XV и XVIII век. Едни от най-впечатляващите са „Къпещата се Венера“ на Джамболоня и „Парис и Елена“ на Винченцо де Роси. Освен скулптурите и пещерите с изкуствени сталактити, градините разгръщат феерия от цветове и обилна зеленина в перфектна симетрия. Една от най-приятните за разходка алеи е обградена с кипариси и е с каменни пейки за сядане. Повече на www.florenceartmuseums.com/pitti-palace/boboli-gardens/.
ГРАДИНИТЕ НА ВИЛА Д’ЕСТЕ
На 30 километра от Рим, в Тиволи, са италианските градини, обявени през 2007 г. за най-красивите в Европа. С изобилието си от статуи, изкуствени пещери, водопади, фонтани и водни каскади, композирани в спиращи дъха ландшафтни картини, те са част от световното културно-историческо наследство в списъка на ЮНЕСКО. Тук италианският бароков стил в създаването на паркове е в целия си блясък и великолепие. Шоуто на водата е зашеметяващо и непременно трябва да се види, чуе и усети. Най-силно вълнува въображението фонтанът на Нептун, който излива вода в серия от каскади. Не са за пренебрегване и други творения, като фонтаните „Сибила“, „Пегас“, „Европа“, както и „Големият бокал“ и „Орган“, дело на известния скулптор и архитект Бернини, наричан в Италия „магьосника на барока“. Най-умиротворяващото място в градините на Вила д’Есте е композицията на стоте фонтана, където водата избликва от тесните гърла на подредените в редица гаргойли (водоливници с гротескни изображения на хора или животни). Повече на www.villadestetivoli.info.
ВЕРТИКАЛНИ ЗЕЛЕНЧУКОВИ ФЕРМИ В ЦЕНТЪРА НА ГРАДА
Като градски чада, все повече деца мислят, че храната идва от супермаркета и не знаят как се отглеждат плодовете и зеленчуците, откъде идва храната, която сервираме на масата си всеки ден. Съвременното урбанизирано общество изисква непрестанен поток от хранителни доставки от селската провинция, където тя се произвежда основно, или от внос от страни, чийто износ се състои от земеделска продукция. Може да звучи парадоксално, но именно отдалеченото от градовете производство на храната го прави не толкова екологично, тъй като изисква транспортиране и съхраняване в хладилни камиони и складове, което води до увеличаване на въглеродните емисии и до поне 15% брак. Изхвърлянето на храна пък звучи престъпно на фона на 1 милиард гладуващи и недохранени по цял свят.
Къде е проблемът?
До 2050г. над 80% от световното население ще живее в градовете, в гъсто населени урбанизирани територии. И дори следвайки най-умерените прогнози за растежа на населението, дотогава то ще се увеличи с още 3 милиарда души. Ще се появи нуждата от 10 000 000 000 хектара засяти земеделски земи, за да се отглежда достатъчно храна за тях, в случай, че това продължи да се прави според принципите на сегашното земеделие. В настоящия момент над 80% от годната за земеделие земя по света се използва и няма достатъчно резерв за засаждане на нови територии. Какво може да се направи, за да се избегне задаващата се криза в изхранването?
Но липсата на достатъчно плодородна земя, която може да поеме отглеждането на повече земеделски култури, не е единственият проблем! Проблем е и дългият път от фермата до вилицата, което води до значително увеличаване на въглеродните емисии. Ако храната е родно производство тя преминава през 4-5 спирки докато стигне до крайния потребител. Вносът, който в САЩ е повече от 70%, изминава още по-дълъг път. “Пътят на храната” се оказва в повечето случаи твърде дълъг, а това води и до загуби. 20% от всички автомобилни горива отиват за захранване на земеделието и транспортирането на продукцията до крайния потребител. Увеличаването на цените на петрола и обвързването им с тези на храната е довело до почти двойно поскъпване на храните в много страни по света в периода 2005-2008г.
Има и трети проблем – агрокултурите са най-големият потребител на прясна вода в света. 70-90% от водните запаси от прясна вода отиват за напояване. Отделно тази вода се превръща в негодна за пиене, тъй като е замърсена с торове, пестициди, хербициди и кал. Този факт трябва да се промени, тъй като нуждата от храна се удвоява на всеки 40 години с нарастването на населението, а земеделците ще трябва да намерят начин да произвеждат повече продукция с по-малко вода. Наложително е да се даде приемлив отговор на въпроса: как може наличната вода да се използва най-оптимално?
Вертикални растителни ферми
Факт е, че традиционното земеделие бавно унищожава плодородните земи и независимо от култивирането на нови по-ефективни сортове, в дългосрочен план проблемът с изхранването ще продължи да нараства със застрашителна сила.
Отглеждането на земеделски култури в стъклени небостъргачи в самия център на градовете не е нова идея. Концепцията за вертикалните ферми е родена още през 1950г. и е описана от Джон Хикс (John Hix) в книгата му “Стъкленият дом” (The Glass House).
Методът на “вертикалните ферми” е въведен още през 1915г. от Гилбърт Бейли и е включвал използването на експлозиви за “задълбочаване” и изграждане на ферми в дълбочина, така че да се използва земята не на площ, а в дълбочина.
В днешно време идеята се разработва и налага най-вече от американския еколог д-р Диксън Депомие, който намира решение на много от проблемите чрез възможността за изграждане на пасивни вертикални оранжерии (ферми), които ще са способни да отглеждат храна в близост до потребителите.
Принципът на вертикалното фермерство включва максимално оползотворяване на водата за напояване, като ненужната ще се стича на долните етажи, а няма да потъва в почвата както при традиционното земеделие и така ще напоява няколко етажа растителни култури наведнъж. Използването на капково и аерозолно напояване също ще спести значително количество вода. Оранжерийният принцип ще осигури продукция без оглед на сезоните, поддържайки постоянна температура нужна за всяка култура.
Подреждането на културите на различни етажи ще задоволи различните им нужди от влага, слънчева светлина и растителен цикъл.
От друга страна вертикалните ферми решават добре сериозния проблем с въглеродните емисии. Близостта им до крайния клиент спестява сложната и дълга логистика от полето до масата. Сградите ще използват слънчеви панели и ветрогенератори поставени на покривите, за да произвеждат електроенергия. Органичните остатъци от производството могат да се събират в система за производство на биогаз, който да обезпечава енергийно не само собствените нужди на вертикалната ферма, но и намиращите се в близост жилищни и административни сгради, както и станции за зареждане на хибридни автомобили с биогаз. Преминаването на част от автобусите на градския транспорт на биогаз, в доста страни като Швеция, е решило по лесен начин проблемите със замърсяването на въздуха.
Многобройните дизайни на вертикалните ферми ще им позволи бързо да станат част от градския пейзаж. Всички необходими технологии за построяването им са налични от много години. Растенията имат нужда от поддържане на определена температура, влажност, осветеност, хранителни вещества и поток от въздух доставящ CO2.
Растенията се отглеждат не върху почва, а върху вулканичен камък – перлит, напоен с хранителен воден разтвор. Подобни експериментални модели работят и изхранват 65 членния състав на полярната станция Amundsen-Scott South Pole Station в Антарктика по време на зимните месеци. Фермата на площ от само 22 кв.м. доставя пресни зеленчуци в продължение на цялата година. В началото на тази година започна изграждането на първата вертикална ферма в шведския град Линчопинг, което се очаква да приключи в рамките на 16 месеца
Умни градове
Технологиите са необходими, но в крайна сметка хората правят
градовете умни
Градовете стават умни и това е неизбежно. Само в рамките на последната една година виждаме как градовете по света се променят технологично. В Лондон вече има монтирани над 500 000 камери. В Дубай и Абу Даби има над 5000 безплатни точки за интернет достъп. Ню Йорк предоставя над 1100 бази данни, които са отворени и включват информация за осветление, транспорт и дори брой на дърветата в парковете. Но каква е връзката между технологиите и умните градове? Според проучването на Machina Research (nokia.ly/smartcityplaybook) има три различни модела за използване на технологиите в градовете, които им помагат да „поумнеят“. Според моделите градовете биват „котви“, „платформени“ или „бета“. Градовете котви разчитат основно на онлайн или мобилни приложения, които да подпомагат развитието и живота в града. Пример за това е Лондон, който налага такса задръстване при влизане с кола в центъра по време на час пик. Плащането става автоматично при засичане на колата и може дори да се изтегли автоматично от сметката на собственика на тази кола. Градовете платформи играят роля на хъбове за развитие на различни проекти и инициативи на база на технологиите и данните, с които разполагат. Вече знаем за Ню Йорк и информацията за дърветата в града, но това, което е наистина интересно, е как можем да виждаме в реално време кои дървета и сгради правят сянка по улиците на града. Това е възможно благодарение на достъпната информация и група ентусиасти, които се занимават доброволно с достигането й до всички граждани. Бета-градовете са едни от най-интересните като концепция. Тук важно е обществото около града и далеч не само технологиите са въвлечени в цялостния процес. Амстердам (https://amsterdamsmartcity.com/) е един от най-показателните примери за това как може да се въвлече цялото общество в промяната на града и „поумняването“ му.
В България вече имаме всички предпоставки за изграждането на умни градове и реално виждаме как това става пред очите ни. Ние сме на 9-о място в света по скорост и качество на 4С мобилната ни мрежа. (https://opensignal.com/reports/2017/06/state-of-lte) Изпреварваме Англия, Франция и Германия. От друга страна, покритието ни на национално ниво вече достига 99% от населението. Все повече навлизат и мрежите, които могат да свързват различни сензори безжично и да предават информация помежду си. Една от мрежите, казва се LoRa, вече има покритие от 99,7% на територията на София, благодарение на един от мобилните ни оператори - VIVAKOM. LoRa позволява на много малки устройства да изпращат информация към едно централно място и след това тази информация да се обработи и използва по различни начини. От друга страна, развитието на технологичния ни сектор е показателно през последните години и едни от най-големите световни технологични компании разчитат на България за развитието на новите и настоящите си проекти. Инструментите и знанието са налични, а вече виждаме и успешни примери. От края на миналата година се работи по проект на Столична община за изграждане на дългосрочна визия за София и крайградските региони (https://vizia.sofia.bg/). Тази визия включва и градския транспорт, а там една българска компания прави революция в световен мащаб. (https://tickey.me/). Те вече оперират в София и с тяхното приложение за мобилен телефон може да си купувате и използвате билети за метрото.
Ето още няколко конкретни идеи и примери за това какво може да се изгради в България, благодарение на вече съществуващите мрежи:
- Умен паркинг - един малък сензор на всяко възможно място за паркиране е достатъчен, за да се изгради мобилно приложение, което да следи свободните места в града и да предложи маршрут на шофьорите според мястото, до което искат да стигнат. Отделно плащане, информация и напомняне може да се случват изцяло през приложението;
- Контрол на качеството на въздуха - измерването на въздушната среда в града е един от основните фактори за екологично чист град и дори самото представяне на тази информация публично пред гражданите води до намаляване на вредните емисии и проактивност от страна на хората при решаване на конкретни регионални проблеми;
- Измерване на нивото на язовири и реки - тук приложението е очевидно. Много бързо и лесно може да се дава информация за опасни нива на водата, а дори и автоматизирано да се активират шлюзове за предотвратяване на преливане и бедствия;
- Умни контейнери - едни от най-големите проблеми на фирмите за извозване на отпадъци са правилното планиране на маршрути и количество отпадък, както и проблеми, свързани с пожари. Това отново лесно може да се елиминира чрез сензори, превръщащи кофите за боклук в умни;
- Отчетност на използвани битови услуги - представете си автоматизирано отчитане, пълна информация и мобилно плащане на всичките ви битови сметки. Това е реализирано частично и може да се подобри с дистанционни измервателни уреди;
- Умно улично осветление - това е решение, което позволява икономия на електроенергия, като светлините на уличното осветление намаляват силата на светлината си, когато няма хора по улицата, и я увеличават, когато има движение. Тук системата може да е сравнително автономна и дори да не изисква външна намеса продължително време;
Свързани асансьори – възможността за комуникация със сервизните техници на даден асансьор би предотвратила много неприятни ситуации. Естествено преминаваме към следващия въпрос - какво е необходимо, за да се реализират още повече подобни проекти? Отговорът на този въпрос може да е различен за всеки, но винаги стигаме до критерии, свързани с гражданите. Те са хората, които използват града, инфраструктурата му, комуникационните канали, забавленията и услугите му ежедневно. Умните градове разбират гражданите си, те предвиждат техните стъпки и действия, техните желания и трудности и се опитват да им помогнат да живеят по-лесно и, естествено, по-щастливо. Всичко това обаче зависи от самите граждани. Колкото и информация и данни да има в един град, колкото и технологии да са внедрени, нищо не може да се постигне, без гражданите да имат желание да направят града си по-добър за живеене. Готови ли сме за това в България? Вие какво ще направите, за да стане вашият град по-умен?
GREEN CITY Фрайбург
Карта за споделен транспорт струва 5 евро на месец плюс
20 цента на километър
Един от германските градове, които са започнали да вземат „енергийния завой” е Фрайбург, недалеч от границата с Швейцария. От няколко години към името му е добавено определението Green city Фрайбург - Зеленият град Фрайбург.
В последните години цените на жилищата и наемите в града, в който живеят около 220 000 души, са скочили с близо 80%. Все повече хора от всички възрасти пожелават да се преселят тук, понеже искат да живеят на чисто и зелено. А Фрайбург е точно такъв. Приличен апартамент в хубав район не може да се купи под 2600 - 2700 евро на кв.м. Наемите вървят между 11 и 13 евро за същата площ.
Има цял район - Ваубан, в който коли почти не се движат. Тук на почит, както на много места в Германия, са колелата. Дори много от майките придвижват децата си не с автомобил, а с малки ремаркета, прикачени за велосипедите, без никакъв страх, че някоя кола ще помете детето им зад тях.
Ваубан се простира на близо 41 хектара, на които до 1991 г. е имало френски казарми. Тук има и традиционни пасивни къщи, и такива с ниско потребление на енергия, както и няколко сгради, които сами произвеждат повече енергия, отколкото могат да потребят.
Подобен екорайон е Райзефелд. През 1992 г. общината във Фрайбург дава общински земи на частни лица и строителни компании да строят. Частните лица участват на принципа на кооператива. Днес в 4200 апартамента живеят 11 000 души. Заданията от самото начало са били ясни – нито един строител не може да построи повече от 40 апартамента, всички печалби трябва да се инвестират обратно в икономиката на града, трябва да се мисли за минимално потребление на ток.
„В доброто старо време „голямата мама“ разпространяваше топло и светло. Ние само консумирахме и плащахме. Тенденцията в Германия сега е да има много локални производители и оператори на преносни мрежи“, казва Астрид.
На чужденеца, а и дори на германеца, попаднал тук от друг град, тези райони на Фрайбург изглеждат малко утопично. Но не и за Астрид Майер от Freiurg Future Lab – лаборатория на бъдещето.
Тя е дошла
чак от Париж
заради чистата енергия и вече осма година няма намерение да се връща при Айфеловата кула. Доволна е, че това спестява на нея и на семейството и разходи за купуване и поддръжка на кола, както и пари за гориво. Но най-доволна е от сигурността и здравето на децата си.
Астрид е припознала и като своя мисия, и като начин да изкарва хляба си да споделя с гостите на града тайните на Фрайбург по пътя на намаляването на вредните емисии и превръщането му в райско кътче мечта за живеене. Всъщност традициите в тази посока са още от 70-те години.
Самата Астрид няма личен автомобил. „Нямам кола, защото ми е скъпо. Защо да издържам кола, когато има перфектен публичен транспорт в рамките на 70 км от Фрайбург“, пита риторично натурализираната в Германия французойка.
За да се движи свободно в 70-километровия периметър на Фрайбург, човек може да ползва публичен транспорт срещу карта за 54 евро месечно - доста ниско в сравнение с парите, нужни за поддръжка и зареждане на личен автомобил. Астрид не се сеща за място, където не може да отиде с обществения транспорт - 17 компании поддържат в региона 90 линии с обща дължина 285 км.
Понякога тя ползва и услугите на car sharing компании, които предлагат споделено пътуване с кола. Месечната карта й струва 5 евро плюс 20 евроцента за километър или 2 евро на час. „Много по-евтино от поддръжката на собствена кола. Затова бизнесът със споделените автомобили се развива стремглаво бързо“, заключава Астрид.
Твърдо вярва, че бъдещето е на електрическите коли, но признава, че дори в Германия, която е „напред с материала“, инфраструктурата за зареждането им все още не е толкова добра.
Затова пък много германци, не само във Фрайбург, отдавна са узрели за налагането на велосипеда. „В последните години редуцираме лентите за автомобилите и освобождаваме място за велосипедите. Така за 20 минути може да се стигне безопасно от единия края на Фрайбург до другия“, доволна е Астрид.
Случайно или не точно във Фрайбург се намира една от новите мощности на фармацевтичния гигант „Пфайзер“. Целта им е да го превърнат в завод с нулеви емисии. Ръководството се гордее, че специална система, въведена неотдавна, използва повторно 75% от загубите за отопление и охлаждане. Намаляват въглеродните емисии с 33%, като пренасят голяма част от продукцията си по море. LED технологията спестява още 162 т вредни емисии годишно, а повече от 90% от енергията, използвана за производство, идва от дървени пелети, геотермална и соларна енергия.
В германската провинция Баден Вюртенберг тревогите на обикновените хора и идеите на иноваторите срещат капитала. Точно такова е името на годишната среща между иноватори и бизнес - „Идеите срещат капитала“, където бизнесът отива да чуе хората с идеи. На двудневната среща, която се провежда всяка пролет в Щутгарт, идеите са разделени на три - такива на ранен етап, други - по-напреднали, и трети – съвсем напреднали.
Ако си представим, че Татяна, Астрид, индустриалците от „Пфайзер“ и хората с идеи са частички от енергийния пъзел, те се сглобяват в институции като Агенцията за технологии за околната среда и ефективност на ресурсите в Щутгарт. Да не мислите, че става дума за тромава стуктура от няколкостотин души? 15 души създават стратегически проекти и играят ролята на медиатор между многото актьори, които участват в създаването на цялостната бъдеща енергийна картина.
Амбицията на федерално ниво е до 2050 г. да бъдат намалени вредните емисии с 80% в сравнение с 1990 г. И понеже са наясно, че това не може да стане изведнъж, като междинна контролна точка са си обявили 2020 г., когато намалението на вредните емисии трябва да е стигнало 40%.
Тежка работа - хем да има енергийна ефективност, хем да се опази природата!? Така е, признават от Агенцията, но отделите, отговорни за това, си сътрудничат по нелекия път.
Вече са създали интегрирана енергийна и климатична концепция в 108 точки, която се актуализира на всеки 5 години. Тя включва намаляването на консумацията на енергия, увеличаването на използване на възобновяема енергия, енергийна ефективност и... гъвкавост.
В Северна Германия, където духа повече вятър например, може да се произвежда повече енергия от вятърни генератори, в други части обаче, където има повече планини – енергията ще идва от вода. Просто и ясно. И толкова логично.
В Агенцията не отричат, че в някои части на Германия все още разчитат на атомната енергия. Че все още има много играчи на енергийния фронт, чиито интереси за засегнати и затова са против „енергийната революция“. Какво правят с тях? Отиваме и им обясняваме, че не е добре винаги да сме зависими от природните ресурси. Понякога ни разбират, казват от Агенцията.
Понякога обаче мисията е тежка. Там, където минават далекопроводи, там, където живеят редки птици, от Агенцията трябва да отстъпят.
В Германия вярват, че като инвестират в енергийна ефективност, това засилва конкурентоспособността, връщат по-бързо инвестициите, намаляват потреблението на енергия и въглеродни емисии.
Думи, картинки и числа
Думите са слабо оръжие. Те никога не показват цялата истина. Картинките и числата са друго нещо. Не само енергийните активисти, но и държавните чиновници в Германия ги използват усилено, за да покажат, че от 1973 г. досега има значителна промяна в няколко показателя - редуцирането на вредните емисии, използването на тока и енергията, намаляването на сградите, нуждаещи се от парно, и подобрената енергийна ефективност в транспорта.
„Възобновяемите източници и спестяването на енергия са двете страни на една и съща монета", казва Бенямин Данеман от Агенцията за възобновяеми енергии.
Ето малко числа:
11,1 % е спаднало потреблението на парно в Германия между 2008 и 2015 г.
28% са спаднали вредните газове за периода 1990- 2014 г. Целта до 2020 г. е спад с 40 %, до 2050 г. - с 80-95 %
29,5% е бил делът на възобновяемите енергийни източници през 2016 г., което е с 26% повече от 1990 г.
93% от германците през 2016 г. вярват, че използването на възобновяеми енергийни източници е важно.
22,8 млрд. евро са платили допълнително потребителите на енергия като такса за развитието на възобновяемите енергийни източници.
50% от новопостроените сгради в Германия са се възползват от правителствената прогама „Енергийно ефективно строителство".
32,3% са достигнали възобновяемите източници в общото потребление през 2016 г. в сравнение с 3,2 % през 1991 г.
С 27,9 % са намалели парниковите газове в Германия между 1990 и 2015 г.
От 45,8 млн. коли, регистрирани в Германия до януари 2017 г., само 34 022 - 0,07%, са електрически.
ВЪВ ФЛОРИДА КИПИ СТРОИТЕЛСТВОТО НА ПЪРВИЯ „УСТОЙЧИВ ГРАД“ В САЩ
С дълбоки джобове и природозащитническа страст един пенсиониран състезател по американски футбол на име Сид Китсън се е заел да построи първия устойчив, захранван изцяло със слънчева енергия град в САЩ. Той ще се намира върху широка ивица земеделска земя в Югозападна Флорида.
Сега, почти десет години, след като Сид закупил 91 000 акра земя, строителството кипи с пълна сила. Строи се нещо, за което разработчиците твърдят, че ще бъде първият изцяло екологичен град в САЩ, построен „от нула“, с достатъчно място за около 50 000 жители.
Все още няма домове. Първите обитатели обаче ще се заселят там до началото на следващата година, казва Китсън, който е на 57 години и е играл професионален футбол в продължение на пет години, преди да се гмурне в бизнеса с недвижими имоти. „Ние строим нов град заедно. Това е просто забележително,“ коментира Китсън пред тълпа от няколкостотин посетители по случай Деня на Земята миналата седмица. Той искаше да покаже плановете за еко-градчето пред обществеността.
„Нашата мисия е да докажем, че запазването на природата и отговорният растеж могат да се случват заедно.“
Вместо да изгради поредния комплекс от затворен тип или купчинка домове далеч от центъра на града, Китсън решил да създаде екологично чист град, който съдържа всичко от първа необходимост за съвременния начин на живот. Плановете предвиждат обществено училище, зона с магазини и ресторанти, туристически пътеки и езера за каяк. Жителите по-нататък ще могат да използват своите смартфони, за да извикват безпилотни автомобили, които да ги возят подобно на таксита.
Възможностите за настаняване включват малки къщи и по-големи жилища с големи веранди – удобни и за млади, и за стари, казва Китсън. Първата фаза с 1100 къщи следва да бъде завършена до 2017 г.
Целият град ще използва най-модерното в областта на зелените технологии. Той ще бъде сертифициран като устойчиво от Коалицията за зелено строителство във Флорида.
По пътя към сбъдването на своята мечта Китсън се натъкнал на порой от трудности. Първо го засегнала глобалната финансова криза, която започна през 2007 г., точно след закупуването на земята. Пазарът на недвижими имоти се сринал. Строителството било замразено.
Някои местни жители са се противопоставили на плановете, страхувайки се, че изграждането на селище ще навреди на околната среда и боейки се от евентуалната загуба на своя селски начин на живот. Sierra Club – водеща местна екологична група – дори заплашила, че ще заведе дело, за да блокира покупката на земя от страна на Китсън от семейство Бабкок, собственици на терена от 1914 г.
Китсън преодолял всичката тази съпротива, като след закупуването на огромното ранчо продал огромна част от земята на щата Флорида – на половин цена – за създаване на резерват за дивата природа. Оттогава насам влажните зони са възстановени, а земеделските земи са превърнати в местообитание за пантери. Сега местни еколози споделят със задоволство, че подобна работа по консервацията никога не се е случвала по-рано.
Друга драма бил въпросът дали соларната енергия е удачна алтернатива.
Цял град, който да се захранва от слънцето? Такова нещо никога не е правено досега, където и да било по света“, коментирал Ерик Силаги, президент и изпълнителен директор на държавната електроразпределителна компания Florida Power and Light (FPL). При първата си среща с разработчика на недвижими имоти преди девет години Силаги разказал за високата цена на слънчевата енергия, обяснявайки на Китсън защо визията му е нереалистична – просто твърде скъпа. „Сид слушаше внимателно и накрая каза: „Добре. Ние просто ще ви дадем земята“, спомня си Силаги. „Това, честно казано, ме изненада. Стоях и се питах какво каза този човек?!“ Китсън дарил 443 акра на FPL за соларнате ферма. Прес-материалите за процеса, който тече в ранчото, не спирали да говорят за „първия соларен град“. Фермата е 75-мегаватова и капацитетът й е достатъчен да захранва 21 000 домове – колкото горе-долу са планирани за „ранчото Бабкок“, според FPL. „Този човек ни накара да сме по-добри, да мислим креативно, да правим нещата различно“, казва сега Силаги. „Той просто не приема „не“ за отговор!“.
